„Si les faits que je raconte sont faux, qu’on les nie; si les conséquences que j’en tire sont erronées, qu’on les réfute: rien de plus simple; mais si le vrai domine dans mon œuvre, il faut me laisser la satisfaction de penser que j’ai atteint mon but, qui était, en montrant le mal, d’engager de bons esprits à chercher le remède“
Astolphe de Custine, La Russie en 1839, sec. ed., Paris, 1843, p. VII
В превод:
„Ако фактите, за които разказвам, са неверни, нека бъдат опровергани; ако следствията, които извличам от тях, са погрешни, нека бъдат отхвърлени – няма нищо по-просто от това; но ако истината господства в моето произведение, трябва да ми оставите удовлетворението да мисля, че съм постигнал своята цел, която бе да покажа злото, за да подтикна добронамерените умове да потърсят лек от него.“
Астолф дьо Кюстин, „Русия през 1839“, 2-ро изд., Париж, 1843
Д-р Анастас Желязков е роден през 1966 г. Завършва средното си образование в София, като преди 18-тата си годишнина свободно говори немски, френски и английски, както и руски език. Това му позволява да пътува до множество западно- и източно-европейски страни както и до СССР, изграждайки собствено мнение за живота и порядките в разнообразни държави. Също така, тази многоезичност му позволява да чете книги, списания и вестници в оригинал, без цензуриран превод и интерпретация на тяхното съдържание, оформяйки мнение по множество житейски теми.
След задължителната казарма, където преживявя типичната социалистическа йерархична среда и безмислено изпълнение на заповеди в танково поделение, той е приет и се дипломира в Медицинска Академия – София (сега Медицински университет – София). Преминава специализация по коремна хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. През 1999 г. разкрива Медицински център „Д-р Желязков“, който е първата специализирана клиника по амбулаторна проктология в България. Д-р Желязков продължава да практикува медицинската си специалност, като получава изключително позитивни отзиви за своят професионализъм и човешко отношение към пациентите.
В своя съзнателен живот, д-р Желязков преживява промените в политическата система на България – от псевдо-социализъм, през опит за демократизиране на държавната и политическа система, до завладяването й от олигарси и фалшиви патриоти, забогатяващи на гърба на българите с цинични лъжи, примамливи обещания и фалшиви мотиви. Участвайки в множество протести по улиците и площадите на София, докато множеството хора защитава пътя към демокрацията и Европа, той успява да оцени и изгради своят мироглед и ценностна система като заклет демократ. Разбира, че множеството не искат да вярват на обикновени истини, а предпочитат да вярват на конспирации и своето хронично съмнение във всичко – съмнение, което е добре изградено и подхранвано от пропагандата на същата овладяна политическа система.
За това, в последните шест години, д-р Желязков започва събирането на материали за съвременната история на България, първоначално като хоби, а после и с цел осъществяването на проект „Третото освобождение“. Негова цел е обединяването на малко известни факти от българската история в периода XIX-XXI век.