България между русофилията и русофобията (преди 1878г.) – част 1.2
Докато българинът се лута между панславистки химери и гръцки мечти, зад кулисите вече работят агенти – руски, гръцки, а понякога и наши, които за един орден и за една шепа копейки продават цели села. Преселението в Русия не е „братска помощ“, а хладнокръвна операция: обещания за рай, които свършват в пустиня без вода; „християнска земя“, която погребва по сто души на ден; империя, която мери българите – не за земя, а за войници. И докато майки плачат над пресни гробове, някои „патриоти“ се кичат с ордени, а други наричат Левски „чуждестранен шпионин“. Истината е проста и жестока: когато една империя те прегръща, първо ти взема земята, после децата, а накрая – самото Отечество.
Прочети →




