Предговор

„Si les faits que je raconte sont faux, qu’on les nie; si les conséquences que j’en tire sont erronées, qu’on les réfute: rien de plus simple; mais si le vrai domine dans mon œuvre, il faut me laisser la satisfaction de penser que j’ai atteint mon but, qui était, en montrant le mal, d’engager de bons esprits à chercher le remède“

Astolphe de Custine, La Russie en 1839, sec. ed., Paris, 1843, p. VII

в превод:

„Ако фактите, за които разказвам, са неверни, нека бъдат опровергани; ако следствията, които извличам от тях, са погрешни, нека бъдат отхвърлени – няма нищо по-просто от това; но ако истината господства в моето произведение, трябва да ми оставите удовлетворението да мисля, че съм постигнал своята цел, която бе да покажа злото, за да подтикна добронамерените умове да потърсят лек от него.“

Астолф дьо Кюстин, „Русия през 1839“, второ изд., Париж, 1843, стр. VII

Мислех да озаглавя тази част „Празни мисли на един празен човек…“, защото сигурно най-точно отговаря на написаното в нея, но – не става!

Първо, защото празни мисли няма – мисълта е енергия, която някои твърдят, че се записва някъде в Акашовите хроники.

Второ, защото празни хора няма – будистите казват „Всеки, с когото се срещаш в този живот, идва да те научи на нещо“!

И трето – оказа се, че това заглавие ми го е откраднал преди много години Джером К. Джером – е, халал да му е! Така че, ще си остане …

Предговор

Здравей Уважаеми Читателю и благодаря, че сме заедно.

Благодаря и, че си намерил време и желание да четеш книги!

Сигурно те е привлякло заглавието (Хайде пак поредната теория…!), или непознатият автор (Абе нещо, много писатели се навъдИха!).

Ще обясня – обикалям из нета и що да видя – в Русия, Владимир Мединский написал учебник по история за 11 клас! Слава богу, не у нас – в Русия! Ама както е тръгнало, се притесних бая – може да ни накарат, ако не да гледаме „Програма Время“ в петък вечер, поне да учим историята от техните учебници – както винаги „най-правилните“ в света!

Та Мединский, който послушно играе ролята на „помощник на президента на Руската федерация“ (доктор по история, с доста противоречива дисертация, та почти да му вземат докторската титла), написал учебник, различен от всички досега, по който да учат руските деца една друга история! И да стават патриоти! … за разпада на СССР, за анексията на ГДР… Браво! Добре е решил човека! Патриотизъм трябва! Особено там, дето няма какво друго да предложим!

Е, аз не съм историк, но и аз съм доктор! Нямам докторат по история, пък не съм и помощник на президента на Руската федерация, но няма да пиша учебник – да ме мразят учениците! Ще сглобя само един сборник, а който иска – да чете! Една различна История, а дали тя учи на патриотизъм, или на родолюбие … „всеки сам си преценя!”. Не, не съм писател и нямам претенции да бъда. Аз съм колекционер и малко крадец. Да, да, колекционер! Някои колекционират марки или монети, други колекционират пеперуди или рибки. Аз колекционирам… факти! Исторически случки, волно или неволно забравени, документи и бележки, съзнателно или несъзнателно прикривани, изказвания на личности, които сякаш не искаме да си спомняме. Тук, уважаеми Читателю, ще изложа през теб част от моята колекция, събирана повече от 10 години.

А защо крадец? Защото цялата тук изложена информация е „открадната” от исторически и документални книги, от документални филми, от мрежата. Тя съществува, но никога не е била систематизирана и лесно достъпна. Първоначалните планове бяха за малка информационна брошура, после дойде ред на книга, страхувам се, че за обилния материал, с който разполагам, ще е необходимо многотомно издание, а това не говори добре, колко много е укритото или забравеното в нашата история. Прелиствайки страниците, ще разберете защо. Ще срещнете имена на герои в българската история, често забравени или пропускани по политически причини, но почти няма да видите имена на национални предатели – те заслужават забрава, а и техните наследници нямат вина!. Един друг строй преследваше наследниците до дупка, наричаше ги „бивши хора“, като ги обявяваше за „засегнати от мероприятията на народната власт” и силно ограничаваше дори елементарните им човешките права!

„Вашето семейство винаги е било против партията и народната власт“.

По-наблюдателните от вас ще забележат изобилието цитати на различни хора, живели в различни времена. Така е, целият труд е базиран на цитати на събития, документи и личности. Целта не е да се демонстрира образоваността на автора, а да се избегне ефекта на Дънинг-Крюгер, когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тоест, някои неспособни хора са твърде некомпетентни, за да осъзнаят своята некомпетентност. Ефектът има и друга страна – хората, които са по-способни от обикновения човек, понякога не го разбират. Колкото по-знаещ или опитен си в дадена област, толкова повече виждаш пропуските и ограниченията в знанията си. Оттам се поражда и недоверието към собствените ти възможности. Затова предпочитам вместо мен да говорят личности, доказали себе си през вековете.

„Шопенхауер е препоръчвал Всяка книга да се чете два пъти, защото само така тя може да бъде истински разбрана. Не без влиянието на Шопенхауер същата препоръка е давал на читателите на не една от своите книги и Томас Ман.“ (Паси, 1994)

Да пази Господ, но аз ще препоръчам точно обратното – не четете тази книга два пъти! Може дори да не я четете, ако не ви е интересна! Оставям на Вас, любознателните читатели да изберете кои глави и в какъв ред да прочетете. Ако някоя тема Ви отегчава или просто не Ви интересува – пропуснете я (те са подредени хронологично, но без пряка връзка) или просто хвърлете поглед върху получерният текст (в повечето случаи, този bold е мой – това е същината) – важното е да се замислим!

Брилянтния есеист и философ Хосе Ортега-и-Гасет, в уникалния си труд „Бунтът на масите”, пише:

„Може би греша, но писателят, когато взима перото, за да пише по тема, която дълго е проучвал, трябва да знае, че средният читател, който никога не се е занимавал с този въпрос, го чете не за да научи нещо, а напротив – за да произнесе присъдата си над него, когато написаното от автора не съвпада с простотиите, с които е пълна главата му.“. (Ортега-и-Гасет)

И все пак, уважаеми Читателю, ще изложа тезата си, в очакване на твоята „присъда”.

Малко биография (и неизбежната самокритика!)

Роден съм точно в средата на Соца. Родителите ми, хора с много добро образование, не бяха нито репресирани, нито пък имаха привилегии. Ако е права езотериката, че човек още преди раждането си избира семейството, значи аз съм избрал точните хора. Като всички добри родители, те искаха да се образовам добре (разбирай да уча няколко чужди езика), а аз, като много други деца им създавах проблеми. Не че бях слаб ученик, успехът ми винаги е бил отличен, но не обичах догмите на училището. Не приемах критиките на учителката ми (която сега оценявам като много добър педагог), че пиша разни кукички и ченгелчета накриво. Ами аз, още в първи клас вече четях и пишех на два чужди езика, френски и немски… Още в първи клас „излипсвах“ от училище около месец. Същото продължи през цялото ми начално и средно образование, та чак до 11 клас.

Не обичам и до ден-днешен някои силно ограничителни, но безсмислени правила и традиции (не казвам закони!). Обичах да чета много книги, вкл. и на руски, който научих много рано, но ходенето на училище не ми беше любимо занимание. Въпреки това завърших с отличие добра софийска гимназия (с английски език) и УПК (чете се У Пе Ка). За по-младите, които не са и чували, ще обясня – видни учЕни бяха решили, че на държавата й трябват не интелигенти, мислещи и знаещи хора, а работници и без значение, каква гимназия учиш, в XI клас трябваше да се „ориентираш професионално“. Това беше т. нар. „Учебно-производствен комплекс„, въпреки че зевзеците му дадоха по-точно определение – „Упадък на Просветата и Културата“. То и така си беше – въпреки, че учех в елитно училище с разширено изучаване на английски език, попаднах в Строителния техникум – така и така ще е загубено време, ами поне да ми е близо. И там не се появявах много често, така и не научих на строителния занаят (уж стажувахме на строежа на „Зона Б-5“, пък баща ми, лекар, ме научи на много повече умения с ръцете), но по неведоми пътища завърших с примерно поведение – бяхме първия випуск и май не знаеха какво точно да правят с мен. Изкарах една абитуриентска вечер с чисто нов бял костюм и бях поканен да отида в „родната казарма“. Не че имах възможност да откажа поканата.

Днес е пълно с радетели на задължителната, в краен случай доброволната казарма поне за няколко месеца, ама тогава тарикатите намираха начин да освободят синчетата си от тая „гордост“. Един от министър-председателите ни в по-ново време, чийто баща беше Секретар на ЦК на БКП в ония години, изцяло си я беше спестил! Май щото беше съветски гражданин. Той и в Съветската армия не беше ходил, но това разбрахме доста по-късно! А българско гражданство придобил едва през 1996 г. когато се отказва от руското. Но това не му попречи да ръководи Държавата, начело на Тройна коалиция пълен мандат от 4 години. Без „родна казарма“! Май, той и трудов стаж преди това нямаше!

Та аз, като редови гражданин на Народната република изкарах две изгубени години в поделение, в което цял батальон беше съставен от танкове Т-34. Да, точно онези от филмите за Втората световна. Дето били съветски, но голяма част от производството, частите и оборудването им – американско по Lend-Lease. Те не се движеха, но „кемафите“ (така наричахме на жаргон танкистите) ги „нафтираха“ един път годишно (разбирай танковете биват намазани обилно с нафта, да изглеждат нови и лъскави)! Повечето от танковете в полка ни все пак бяха Т-55, чийто прототип е създаден през 1946г.! И повечето от тях се движеха! Ти да видиш! Много мъже на средна възраст сигурно ще припознаят „моето“ поделение като тяхното поделение. Грешите уважаеми „набори“ – не сме служили заедно – просто всички поделения бяха еднакви – със стара техника, трудно поддържана, често наблягаща на количество и външен вид, но без качество! В Русия има прекрасен термин в подобна връзка – „Показуха„. И без да говорите руски език, сигурно разбирате, че е нещо за „показ“! Нещо като „показните магазини“ през Соца. Веднага след промените подарихме голяма част от тези танкове на „братска“ Македония, а те пък ги продадоха някъде в Африка – вероятно само за там ставаха! Въпреки, че великата руска армия май използва подобни през войната с Украина!

Както в много други области, липсата на качество, компенсирахме с количество, с което, като член на Варшавския договор, да се пазим от НАТО, разбирай турците! Гърците по не ни пречеха! Да задържим 6-7 часа турския и гръцкия аскер да не стигне Балкана, защото толкова трябвало на „братушките“ и целия „Варшавски договор“ да направят въздушен десант някъде край Казанлък и да ни спасят. После се оказа, че те „дубрутру“ не могат да кажат за толкова време, ама нейсе!

Учеха ни на любов към нашата Родина, но не по-малко и към Съветския съюз (често не разбирахме кой да е на първо място и кой – на второ), към Ленин, а по едно време и към Сталин! Такъв ни беше и Химна – „Българийо мила“ от 1950 до 1964 г., който аз, слава Богу пропуснах, но който иска да си го причини, може да го чуе в сайта на Националното радио – сам ще си е виновен – предупредих!

Този вариант на химна съм го пропуснал – млад съм, но пък трябваше да пеем следващия химн на „Народната република“ – май единственият химн в света, в чийто текст се пее за чужда столица!

По-младите не са го чували, затова ще цитирам:

„Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води,
нашият победен строй!”

Добре, че го махнаха тоя химн, защото с Москва в мир, че и в бой, ми идва в повечко!
А колкото до „великата Партия” (вече преименувана в БСП) – тя заведе някои хора в Лондон и Виена, като им даде и куфарчета (за из път). Но повечето от нас ни заведе в Жан-Виденовата зима!

„Инфлацията за февруари над 100%”, гласи заглавие в „24 часа” в броя от 19 февруари 1997 г. – според Икономическия институт на БАН, чийто директор тогава прогнозира, че България скоро ще навлезе в спиралата на хиперинфлацията. Академиците обаче са били прекалени оптимисти (или платени лъжци). Само няколко седмици по-късно излизат официалните данни на НСИ, че през февруари, сравнено с януари същата година, цените всъщност са нараснали с 242,4%. Или просто казано, цените у нас тогава са се удвоявали на всеки 17 дни. Според същото изследване българската хиперинфлация от 1996-1997 г. е класирана на 21-о място в света за последните 100 години. За сравнение, прословутата инфлация в Германия, за която сме чели в „Черният обелиск” на Ремарк, е класирана на 4-о място. Тогава – през 1922 и 1923 г., цените са се удвоявали на всеки три дни. През февруари 1997 г. „24 часа” публикува непрекъснато материали как килограм сирене сутринта е струвало 2000 лв., а следобед – 3500. В крайна сметка за целия период на управлението на Виденов – едни непълни три години, цените нараснаха с 2554% – няма грешка! Едно от главните действащи лица, тогава вицепремиер (за когото се разбра впоследствие, че е секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Економов“), в правителство, което печаташе пари, за да спасяват куците държавни предприятия, днес е професор и ни учи на икономика! И беше мераклия за Европарламента! И никой от журналистите не го попита, Той кога е научил икономиката, но карай… Кратка е човешката памет – не помним!

Обратно в родната казарма – помня, учиха ни на безпрекословно подчинение към командирите (някои от които май бяха полуграмотни), учиха ни да набиваме с „цинтарите“ по плаца и на някои „войнски умения“. Сега сигурно ще ви издам „военна тайна“ – за тия две години служба бях един път на стрелби, където ни дадоха да изстреляме по 9, повтарям ДЕВЕТ патрона и да хвърлим по една учебна граната! Е, оказа се, че нито съм стрелял по моята мишена, нито съм хвърлил гранатата, както и където трябва, но вината беше на взводния командир, който така и не ни беше обяснил, какво се иска от нас. Бях телеграфист, но и до днес по морза мога да изтракам само името си. Ама го мога много бързо! Не че днес някой ползва морзовата азбука!

Офицери и старшини, с доста по-нисък коефициент на интелигентност (и с доста повече килограми, за да не могат да се вмъкнат в танка), но с пагон, на които си подчинен, и които имаха единствената цел да те пречупят, за да погалят собственото си его и комплекси за малоценност пред „кестените“, (така наричаха нас, софиянците), да те превърнат в изпълнител на заповеди от всички по-горни нива, без значение, колко са смислени. Трябваха им не мислещи същества, а роботи, изпълнители на тяхната воля! И системните издевателства на „старите кучета“! Комична гледка! Всъщност – трагична! Пълни глупости и загуба на време!

И там се проявявах с доста кръшкания в „цивилизацията”, както наричахме всичко, което е извън оградата. Пък тя беше не повече от метър и често я прескачах (без да я видя) кога за час-два, кога за ден. Едно кафе или някой филм в градското кино и вече се чувстваш в друго измерение. По една паста с маслен крем в градската сладкарница – крем, който днес не бих опитал дори, но тогава беше доста по-вкусен от „медузите“, който даваха за обяд. Не знаете какво е „медузи“ на армейски жаргон? Обяснявам! Вземете парче свинско от най-мазното, почти без месо по него и го сгответе дълго на някаква яхния. Наречете я с каквото име искате. Добива вид на медуза, която плува в олио с 2-3 парченца картофи. Единствено хлябът става за ядене, но и него изчакваха да поизсъхне хубаво, за да се консумира по-малко. Че иначе ако го дадат топъл… Редовно си дояждахме в лавката на поделението, да е жива и здрава лавкаджийката (естествено съпруга на един от старшините), че и тя, жената беше някъде към 150 литра. Прескачах в „цивилизацията”, за да се почувствам поне за малко Човек. То малко му трябва на човек да е щастлив. И отново моят невероятен ангел-хранител ме е пазил, да не ме хванат, защото за „бягство” от казармата, дори и за час, можеше и да се посети и някой затвор за определен срок!

Докато съм жив, ще помня един от най-щастливите дни в живота ми – денят на Уволнението. Пиша думата с главна буква, защото трудно се описва усещането за Свобода. Уволних се точно след 2 години, защото бях приет за студент и учебната година започваше. Повечето от наборите ми обаче останаха още три месеца до Нова година. Трябваше някой да работи за социалистическото стопанство и най-евтината, направо безплатна работна ръка си бяха войниците – как да ги изпуснеш! Имаше войници, които не бяха приети студенти, но записваха какви ли не никому непознати техникуми (както тогава се наричаха професионалните гимназии) след средно образование, само да си спестят „задръжката” от още три месеца, както наричахме тая законна ангария. Помня как всички уволнени се изнесохме на бегом от поделението до гарата, от страх този сън да не бъде прекъснат и да бъдем върнати обратно. Сега много мъже си спомнят с носталгия за ония години, но според мен, това е носталгия по младостта, а не по онова безвремие, в което всеки път на вечерна проверка, брояхме дните до Уволнението. Точно 730! За мен, това си остава лош спомен. Не го пожелавам на сина си! Както и на ничий син!

После завърших медицина и станах ДОКТОР. Ти да видиш! … Но затова – друг път.
По-наблюдателните от вас са забелязали „грешката” в изписването на името на корицата. Не е грешка! Това е и протест, и почит.

Протест, защото от времето на Царство България, с „доктор” са били титулувани лекари – д-р Иванов, д-р Петров, а съпругите им са били изписвани като Мария д-р Иванова. Дори и в Соца, никой не използваше обръщението „докторе” към адвокат, икономист, философ или която и да е друга уважавана професия. Ако скитайки из Европа или където и да е по света видиш табела с надпис „Dr.”, това със сигурност е специалист в някаква област на медицината. А надписът „Doctor” в някои курорт, често дори е синоним на спешен кабинет – медицински разбира се!Изведнъж обаче се напълни с „доктори” – някой написал някакъв научен труд (моите уважения, но нерядко непрочетен от никого), бърза да забоде пред името си „доктор”. Сигурно има основание, не знам, но нещо не ми звучи добре! Доктор – адвокат? Доктор – философ?Обичайно е, това да се пише след името, като „доктор на науката „Х”.
Това е и почит към покойния Стойко Тонев, който създаде уникалния „Хроно – Синкластичен Инфундибулум”. Още с появата си през 2002 година, седмичните шаржове на новините, списвани от него под псевдонима „Тони Филипов, д-р”, станаха събитие, което не се пропускаше. „Из делниците на един луд” вероятно е най-дълго просъществувалата рубрика в българската журналистика, за съжаление прекъсната от живота без време. Но си струва да бъде четена и днес – препоръчвам книжната версия на „Делниците… “, издадена преди няколко години! Но това е съдбата!

А моята съдба ме срещна с колеги и приятели, с Хора, който до голяма степен предопределиха по-нататъшния ми живот.

Приписват на Платон фразата, че на този свят има няколко процента читави хора, с които си струва да прекараш живота си, а смисълът или изкуството е да ги намериш! Аз съм щастлив, защото сигурно съм ги намерил! Един от моите учители в хирургията ме научи да вярвам в себе си. Мой колега и приятел събуди интересът ми към езотериката и източната философия. Друг колега и приятел – родолюбец, с когото 20 години провеждаме конкурси и всяка година даваме по 3-4 стипендии на студенти от НХА ме запали по историята. Точно така – не патриот, а РОДОЛЮБЕЦ! Не „патриот” – тази дума вече май носи негативен смисъл, защото я обсебиха хора, които размахват българското знаме (не рядко в комбинация със знамето на Руската федерация, татуирали си Ботев и Левски по малко странни места на тялото! И викащи с цяло гърло – „Да живей България!”. Не, той е родолюбец, който не парадира с това, което прави за род и Родина! А той прави много – издава родолюбивото списание „Път”, отделя от силите си, от времето си и от личните си средства, за да организира вече над 3 десетилетия поход „По пътя на четата на Таньо войвода”, работи по проект за музей, посветен на Тутраканската епопея…

Спонтанно у мен дойде и интересът към класическата философия и историята. И всичко това, съчетано със страстта ми за четене, промени моя начин на възприемане на света около нас. В семейството ми сме хора, които мислим по сходен начин и обсъждаме идеи! Нали знаете онзи афоризъм: „големите хора обсъждат идеи, обикновените хора – събития, а посредствените – обсъждат другите хора!”. Не знам дали сме „големи”, но много четем, много наблюдаваме, опитваме се да мислим! И обсъждаме…

Свободата, Санчо…

Защо разказвам тези епизоди, с които много хора не биха се гордели? Направо биха се срамували! Или някои психолози дори биха сложили „диагноза“! Разбирам го едва сега. Това е подсъзнателният ми стремеж към Свобода! И справедливост! Това е неприемането наготово на догми и митове! Вечният избор между Свободата и Хляба! И двете с главна буква. Изборът е категоричен за тези, които знаят цената и могат да я платят – с това какво са, какво могат и какво искат или не искат да бъдат! И разбира се

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен”.

Думи на Никос Казандзакис, погребан на о. Крит на неосветена земя, защото бил отлъчен от православната църква заради смелостта си да напише „Капитан Михалис”, а година по-късно и „Последното изкушение на Христос”, където представя Исус като нормален и естествен човек. На гроба му е изписана следната епитафия:

„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λέφτερος.“
„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

Е, аз се чувствам свободен! И Свободата е тази, която ме кара да изложа малка част от информацията, която съм събрал в „Колекцията” си, да я споделя с хората. Да споделя моята гледна точка, а не „другата”!

Защо пиша „другата” в кавички? Самата конотация на израза „другата гледна точка” вече предполага, че тя е „друга” по отношение на доминиращата, на общоприетата в обществото. Покрай Ковид пандемията, от страна на големи групи „антиваксъри”, някои от които и досега отричат и наличието на такъв вирус, се прокламираше активно – „да чуем и другата гледна точка!”. Заливаха ни „факти” (повечето измислени или неправилно интерпретирани), изказвания на „водещи специалисти”, които никой не беше чувал. Даваше се трибуна предимно на математици, които „разбираха” от медицина, вируси и инфекциозни болести повече от всеки друг, докато болниците, където кислородът не достигаше, изглеждаха като Чистилището, да не кажа като Ада, и хора умираха с десетки хиляди повече от предходните години. Никой обаче не обясни, защо през 2020 година, в България са си отишли близо 20 000 човека в повече от предходните години, а през 2021г. – 40 000 ! В повече! Или за двете ковидни години общо около 60 000 човека, които техните близки никога повече няма да видят! Млади и стари, без разлика от професия, религия или политически пристрастия! И ако ние се отървахме, нека помислим за другите, които си отидоха… Въпреки „специалистите“, които твърдяха, че такъв вирус няма!
Но както пише Айн Ранд в „Атлас изправи рамене”

…хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят. Всеки, който превърне в добродетел — високо интелектуална добродетел — онова, което те знаят, че е техен грях, слабост и вина… (Ранд, 2009)

Една от мечтите ми е хората да започнат да мислят. Или поне част от тях! Да излязат от стереотипите и да започнат да мислят! Дори 5-10 % от хората са достатъчни да променят света! Нали мисълта е свойство на висшата материя. Нали сме Homo sapiens sapiens (дали?).

Странно или всъщност – закономерно за повечето наблюдатели и анализатори, за хората с критично мислене, голяма част от „антиваксърите”, след това подкрепиха и ужасната и неприемлива от всякаква гледна точка руска агресия спрямо Украина. Започвайки с това, че „украинците са си го заслужили”, стигайки дъното, че те „сами се избивали”, а руските войски (наемници, затворници и полуграмотни от далечни републики), само погребвали мъртвите??? Имало американски „лаборатории” (че какви други) от всякакъв вид – то не бяха биологични, то не бяха химични, за които всички са чували, обаче никой не видял или заснел с мобилния си телефон.

А вие знаете ли за епидемията от „Сибирска язва“ в Свердловск през 1979г., когато от секретна военна лаборатория, разработваща биологични оръжия (абсолютно забранени с международна конвенция), поради небрежност са изпуснати в атмосферата спори на антракс и загиват десетки?

А помните ли 17 септември 2019 г., 2-3 месеца преди началото на Ковид-19, който промени историята на Света и затри милиони, когато в Кольцово, (Русия), имаше пожар в руската лаборатория “Вектор” , в която се съхранява вирусът на едрата шарка, антракса, а и много други, достатъчно опасни. И това на 20 км от Новосибирск, който е третият по население град в Русия с над 1,5 милиона жители. И е достатъчно близо до Китай, И след като информацията обиколи света, руските власти излязоха с комюнике, че пожарът бил далеч от вирусите, и контаминация с вируси нямало! (То и Чернобил го нямаше!…) Не, не казвам, че пожарът има връзка с Ковид! Всъщност, знае ли човек, като добре познаваме руската (дез)информационна практика …

Истината… Забележете, „те“ искат да натрапят тяхната „истина“! Една кохорта от платени тролове (борещи се за кликове в социалните мрежи), ботове (разбирай стотици компютри, които генерират или препредават информация) или просто обикновени глупаци, мислещи се за умни, отново ни карат да чуем и „другата гледна точка“.

Да, Демокрацията е възможност да се изказват и защитават различни гледни точки и различни мнения, но лъжата не е друга алтернативна гледна точка, никога не е била и надявам се – никога да не бъде! Вие ще приемете ли, в сутрешните предавания на телевизиите да гастролират убийци, крадци, педофили, за да чуем и „тяхната гледна точка“? Те ще намерят аргументи да докажат „правотата“ си! Държавният тероризъм и лъжата обаче НЯМАТ друга гледна точка! И точка! Вижданията, както на психопата или педофила, така и на диктатора, масовия убиец и всякакви там извратеняци НЕ СА ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА! Те са просто гнусна пропаганда, която трябва да бъде разкрита и заклеймена! И точка!

Да се върнем в 2016 година, когато новоизбраният президент Тръмп каза, че на неговото встъпване в длъжност е имало повече хора, отколкото на тази на Обама. Всички, забележете – всички медии извадиха снимки, които показваха, че публиката на Обама е била поне 1/3 повече. „Президентът Тръмп не излъга, просто предостави алтернативни факти“, рече неговата тогавашна говорителка. И бива веднага контрирана от водещия на предаването на CNN: „Няма такова нещо като алтернативни факти. Има факти и има лъжи“ .

Дали някога ще видим подобна реакция и у нас?
А когато говорим за пропаганда, един от най-сериозните изследователи по темата е проф. Димитър Вацов. На въпрос на Deutsche Welle :

„Кои са ключовите тези (тъй наречените опорки) на руската пропаганда и имат ли тук някаква специфично българска насоченост?“, той отговаря:
„Големият разказ на руската пропаганда е изграден като семпла конспиративна теория: Един голям Злодей („колективният Запад“, САЩ, НАТО, Брюксел, Сорос…), тайно, скрит зад паравана на демокрацията (правата на човека, на малцинствата, разделението на властите и т.н.) чрез своите марионетки (платени протестъри, анализатори и политици, „толерасти“ и „джендъри“) дирижира живота и изцежда кръвчицата на обикновени-те хора (народа). Разбира се, срещу Злодея се възправя един голям Спасител – и това е Русия.“

Друго изследване и тема на интервюто на „Свободна Европа“ (представяте ли си – „Свободна Европа“, която слушахме тайно преди 1989 г., и която прекрати излъчванията си за България, с аргумента за настъпилата демокрация и оттам – свобода на медийно изразяване, се наложи да възстанови дейността си, като онлайн издание, като алтернатива на новите, уж независими медии! За срам на българските „журналя“, които един премиер нарече дори „мисирки“, и забележете – почти никой от тях не възрази, не се обиди – дали пък не се припознаха!):

„През 2018 г. ФХСИ („Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“) анализира национал-популистката и проруската пропаганда в България за периода 2013-2017 г. Пристъпвайки към новото си изследване, авторите са установили, че езикът на пропагандата се е изменил, но посланията са останали същите;
Че САЩ, НАТО и Западните държави търсят световно господство (използват се думи като „колективният Запад“, „анти-Русия“, „дерусификация“);
Че „продажните“ либерални елити им помагат в това (използват се думи като „джендъри“, „коментариат“, „пискливи либерали“;
Че Европа загива (използват се думи като „пост-Запад“, „протекторат [на САЩ]“);
Че Русия се възражда и може да стане единствен спасител на Европа (използват се думи като „високоточни [оръжия]“, „руска триада“, „руски свят“ (русский мир).
Отделни послания на руската пропаганда са и твърденията, че санкциите срещу Ру-сия вредят само на тези, които ги налагат, както и твърденията, че Украйна се управлява от неонацисти.“ („Свободна Европа“, 2022)

Милион пъти сте срещали тези изрази, нали? Е, да знаете, кой ги пробутва и формира девиантно общественото мнение! Поне на по-ограничените от нас!

Изключително задълбочени изследвания, озаглавени: „Антилиберални дискурси и пропагандни съобщения в българските медии: разпространение и социално възприятие“ и „Руската пропаганда в българските медии онлайн“ , които за наше, българско нещастие, не получиха необходимата гласност, камо ли да бъдат анализирани, могат да бъдат прочетени на страниците на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“.

Но ние, като хора вярващи в либералната демокрация и човешките ценности, вярващи в правото на избор и правото на глас, ще дадем и друга гледна точка в този паноптикум от исторически случки – мненията на различни участници и наблюдатели. Хора известни, хора с постове, хора, оформящи руската политика или руското обществено мнение през годините и през различните епохи. И отново ще говорим с факти, с документи, с точни цитати, а не – „пише го във фейса“.
Само за пояснение: с думата „паноптикум“ обикновено се означава музей с восъчни фигури. Но тя има и друго: „паноптикон“ или „паноптикум“ (от др. гръцки πᾶν „всичко“ + ὀπτικός „видимо“) – проект на режимна институция, идеален затвор или работна къща, хипотетично администрирана и наблюдавана от един човек, от една точка. И тъй като често живеем в затвора на собствените ни илюзии, нека този сборник бъде гледната точка на нашето освобождение от лъжите, от илюзиите и митовете, насаждани с поколения!

И така: Ако ти любезни читателю, си несъгласен с тази теза, отново ще цитирам думите на Астолф дьо Кюстен:

„Ако фактите, за които разказвам, са неверни, нека бъдат опровергани; ако следствията, които извличам от тях, са погрешни, нека бъдат отхвърлени – няма нищо по-просто от това; но ако истината господства в моето произведение, трябва да ми оставите удовлетворението да мисля, че съм постигнал своята цел, която бе да покажа злото, за да подтикна добронамерените умове да потърсят лек от него”.

Astolphe de Custine, La Russie en 1839, sec. ed., Paris, 1843, p. VII

Харесвам още два цитата, циркулиращи в мрежата. Единия се приписва на Гьоте – „Срещу това, в което хората искат да вярват, няма рационални аргументи“. Вторият, на неизвестен автор казва: „С един факт, можеш да убедиш 40 учени, но с 40 факта не може да убедиш нито един глупак“.
Е, ако не си съгласен, не вярваш на фактите или си убеден в своята „различна“ правота – добре – затвори книгата, но моля те не я изхвърляй, ако държиш в ръцете си хартиено копие – въпреки, че не си дал и стотинка, за хартията е отсечено дърво! Дай я на някой, за когото тя може би ще бъде интересна. Или просто я прибери за друг път, когато може би някои факти ще те накарат да потърсиш и друго мнение! Защото нерядко, на „просветлението“ му трябва време.
Тази книга не е за русофили! Не е и за русофоби! Тя за българофили! И просто казано – за нормални, мислещи Българи!

А ако все пак те е заинтригувала, добре дошъл в полето на фактите! Ще проследим тях, защото те казват всичко – за фактът, че слънцето е изгряло, не е необходимо съдебно решение, което да се произнесе, че е ден! Нито пък мнението на „леля Мара“ от фейсбук!… Нито моето!
Но ще разбереш моята истина, именно чрез фактите. Дали съм прав – не знам, но нека се замислим! Защото истината, както казваше Милен Цветков е „споделена субективност“.

Некои съображения… и за Соца!

Много хора споделят една обща лъжа и измама, внедрена през годините в националното ни подсъзнание, волно или неволно повтаряна като мантра през поколенията. Антон Кутев преди години, къде на шега, къде на истина заяви – „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство или по полов път“ . Аз бих прикачил към тия болести и сляпата русофилия. Защо болести? Защото като лекар знам пагубното действие на нелекувания СПИН върху организма, но все пак лечение има! Виждам обаче подобни ефекти върху обществото, нанесени на общественото здраве (физическо и ментално) и от другите две „болести“.
В последните два века, в политиката май най-много се спекулира с термина „социализъм“. Уловката е в асоциацията с думата „социален”. Повечето хора не знаят, че и партията на Хитлер беше „национал-социалистическа“! Че и „работническа“! И ние строяхме „социализЪма“ и после „комунизЪма“, ама като разбрахме, че тая няма да я бъде, просто защото е невъзможно, че изцяло противоречи на човешката психология, колкото и примамливо (и утопично) да изглежда, минахме на вълната на „Развитото Социалистическо Общество“. И винаги имаше срок от около 20 години, в който щяхме да реализираме идеите на поредния конгрес или пленум на Партията с главна буква. Защо 20 години?

От психологическа гледна точка е достатъчно близо, за да се борим за него, и същевременно достатъчно далеч, за да забравим! Не знам какво му беше толкова „развито“, с опашките за банани, захар или капачки за буркани! А, да не пропусна – и за тоалетна хартия… масовата продукция на която в Съветския съюз се появява … през 1969 г, 8 години след полета в Космоса! Ми то сигурно си е трудно производство да ви кажа!

Прилагам снимка от нета на „Магазин 1001 стоки“ в София, на бул. „Витоша“, точно до ъгъла с „Патриарха“ – 1984 г.

Но да се върнем у нас. Не в нужника, в който с хигиенна цел, често на ръждива тел висяха прободени щателно нарязани парчета от в-к „Работническо дело“(с размер между А5 и А6 – в зависимост от индивидуалните нужди)

Прилагам още една снимка от нета от неизвестен автор. но пък заглавието на първа страница на официоза на БКП – „Работническо дело“, е съвсем актуално за целта – „Напрегнат ритъм. Стремеж към високи резултати„.

Да се върнем на това, колко неща бил направил Тодор Живков! Ми то Конрад Аденауер, в една напълно разрушена Германия (всеки може да види снимки от Берлин или Хамбург през 1945 г.), за 14 години май направи доста повече, (вярно, с помощта на Плана Маршал, който ние отказахме!) но това е друга тема! Как ще ги стигнем германците, пък за американците ще мислим по-нататък! Говорят се митове за безплатно образование, безплатно здравеопазване!?! Ами такова нещо като безплатен обяд на този свят няма, все някой го плаща. Платихме го с трите държавни фалита, с ниски заплати и с кредитите, взимани от Тодор Живков, последната вноска по които държавата изплати едва през 2015г.
Има „соцносталгици“, които постоянно опитват да реанимират идеята за „справедливото безкласово общество на Народната република“. Да се пробутват теории за „добрия социализъм“, за това „каква сигурност имаше“ – уж нямаше престъпност, но всички си сваляха чистачките на автомобилите, оставени на улицата, за да не бъдат откраднати! Не помните ли?!? А по-младите сигурно не вярват! Ето един документ, разкриващ действителността: „Разсекретена справка МВР за престъпността само за една седмица около Нова година 1988/1989“: За една седмица – 72 убийства, 33 опита за убийство, 121 изнасилвания!

И още, и още… Ама беше „сигурно“, защото тази информация беше достъпна за малцина – виждате грифа „секретно“ – това нямаше да го чуете в новините! Докато сега, те са превърнати почти в „Криминална хроника“. Защото Социализмът беше „най-висшия строй“, при който нямаше престъпност! Уж де…
Но за да не изглеждам голословен за „Оня период“ от историята, ще говоря с думите на хора, които имат най-голяма тежест при оценяването на ония години. Хора не просто наблюдатели или жертви, а главни действащи лица. Същият този Тодор Живков и на неговия наследник след десетоноемврийския вътрешнопартиен преврат Петър Младенов.
Точно генералния секретар на БКП, (мимикрирала по-късно само за един ден в БСП), та точно Живков с последната си реч пред Пленума на 10 ноември 1989г. заявява – „СоциализЪма е едно недоносче“ .
А месец по-късно, Петър Младенов, този път на „декемврийския пленум“ от 1989г. разбива окончателно митовете колко хубаво било при тяхното управление (социализъм, раз-вито социалистическо общество или просто обикновен тоталитаризъм), като изброява теж-ките проблеми, включващи (цитирам, акцентите са мой):

„Дълбоки деформации в обществото и системата на управление;
Стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг;
Увеличение на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;
Сериозни поражения в духовния и интелектуален живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности;
Достигане на уродлива степен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към партията.“

Петър Младенов обяснява, че

„на сегашния етап не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многобройни обективни и субективни причини за създалото се положение“.

Но не пропуска да отбележи, че бившето ръководство създавало екипи и „концепции“, от които се чакало чудо да се преодолеят тежките проблеми. То по-възрастните сигурно помнят, че все концепции писахме. И Изпълнявахме! И знаем докъде го докарахме.
В доклада си, Петър Младенов разкрива и една от най-големите тайни на комунистическия режим – развитие и поддържане на положението, благодарение на тайно изтеглените заеми за милиарди долари от западни банки.

„Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертируема валута. Брутният дълг на държавата надхвърли 10 млрд. долара… Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме по тях, ще възлязат през следващите шест години на 4-4,5 млрд. долара“. (Христов, Държавна сигурност.com, 2020)

Апологетите ще кажат – само 10 милиарда долара! Така е, но тези „само 10 милиарда“ се равняват на над 25 милиарда в днешни пари! Долара! При във пъти по-голям брутен вътрешен продукт! Но това е трудно за разбиране от незапознатите с икономиката. Или удобно пропускано!

В показанията си под клетва, по-късно дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа, Тодор Живков признава:

„Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана.
И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.“. (Христов, Държавна сигурност.com, 2015)

Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана! Или просто по-късно се правят на неразбрали!
Да чуем друг бивш министър-председател – в разпитите си по същото дело №4/1990 г. Гриша Филипов, министър-председател на НРБ 1982-1985 г., завеждащ икономическия сектор в ЦК на БКП, признава:

„С решение на Януарския пленум през 1950 г. у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната, оформи се командно-административната система на управление. Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).
Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика. Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара. Взаимоотношенията между социалистическите страни не бяха пазарни.
Не можахме да изградим и пазар вътре в страната. От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.
Ние имахме пари, имахме цени, имахме кредити, имахме печалба, но всичко това беше категория без съдържание. Това беше дефектът на тази система. Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство.“ (Христов, Държавна сигурност.com, 2015)

И още един премиер и председател на народното събрание от ония години, Станко Тодоров: В показанията си по дело №4/1990 г. той признава:

„Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво.
През целия период растеше делът на предприятията от тежката промишленост и ставаха структурни промени, които не винаги бяха съобразени с реалните възможности на България. Беше допуснато увлечение в развитието на тежката промишленост в ущърб на останалите отрасли.
Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше една грешка. Аз по това време отговарях за селското стопанство. А кой е решавал тогава – то се знае. Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков.
А моята отговорност се състои в това, че не се противопоставих. Положението на страната не беше благоприятно. Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство, макар и при слаба механизация, освободиха много работна ръка и имаше безработица.
А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се зап-лащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички.“ (Христов, Държавна сигурност.com, 2015)

А след като държавата заплаща ниско един трудоден, няма как днес да имаш висока пенсия, нали?

И един от последните ръководители на държавата, Георги Атанасов, в показанията си пред прокуратурата по делото също признава:

„Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка, когато тя вече беше в дълбока криза. От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута.
Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насоченост и обвързаност. Ние фактически скъсахме всички мостове освен този, който ни свързва със СИВ.
България понесе всички последици от трудностите, които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни – членки на СИВ.
И затова, когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип. Когато в Москва завали, ние вече трябва да сложим ботушите.“ (Христов, Държавна сигурност.com, 2015)

Това казват управлявалите! Това е „Народната република“ – когато в Москва кихнат… Добре казано! Но и постоянно забравяно! Колко ли „ваксини“ още ни трябват, за да го проумеем? Винаги, когато видя държава, в името на която фигурира „социалистическа“, „народна“ или „народно-демократична“ знам, че там нещо е сбъркано!

Русофили ли? Или рублофили…

Та покрай кихането, стигнахме и до третата „болест“: русофилията. Всъщност, не знам дали е болест или просто някаква ирационална вяра. Вяра в Руския православен кръст с 6 или 8 линии, в червената петолъчка или в „колорадската“ Георгиевска лента (каквото е на дневен ред, като всеядни)! Вяра, за която „бронебойни патрони няма открити“!

Когато човек или група хора, изповядват някакви ценности (напр. християнство, ислям, будизъм и т.н.), те не се нуждаят от доказателства или просто ги намират дори там, където ги няма. Те ВЯРВАТ и това им е достатъчно! Уважавам тяхната вяра! Вярата в една „свръхсила“ – Бог, Аллах, Буда – дава увереност в смисъла на живота и обикновено учи на доброта и любов!
Но има и друга „вяра“ – например, тази на ислямистите от всякакви крайни пертурбации на Исляма – те вярват фанатично, че тяхната радикална интерпретация на ислямската религия, е единственото възможно „истинско тълкуване“ на исляма и те не спират да търсят прецеденти в дългата история на религията, за да докажат своята „правота“. Нарочвайки всички останали хора за врагове на вярата, просто защото мислят различно! Но пък всички нормални хора по-света, без значение на пол, вяра или възраст са дали еднозначна оценка на теориите и на действията им!
Дали някои хора не изповядват подобна „вяра“ и по отношение на метаморфозите на Русия (Царска, болшевишка и т.н.), и на „двойното ни освобождение“?

Ще се върна отново в детството и в младежките си години. Нашият прозорец към света бяха книгите и телевизорът (телевизията беше само с една програма и то само по няколко часа дневно). Силно редактирани, и двата извора изобилстваха на руски автори, руска музика, руски филми. Бяхме възпитани в любов към Съветския съюз (а не към „Царска Русия!), към руската литература (силно цензурирана), към съветските „герои“. Учехме за братската помощ, оказвана многократно на България и народа ни от „по-големия брат”! Болеехме, както казват в Русия, за съветските отбори по всякакви спортни състезания, където нямаше участващи българи или просто отпадаха на по-ранен етап.
Учеха ни, че с руснаците сме „братя“! Никой обаче и до днес не каза защо сме „братя“! Обичаите ли са ни еднакви? Моля, покажете ми сурвакари, нестинари, лазарки или поне коледари в Русия! Покажете ми руски хора, играещи ръченици с неравноделните им ритми! А как изглежда руската гайда или гъдулка, или къде точно в „братска България“ се свири на балалайка? И кога и колко българи са носили валенки или лапти? (виж, галоши при Соца имаше, но лапти?) А колко българки знаят какво е „кокошник“? Братята имат ако не еднакви, то близки традиции – може ли да ми посочите поне една българска традиция, сходна с руската? Може би мартеници, или баница, или поне нещо… Ще кажат някои: „славяни сме!“. Ако сме славяни (оставям темата на историците), то ние сме братя със сърби, словенци, чехи, словаци, поляци. И най-вече – с украинци – хем славяни, хем от Кубратова България. А руснаците са… фино-угрийци! Не знаехте, нали! Ами погледнете Путин – той на българин ли ви прилича или на финландец? Например – на Мика Хакинен?

А, да не пропусна – същият Путин, при посещение в Китай през май 2024, напомни за текста на стара руска песен – „Русский с китайцем – братья навек“ – „Руснакът и китаецът – братя завинаги“! А, ако аз съм брат на руснака, а руснакът – брат на китаеца…? Толкова за „братята“.

А покрай агресията на Русия в Украина (друга „братска“ държава), след Буча и Ирпин, прочетох мнение на възмутен българин – „Проблемът не е, че ги мислехме за братя! Проблемът е, че ги мислехме за хора!“ Не съм съвсем съгласен – и там има истински хора – някои по затворите за инакомислие, други – в чужбина, трети – под земята! Да помним Политковская, Немцов, Новодворская, а вече и Навални! А масата от народа – тя както винаги мълчи!
Бях в прогимназията и четях много, когато в библиотеката на дядо ми открих екземпляр на „Един ден на Иван Денисович“. Като тийнейджър нито бях чувал за автора, нито бях толкова впечатлен от сюжета, колкото от реакцията на дядо – „Не казвай на никого, че си я чел, защото е забранена и ако накой разбере, ще имаме проблеми!“ Как книга, може да бъде забранена, а и защо, тогава не знаех? Не получих и отговор. Или по-скоро отговорът беше „Не питай!“. Разбрах, че в живота има неудобни въпроси. Или по-скоро неудобни отговори! А може ли една истина да бъде „неудобна“?

Прочетох и друга „книга“. Пиша думата в кавички, защото това, което ми дадоха тайно една вечер беше сиво-зелена износена картонена папка с надпис „Дело No…“. (То май всички папки, по времето на Соца бяха сиво-зелени, и всички май имаха надпис „Дело No…“.) Десетки бледи листове, отпечатани на циклостил. Не можах да я прочета в детайли, защото на другата сутрин трябваше да я върна на човека, който пък да я върне на човека… Но същата книга прочетох след промените и то няколко пъти. Нейният автор, беше известен (или по-скоро неизвестен) в социалистическа България с фразата „Всички са равни, но някои са по-равни от другите“ („Фермата на животните“) – фраза, с която у нас се коментираше партийната номенклатура и затова не беше добре да се произнася на всеослушание! По същите причини, по които в Русия от 2022г., не е добре да се произнася думата „война“! В едно интервю, нейният автор Джордж Оруел казва, че е писал тази книга като предупреждение към човечеството, и се надява, тя да не се превърне в пътеводител за диктатори! Точно така, става дума за книга, чието заглавие само с четири цифри, казва всичко за оня строй, а всъщност и за действителността в една от последните империи в Света – „1984“. Книга, която сякаш наистина се оказа „пътеводител“ – и за Соцлагера, и за Северна Корея, и за днешна Русия! Не вярвате? Прочете я! Сякаш е писана днес! Имаше един виц:

„Българин, емигрант в Лондон, разхождайки се около Ковънт Гардън влиза в малка книжарница. Разглеждайки рафтове, препълнени с книги, книжарят се приближава до него и му препоръчва изключителната книга на Джордж Оруел – „1984“. Следва категоричния отказ от страна на нашенеца и учуденият продавач го пита:

-Нима господинът вече я е чел?

-Не, но това съм го живял!“

Много от нас сме го живели и май продължаваме да го живеем! Не само заради „Биг брадъра“, не само заради „лъжата е истина“…
Ето един цитат:

„… женеха се на двайсет години, на трийсет влизаха в средната си възраст, умираха в повечето случаи на шестдесет. … физическа работа, грижата за дом и деца, дребнавите свади със съседите, киното, футболът, бирата и преди всичко комарът изчерпваха интересите им. Не беше трудно да ги държиш под контрол… Не беше желателно да проявяват силни политически пристрастия. От тях изискваха само примитивен патриотизъм …“ (Оруел, 1989).

Огледайте се – сякаш текстът през 1949-та е написан за България от 2023г.! Всичко, вкл. търкането на талончета или пороя от реклами за хазарт по медиите (слава Богу вече са ограничени! Засега!) И „примитивния патриотизъм“ разбира се!
И днес една група хора проявява „патриотизъм“ – облечени с потури, веещи български знамена, много често в комбинация с руски такива! Ще каже някой – „Навсякъде има и европейски знамена!“ Да, прав е! Ако някой обаче не е разбрал, българите може и да са дошли някъде от Азия, но вече 1300 години живеят в Европа – безброй поколения са европейци, дори и под чуждо владичество! Над 1 милион българи в последните години за избрали някоя европейска държава за свой втори дом, в който да работят и да отглеждат децата си. Докато една друга държава, векове васал на монголската орда (забележете – не поробени със сила, а васали!), май все още не е загърбила варварското си поведение! А някои наши сънародници се държат сякаш сме в Европа и в НАТО за малко и утре, като напуснем – да не сме обидили „големия брат“, че пак да се прегърнем! С монголската орда? След Бахмут и Ирпин? Не, благодаря! А ако се случи – аз и моето семейство ще бъдем първи на опашката, която ще се заформи на Терминал 2! В посока на „лошата Европа“!
Обикалям Света и виждам – в САЩ, патриотизмът се изразява с американското знаме, във Франция и Англия – съответно с френското или английското! А в България – най-често с… руското! Стига бе! Като се замисли човек – всички т.нар. „патрЕоти“ – русофили! Повечето „социалисти“ (да не се бърка със социал-демократи) – русофили! Левичарите – русофили! Сигурен съм, че ако човечето в бункера, натисне ядреното копче и изстреля ракета „Сармат“ към България, част от оцелелите ни сънародници отново ще твърдят, че ние сме го предизвикали, че Европейският съюз и НАТО са били готови първи да го нападнат, че Америка стои в дъното на всичко! Че Русия се отбранява! А, да не забравя и Сорос! То няма руски проблем без негово участие (нали помните опорните точки?)! Че и български! Тоя човек Сорос, всяка сутрин става, вечер си ляга, с мисълта – как да направи дедо Гошо от северозапада още по-беден! И как да го наръси с кемтрейлс или каквото беше там! Но ний, патриотите ще му дадем отпор!!!

Една кохорта български кремлофили, които дори за миг не се замислят – повече от 20 години, в Кремъл има еднолично управление! В руския език има думичка, която е транспонирана и у нас: „единоначалие“. Нейният политически синоним е „автокрация“ – управление на един!
Аристотел, в своя труд, достигнал и до нас – „Политика“, изследвал над 100 устройства на различни гръцки градове-полиси и стига до извода, че има 6 вида държавни устройства – три правилни и три грешни. Когато един човек управлява в обща полза, това е монархия. Когато група управлява в обща полза, това е аристокрация. Когато мнозинството управлява в обща полза, това е полития. Това са „правилните“ устройства, защото при тези видове управление, печелят всички граждани. Неправилните форми на устройство са двойници на правилните, но при тях управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един управлява в своя полза, това е тирания. Когато е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация.
Изненадвате се да видите демокрацията, като „отрицателен“ вид управление? Аристотел обяснява: демокрацията води до демагогия (разбирай популизъм), а оттам до тиранията е една крачка! Примери много!
Защо ви занимавам с Аристотел? Не за да демонстрирам познания по философия! При все, че думата „философия“, в превод означава „любов към мъдростта“! Но някои май проявяват „любов към глупостта“! А и за да предусетим момента, когато демокрацията ще девиира в популизъм, и в тирания! И да го предотвратим! Напук на Аристотел!

Но ние сме твърдо за Русия, за Евразия!!! Господи, прости им! Не се замислят, че един човек управлява ядрена държава вече близо 1/4 век! Заплашва целия свят с ядрен Армагедон! Той ли е най-умният, най-можещият от цялата 140 милионна държава, и ако управлява еднолично, разбирай авторитарно, той монарх ли е? Или тиранин…? Щото демократ не е!
Ей! „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“ (Левски в писмо до Филип Тотю)
И поне да имаме малко достойнство! Като онзи украински войник на Змийския остров, който с риск за живота си, на чист руски, за да го разберат достатъчно ясно, поздрави агресорите в първия ден на войната, когато всички бяха убедени, че Украина ще падне за няколко дни, с думите: „Русский военный корабль, иди на Х..” (да ме извините за печатната грешка, но не мога да сложа червена точка!) Или казано на почти български – „Ай сиктир!” Но това може да направи само човек, който има достойнство! При червеите – това не се случва – те са орисани цял живот да лазят!

А нашите патрЕоти, за които любовта към Отечеството, винаги минава под условието на приоритетната връзка с Москва, размахват не просто руски знамена, закичени с червени петолъчки или „скромно“ с фланелки с надпис СССР! Много от тях са татуирали ликовете на Левски и Ботев по тялото си, забележете, най-често по краката или на гърба си! Може би подсъзнателно, но те не биха искали да срещнат погледите на тези великани на българщината, поглеждайки се в огледалото! Там, на гърба им е мястото, за пред другите! … Но сигурно не са прочели и ред, от написаното от тях! А аз съм ги чел! И не съм намерил една добра дума за Русия в написаното от тях!

Родните русофили, приказват за „руската култура“, шаблон, който се тиражира пропагандно. Но винаги питам: Прощавайте, но с какво „руската култура“ е по-велика от френската, английската, от италианската? И от Русия ли започва Ренесансът? Обикновено не получавам отговор! А и русофилите ни не говорят за руското образование. Не си пращат децата в руските университети, а някак тихомълком предпочитат такива, по на запад от нас!
През 2022 г. ВЦИОМ (Всероссийский центр изучения общественного мнения), прави проучване, и… О, Боже! 35% от анкетираните руснаци смятат, че Слънцето се върти около Земята (а още 4% се затрудняват да отговорят), 12% смятат, че Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за един месец (19% се затрудняват да отговорят). Не вярвате, нали? Моля!

Започнах да се замислям – да чета редовете, но и между тях. Започнах да анализирам фактите. Афоризъм казва, че „основният урок на историята е, че човек не се учи от нея“!
А д-р Петър Гудев, министър-председател на България, през 1908 г., издава една много ценна книга под псевдоним Б. Петвеков (препратка към историята) – „История на Източния въпрос преди освобождението на България“ ( Петвеков, 1908), за който ще става дума и по-нататък. Още в предговора й се казва:

„Ако има знания, без които може да се мине в живота, то има и такива, които са необходими на всекиго, който претендира да е гражданин на една държава. Такива са именно знанията за миналото на Отечеството – неговата история. Такива знания за България трябва всякой Българин да притежава малко-много“ …
„Историята е лекарят на политическите болести, които чрез многовековния си живот е можел да изучи всичките признаци и периоди на тези болести. Такъв един лекар е безценно благодеяние на своите съвременници.
Да се допиташ до него, значи да знаеш как да постъпваш, за да продължиш дните си. Той посочва признаците на ония болести, които са завлекли в гроба не отделни лица, а цели племена; той показва разните фази на тия болести и ни дава даром своите рецепти, диетата, която трябва да пазим, удоволствията и вкусните ястия, от които трябва да се откажем временно, до закрепването на държавното тяло.“

Е, аз реших да се уча от историята, реших, че не трябва да повтаряме грешките на предците си (нали е казано, че умният човек се учи от грешките си, а мъдрият – от грешките на другите). А философията учи не как да се говори, а как да се живее. Реших да взема пример от хората, с които се гордеем, чиито имена славим по празници и сочим за пример на децата си и които наричаме скромно „будители“ – хора, които са образовали обществото ни къде с изграждане на училища, къде с книгоиздаване, къде със стипендии на будни деца и младежи „за странство“. И всичко това със свои сили и средства, без да чакат държавата.

„Пирамидата на потребностите“ е теорията на американския психолог Ейбрахам Маслоу, който се занимава с мотивите на човек в живота му. Тя предполага, че универсалните потребности са общи за всички хора и ги мотивират. Групирани са в няколко нива по степен на значимост. А те са 1. Физиологични; 2. Сигурност; 3. Любов/Принадлежност; 4. Уважение; 5. Самоусъвършенстване, себереализиране. Аз си позволявам да сложа и 6-то ниво – Желание/необходимост да дадеш нещо на околните, на обществото… Както даваш на семейството си.

Така се роди тази книга, този паноптикум на факти, събития и случки, на документи, на мнения на български и чужди исторически личности с влияние в нашата история. Към повечето от тях има библиографска справка или препратка към източниците на информация. Същите могат да бъдат цитирани свободно, пък ако се позоват на този сборник – ще бъда благодарен, както казва Астолф дьо Кюстен! Целта на този труд е образователна, а не комерсиална. Будителска…

Защото Кристиян Таков казваше: „Бъдете будители, но не будете никого силом. И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.“

Четейки, някои ще ме обвинят, че съм русофоб. Защо стремежът да се еманципираш от Русия, да се освободиш от тежки зависимости, у нас се нарича русофобия?
Между другото терминът „русофобия“ е измислен около 1884 г. в Източна Румелия от „русофилите“, за да обозначат хората с различно мнение по отношение на връзките ни с Руската империя, и заклеймят хората, които просто искали една Независима България. Онова, което у нас се нарича „русофилство“ или все по-често „рублофилство“, всъщност е преклонение пред руската автокрация, панславизъм, а вече и антиевропеизъм, преклонение към руските пари, и много често крие и един изначален антисемитизъм! И ксенофобия!
Но нека уточним – „фобия“ не значи „омраза“! И никога не е значело! И никой не е „поправял“ речниците. Това го твърди пропагандата! Респективно русофоб не е човек, който мрази Русия или руския народ! Истинския смисъл на думата „фобия”, която идва от гръцкия език (Φοβία), се превежда като „страх“.

Пак онази пропаганда нарича българофилите „русофоби“?!? Защото не обичали Русия! А защо трябва да Я обичам? И как да обичаш две майки? „Матушка Россия“ или „Майка България“? Коя от двете? Защото две майки няма! Едната винаги е мащеха! Подобно повторение на ситуацията виждаме и от Втората световна насам, когато всеки инакомислещ в СССР и постсъветска Русия, бива наричан „фашист“, а напоследък, макар и по-рядко – „нацист“. По-рядко, за да не се забележи конфликта с „великата руска нация“! Без други аргументи. Интересно, защо няма „русофили“ сред близките на избитите от „Социалистическата революция“ на 9 септември, сред лагерниците от Белене, Ловеч, Скравена!
Питам, но Историята мълчи! Защото в живота има неудобни отговори … Които аз търся и „Да!“, аз станах „русофоб“, когато прочетох една друга История, различна от тази, на която ни учеха. История, даваща едни други, различни отговори.

Станах „русофоб“, когато през 90-те години, след падането на „Стената“ прочетох за „Тоцките учения“ през 1954 г., с кодово име „Снежок“ – повечето хора не са чували, затова ще обясня: през 50-те години, СССР вече е нападнал Южната част на Корейския полуостров (което налага ООН да изпрати войски в така наречената „Корейска война“) и се подготвя за трета световна война, с употребата на ядрено оръжие. На Тоцкия полигон, под командването на маршал Г. Жуков (същия онзи, на когото издигнаха паметник в Стрелча?!?) се извършва ЯДРЕН ВЗРИВ над главите на съветските войничета. Жителите на селата в радиус от 15 км, не били евакуирани, просто били помолени да стоят извън домовете си и да си затворят очите! Командването обаче било на безопасно разстояние! Ще попитате „Как така“? Просто Съветския съюз искал да „изпревари“ лошите американци в ядрената надпревара и на военните им трябвало експеримент „in vivo“. Бомбата РДС-2 била с мощност 38 килотона, два пъти по-мощна от тази, хвърлена над Хирошима! Ще попитате за жертвите? Няма такива! Поне според официалните власти! „Учението е извършено „образцово“, с максимално внимание за живота и здравето на участниците и околното население и жертви няма“, казват те 30 години по-късно. Че как ще има – то „Съветската бомба е най-добрата в Света“, дори при ядрен взрив на 350м!!! над главите на руски хора! Информацията за учението е разсекретена едва след Чернобилската авария (която също беше засекретена – първоначално Пропагандата твърдеше, че това е операция за дискредитиране от Запада и трябваше да признаят фактите 10 дена по-късно, когато радиацията се беше разпространила из целия свят. Ако тогава управляваше днешната власт в Кремъл, бъдете сигурни, че още нямаше да сме разбрали!)
Не вярвате на всичко това, нали? Изгледайте съветския пропаганден филм за ученията, пък да видим кой прав, кой крив …

Станах „русофоб“, когато през 1999 г., КГБ, с новото си име ФСБ взривяваше жилищни сгради, заедно с нищо неподозиращите им обитатели – обикновени руснаци – в Буйнакск, Москва и Волгодонск! За да създаде условия, за президент да бъде избран доскорошния негов председател по това време… Владимир Владимирович Путин, който от по-малко от месец, вече оглавява Руското правителство! Не вярвате, нали? Потърсете в мрежата нещо сладко, като напр. „рязанска захар“. Или по-добре на руски – „рязанский сахар“ ! Или вижте този филм: «Рязанский Сахар» | Путинизм как он есть: Истории! Вижте и „ФСБ взрывает Россию“ .

Станах „русофоб“ когато през 2000 г., току що избраният (или назначен от ФСБ) нов президент първо отричаше катастрофата, а после не прие предложената чуждестранна помощ при инцидента с подводницата „Курск” и остави да загинат заради калпавата руска техника 118 човека. И после с ехидна усмивка, в интервю с Лари Кинг в CNN, каза: „Она утонула“ („Тя потъна!“)! И у нас има руска техника, вкл. и ядрени реактори, изградени от съветско време и дано да не станем свидетели на друга такава реплика, този път по отношение на България!

Станах русофоб, когато видях как действат руските специални части в Дубровка през октомври 2002 г. (мюзикълът Норд-Ост), за когото злите езици говорят, че както и взривовете в жилищни сгради през 1999 г., също са организирани от Службите! „Специална операция“, при която загинаха над 170 и бяха ранени над 700 човека, вкл. и българи, повечето от които убити от използваният от службите газ карфентанил. Защото и у нас руски агенти взривяваха военни заводи и складове – не знам дали няма да посегнат и на цивилни обекти!

Станах русофоб, когато се случи трагедията в Беслан през 2004 г., и поради лоша координация на същите руски служби, загинаха 334 заложници, от които 186 деца, (не без активната помощ на службите)! Не знаете, но там бяха използвани вертолети, огнехвъргачки и дори танкове !?! Срещу заложници и то деца!!! Защото и у нас има много деца – български, но и украински, потърсили тук спасение от руските (и ирански и севернокорейски ) ракети!

Станах русофоб, когато видях, как на 8 август 2008 г., в деня, в който се откриваше олимпиадата в Пекин, другарят от Кремъл нападна съседна, забележете – православна Грузия и окупира Абхазия и Южна Осетия, с измислени мотиви! А в училище сме учили,че по време на олимпиада, всички войни от дълбока древност са били прекратявани. Колко му е да дебаркира десант в руския ексклав – „Камчия“! Ако помните едни „Зелени човечета“!

Станах русофоб, когато прочетох за убийството на Политковская (на 7 октомври, рождения ден на Путин), за убийството на Литвиненко и Немцов, за „Новичок“ и за отравянето на Скрипал, а после и на Навални, разкрито с водещата роля на Христо Грозев, стигнало до „Оскар“. За над 130 убити инакомислещи журналисти в самата Русия – случайно, „при неизяснени обстоятелства“, разбира се! След смехотворната рокада с Медведев, който трябваше да топли стола, докато променят неколкократно конституцията на Русия, за да може „новия император“ да управлява едва ли не пожизнено, до 2036г.! Представете си – вече има деца, които имат деца, и всичките, родени по време на неговото управление (колко е „лоша“ демокрацията, при която това не е възможно. Особено пък съчетани с „Наполеонов комплекс“)

Прочетох „Златото на партията“ на Игор Бунин, „ФСБ взрывает Россию» на Литвиненко и Фельштинский, много книги на Виктор Суворов, на Марк Солонин.

Да, станах русофоб! В истинския смисъл на думата „фобия“. Да, страх ме е, как един самозабравил се диктатор и тиранин, си играе с човешки животи, заплашва целия свят с ядрено оръжие, избива цивилни в Чечня, Сирия, Украина, Африка, а както разбрахме и из цяла Европа, къде с Новичок, къде с полоний, къде с множество „самоубийства“ на неудобни и инакомислещи! Знам, че той ще стигне дотам, докъдето светът му позволи. Защото се уча от Историята!

Григор Начович, политик още от първите Народни събрания на освободена България, в своите „Размишления“ в „Из дневниците“, пише:

„ … Аз съм русофоб не защото има русофили в България, които я събличат, но само защото се боя от нашествието на русите в България, от обръщането на последнята в руска област. Къде е злото от едно подобно събитие?
Ако русите бяха били един цивилизован народ, ако в тях и особено в тяхното чиновничество корупцията да не беше била крайна, злочестината от поробването на България не щеше да е много голяма. Русите обаче ще внесат в отечеството ни не само чиновническия произвол и тирания, но и рушветчилъка, касттофорството, развалата, пиянството и българския народ, вместо да напредне и се цивилизува, както ще стане ако запази независимостта си, ще стане посмешището на света, както са повечето евреи, ерменци и проч.
Ето защо аз съм русофоб.“ (Начович, 1999)

А още по-силно звучат думите на Захари Стоянов, в „Отворено писмо до Г. Кърджиев“, който казва:

„Аз никога не съм бил русофоб, няма и да бъда… Аз съм тиранофоб, приятелю! Мразя сичките тирани по света, които бият и бесят, били те българи, турци и пр.“ (Джурова, 2001).

И ще добавя – аз съм демократ, защото по-добро от демокрацията (с всичките й недостатъци) не е измислено (за справка вижте хората, които гласуват с краката си – близо 2 милиона българи заминаха в посока към либералния демократичен Запад и май нито един – към Путинова Русия! Включително и децата на много русофили! Това казва всичко!). Дори и децата на руснаците заминават на Запад. Заобикаляйки всички възможни санкции.
А украинците, вкл. и милионери или такива устроили се отдавна в Европа или Америка се връщат като доброволци, за да защитават Родината си от агресора! Дето били „братя“! Като Каин и Авел? Внимавайте, че и нас ни броят за „братя“! Да не прилагам примерите с „братска” Украина, във войната, в която човешкия живот, пък бил той и на затворници, няма никаква стойност (отново ще цитирам Г. Жуков, онзи, който отмъкнал от Германия вагони с военна плячка, лично за себе си – „Бабы опять нарожают“ – „Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници). Обикновен цинизъм! Или просто – Русия!

Но! Мнозина ще кажат, че всичко написано дотук, може и да е вярно, но:
„Съветският съюз победи фашизма“ – фраза, която се тиражира от десетилетия (като в оня позабравен виц – „Вие защо биете негрите?“) – няма Западен фронт, няма Африка, Гърция, Италия, няма D-day, разбирай десант в Нормандия, няма САЩ, няма Англия, Франция, няма и България – то ние дадохме над 30 000 загинали и ранени и ген. Стойчев беше на парада на победата и гледа, как заедно със стотици нацистки знамена, изгарят и днешния руски флаг! Но България остана със статут на победена страна!

Чудите се защо горят руския флаг ли? Да не би още тогава да са знаели, че Русия един ден ще се нареди до другите фашистки държави? Отговорът може да изглежда невероятен за мнозина – първо, през 1945 г. Русия не съществува! Тя е приключена от болшевиките през 1917 г. Нали направиха „Велика Октомврийска Социалистическа революция“ – ВОСР, както я знаехме ние! Има СССР, събрал под шапката на Сталин (или под ботуша му), 15 отделни републики (колко са отделни – друга тема!). А руското знаме е пленено, заедно с армията на генерал Андрей Власов – офицер от Червената армия, командващ 2-ра Ударна Армия, спрял германската армия на 30 км. от съветската столицата, за което бил наречен „Спасителят на Москва”. Същият обаче, преминал на страната на германците, като командир на Руската Освободителна Армия, наброяваща около 140 000 руснаци, воюващи срещу Съветския съюз! 140 000! Срещу комунизма!
Днес, изгореното на Червения площад знаме отново се вее там, само че вече като държавен флаг.
Но „СССР победи фашизма” – другите ги няма! И България няма статут на съвоюваща, за разлика от Италия, родината на фашизма! Защото батюшката Сталин не позволява, иначе как ще ни гушне като военен трофей!
Загинали над 20 000 000 руснаци, май със загиналите по време на Сталиновите чистки! Както винаги се съмнявам! След всичко, което чувахме, и което се оказа дълбоки невярно, да не кажа просто – Лъжа! А и защото на 14 март 1946г., година след края на войната, в интервю за вестник “Правда”, лично другарят Сталин твърди, че убитите през войната, вкл. в плен са 7 (седем) милиона! (Правда, 1946) А той би трябвало най-добре за знае! Но с годините удобно за режима “набъбнаха!?! И това се тиражира и до днес!

Прилагам факсимиле от в-к „Правда“ от 14 март 1946 г., стр.1 – Интервю на др. И. В. Сталин

Пък и да не е така – край Сталинград, на 1 загинал немски войник, се падали 7-8 от Червената армия! Дали защото германците са били по-добри, но все пак са загубили битката? Или по-скоро, защото съветското командване не жали човешкия материал – „бабы новых нарожают“ казва Жуков! Убеден съм във второто, защото виждаме и до днес подобно поведение.
Сещам се за казаното от депутат от Държавната дума на Руската федерация (над която още стои гербът на СССР?!? Дори е по-голям от герба на днешната Руска федерация!

Същото е и на фасадата на МИД – Министерство иностранных дел Российской Федерации – дали защото не правят разлика, дали защото е въпрос на време да възстановят Съветския съюз или някаква подобна форма на държава?

Във връзка с войната на Русия срещу Украина и демократичния свят, депутатът казва :

„Депутат Госдумы Виталий Милонов предлагает ввести принудительное осемене-ние для незамужних женщин старше 24 лет.

-До 24 лет наплясались уже на дискотеках, пора и о государстве позаботиться, – пояснил депутат.”

В кратък превод: депутатът предлага да се въведе „принудително осеменяване на неомъжени жени, по-възрастни от 24 години“, защото смята, че достатъчно са се натанцували по дискотеките. Тази „новина“ се разпространи из руските медии, а и сред българските… После казаха, че май не го бил казал, но знаеш ли? Където има дим – има и огън!
Пък и животът ме е научил, че най-сигурната новина е тази, отречена от съветските, пардон – руските медии! Не без основание – то бая млади руснаци загинаха в тази безсмислена война, продиктувана от имперските интереси на група болни мозъци в Кремъл! Пък и по стар руски образец, вече сигурно се готвят за следваща война, Господ знае в каква посока и с какъв повод. Само едно не разбрах – „осеменяването“ ще става както в нацистка Германия от чисто арийски мъже, отговарящи на много строги параметри или ще се кара наред! Или ще внасят „по второ направление“? А не! Не за мен питам, аз не мисля да се кандидатирам – стар съм – просто за един прЕател питам! Щото в Русия над 2% от населението са болни от СПИН (по официални данни на Росстат, преди да бъдат засекретени), а останалите – значително алкохолизирани! Не че е важно, но съм чувал, че селянинът в българските села, като ще опложда свинята, търси качествен нерез, но как ще става в Русия с жените над 24 – не знам!

То и Путин призова рускините да раждат по „осем или повече“ деца, защото от Русия избягали близо милион. Пък и за пушечно месо трябват! Че то там отрицателна селекция върви от повече от 100 години.
Людмила Улицкая, в своя роман „Казус Кукоцкого“ (Улицкая, 2012) , обръща внимание на факт, който буди размисъл.
През 1918 г., Русия напускат белогвардейците. Но кои са те? Около 300 000 млади здрави мъже, в репродуктивна възраст, както и дворянската част на обществото – най-образованите, но и честни, несъгласни на компромис с болшевишката власт.
На 5 септември 1918 г. Съветът на народните комисари издава прословутия Декрет за червения терор, съдържащ указания за масови разстрели и въдворяване в концентрационни лагери не само на класовите врагове, но и на „съмнителните“. Под ударите на този декрет попадат и свещенослужителите. По данни на Свято-Тихоновския богословски институт, който е анализирал репресиите срещу свещеничеството на базата на архивни материали, само през 1918 г. са били разстреляни над 3000 духовници. По данни на други историци от 1918 до края на 30-те години са избити около 42 000 свещеници. Носителите на морални ценности, учители и просветители…
През 1922 г. тръгват т. нар. „Философски параходи“! Звучи ви странно? Обяснявам:
„Изгонихме тези хора, защото нямаше причина да ги застреляме, а беше невъзмож-но да ги задържим“, казва по този повод Лев Троцки, един от лидерите на болшевиките! Общо над 160 души със семействата си, са принудени да напуснат страната, натоварени на два парахода! Сред тях има професори, лекари, икономисти, писатели, политически и религиозни фигури. Всички те имат едно общо нещо: противопоставят се на съветския режим. Сергей Булгаков, Николай Бердяев, Николай Лоски, Иван Ильин, все личности, които до голяма степен определят начина, по който се развива руската философия преди 1917 година. Смята се, че експулсираните от съветска Русия руски учени публикуват в чужбина около 13 000 научни труда във всички научни области до 1939 година. Не им е разрешено да вземат много неща със себе си: два чифта бельо, чорапи, обувки, палто и шапка. Толкова. Парите, бижутата и всички други ценности са конфискувани.
Отново напускат най-качествените, най-добрите от най-добрите! Със семействата си. Върхът на интелектуалния потенциал! „Crème de la crème“! – биха казали французите, а по нашенски – „върхът на сладоледа“!
По-нататък – разкулачват милиони селяни, но кои? Най-работливите, най-предприемчивите и оттам, сдобили се с някой декар земя или с няколко крави в повече!
Партийните репресии кого засягат? Най-инакомислещите, имащи смелостта да изкажат и да отстояват различно мнение! Честни! Разбирай, най-честните, но несъгласни с болшевишката партийна линия! Или по-скоро с линията на вожда!
Втората световна. Освободени от военна служба са само старците и болните! И разбира се партийните величия! Само те получават някаква сигурност да преживеят Войната! И да оставят потомство! Останалите, попаднали в месомелачката на фронта, се осланят само на късмета си, защото никой от командирите им няма да се замисли и да ги пожертва, за да изпълни заповедите на висшестоящите. А и не малко, попаднали в плен и след години завърнали се, попадат в лагерите и ГУЛаг с аргумента, че са позволили да бъдат пленени, „предавайки с това Родината“?!? А ГУЛаг продължава да работи активно и много десетилетия след войната! Знаем, кои биват изпращани там…
Да не пропуснем и прословутия руски алкохолизъм!
Защо пиша тези редове? Като лекар, що-годе учил генетика, разбирам каква „щета“ е понесъл руския генофонд! Ако в земеделието и при животните се търси винаги положителната генна селекция, в Русия, повече от век се извършва отрицателна генетична селекция – най-качествените хора, носителите на най-положителните гени биват затривани, а заедно с тях – и техните деца! И неродените им деца… Хората си отиват и отнасят гените си…
Тотална девиация на генофонда, колкото и мичурински да звучи! А никой и до днес не е отрекъл генетиката… тъй че, правете си изводите!
Само да напомня, че подобна „селекция“, подобен „социален инженеринг“, течеше у нас още от нощта на 9 септември 1944 г.! С 30 000 убити или просто безследно изчезнали, и още хиляди, оставили костите си по лагерите! Или имали щастието да оцелеят в емиграция! И резултатите днес са видни за всеки, който има очи да погледне! И иска да го направи!

Светлана Алексиевич, нобелов лауреат за 2015г., в лекцията, изнесена при получава-нето на отличието споделя:

„Аз живеех в страна, където нас от деца ни учеха да умираме. Учиха ни на смърт. Говореха ни, че човек го има, за да се отдаде, за да изгори, за да се пожертва. Учеха ни да обичаме човека с оръжие. Ако бях израснала в друга страна, не бих могла да из-вървя този път. Злото е безпощадно, нужно е да имаш ваксинация против него. Но ние израснахме сред палачи и жертви. Макар родителите ни да живееха в страх и да не ни разказваха всичко, а често въобще нищо не ни казваха, но даже въздухът на нашия живот беше отровен от страх. Злото през цялото време тайно ни следеше…”

Мислех, че е тъжно, но всъщност това изказване е страшно! Страшно за възпитанието на децата. А оттам и за начина на мислене на една цяла нация! Защото, моля посочете ми, има ли друга държава, която учи децата си на смърт? Освен може би в крайния ислям – джихадистите? Нормалните хора възпитаваме децата си най-вече на морал и на емпатия. За съжаление, може би улисани в ежедневието, по-рядко ги учим на „философски терзания“, на нещо простичко, като какво е добро и какво е зло! Какво е щастие!
В държава, в която под управлението на Сталин са репресирани или избити милиони, с набързо скалъпени обвинения, всъщност ВАЖНИЯТ ВЪРПРОС е:
„КОЙ написа 4 000 000 доноса срещу свои колеги, съграждани, роднини по времето на Сталинските репресии!?! Не беше ли това точно руския народ?
Но говорейки за цената на човешкия живот, някой ще каже: Светлана Алексиевич не е от Русия! Вярно е – тя е израснала в Съветския съюз, но майка й е украинка, а баща и – белорусин! Но „стойността“ на живота в Русия е дефинирана и от руснаци!
Например, писателят Андрей Буровский, в своята книга „Россия, которой не было-2” – „Русия, която я нямаше – 2“, приписва крилатата фраза „Бабы новых нарожают” – „Жените ще народят нови“ на фелдмаршал Борис Шереметьев, в разговор с император Петър I, при обсадата на Нарва.

„1703 г., щурм на Нарва. Пред всеки пробив в стената – купища трупове – стражите на Петър. Петър познаваше много лично и беше приятел с много. И Петър заплака, като гледаше тези още топли купища мъртви. Борис Петрович Шереметьев се приближи отзад, сложи ръка на рамото на царя. Петдесетгодишен погали трийсетгоди-шен. „Не плачи, Господарю! Какво ти става! Жените раждат нови!“ (Буровский & Бушков, 2000).

Във филма от 1937г. „Петър Първи“, Шереметьев също изказва подобна фраза, а именно: „Бог милостив. Народу хватит”, или „Бог е милостив, хора има достатъчно.“!
Да се върнем още няколко години назад: В писмо до съпруга си Николай II от 4 (17) август 1916 г., императрица Александра Фьодоровна пише със загриженост:

„Генералите знаят, че в Русия все още имаме много войници и затова не щадим животи – но те бяха превъзходни обучени войски и това е всичко.- напразно.“

Да не забравяме, че те я внучка на английската кралица Виктория, но пък годините, прекарани в Русия, явно си казват своето!
Прави впечатление, че точно в Николаевската епоха, във връзка със събитията от Руско-японската война, намираме израза за жените в мемоарите на митрополит Евлогий (Георгиевски) „Пътят на моя живот“:

„Зимата на 1904 -1905 г. беше жестока. Четеш вестниците и се ужасяваш. Ново бедствие… Колко измръзнали войници! … Страшна картина … Лекарят ми казва: „Може би можете да го извадите от това състояние …“ Питам паци-ента: „Какво ви липсва?“ „Японците ми взеха пушката. „Ще ви вземем друга. Струва ли си да говорим за това? Колко хора загинаха, а вие се оплаквате за пушката. Но пациентът не може да бъде убеден. „Жените раждат толкова деца, колкото искат, а пушката е само една …“, мрачно възрази той.“

Подобен текст се среща и у фолклориста Александър Мисюрев, който още през 30-те години записва кръчмарските разговори на алтайските миньори:

„Властта знае по-добре. Господа офицерите не ценят нашите кожи. Онзи ден се заехме да укрепваме, а майсторът вика: „Така и така, чукайте рудата, да не ви пука да се срути, много са ви братята, жени-те още раждат, ама няма достатъчно руда!“

Е, кажете ми … Колко всъщност струва човешкия живот в Русия?!?

Преход

Наблюдавайки събитията, си мисля, че може би, живеем в Преход в световен мащаб към едно по-различно общество. Преход, без диктатори и автократи. Преход, който тече от десетилетия с разпадането на империите – някои мирно, други тихомълком, а трети, които не могат да приемат новите световни реалности и да се адаптират – хапят! Умиращата змия хапе за последно!

Това, през което минаваме в България през последните трийсетина години, май не е просто „преход“. И затова то продължава толкова дълго. Това е освобождение от руското робство, в което бе България от 1944 до 1989 г. Но то, Освобождението, така и не бе докрай завършено. Погледнете МОЧА (монумента на окупационната червена армия), години наред пазен от родната полиция, Альоша в Пловдив, паметниците из цялата страна, набучени навсякъде – България, като игленик, с „отровни“ игли. Свободата, обикновено, се плаща по друг начин. За нашата свобода са загинали много хора. Включително от Русия. Затова днес трябва да я пазим. Включително от Русия.

„В преломен момент в живота на обществото има като че ли национален из-пит на съвестта… В края на краищата дори професионално подготвените историци поня-кога не отговарят на такова изискване“. (Както се казва, истината си е истина.) „Лошо разбраната история е изключително опасно нещо (как може човек да не се съгласи с това?) … Истинската образователна стойност на историята винаги е била огромна.“

Цитатите са от програмната статия на Юрий Афанасиев (ректор на Руския Държавен Хуманитарен Университет) „Миналото и ние“, публикувана в сп. „Комунист“ през 1985 г. – имало и читави комунисти! Имало и мъдри руснаци! Но и те са мачкани от посредствеността и КаГеБейщината.

Разбирам, че винаги ще има група читатели, с които (както казваше големият Тодор Колев) те делят два вагона книги, и за които върхът на интелектуалните занимания е „лайкването“ във Фейса или четенето на анонимни сайтове за световния заговор, за ваксините, за плоската Земя, за кемтрейлс … На тези хора ще препоръчам да погледнат отново в началните страници. Астолф дьо Кюстен! Но и да напомня думите на руснака Пьотр Чаадаев в „Апология на лудия“, писани още през 1837г.:

„Правда, мы, русские, всегда мало интересовались тем, что — истина и что — ложь, поэтому нельзя и сердиться на общество, если несколько язвительная филиппика против его немощей задела его за живое.“ (Чаадаев, 2004).

Превеждам: „Вярно, ние, руснаците, винаги малко сме се интересували от това, кое е истина и кое – лъжа, затова не бива да се сърдим на обществото, ако един донякъде саркастична филипика срещу неговите недъзи го е засегнала на живо.“
Без да го коментирам, ще цитирам още двама автори – единият много известен, другият – по-малко:

„… колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите.“

И вторият:

„Всичко започва с една малка лъжа. После идват още няколко, които да я подкрепят. Идва ред на изкривеното мислене, за да се избегне срамът, породен от лъжите. И още няколко лъжи, за да се прикрият последиците от изкривеното мислене.
И тогава идва най-страшното. Повторението превръща тези вече неизбежни лъжи в автоматично, условно, структурно и неврологично обусловено „несъзнателно” убеждение и стимул за действие.“

Може и да ги познахте – вторият е на Джордан Питърсън .
А, да! Не ви казах кой е първият… Адолф Хитлер от неговия „Mein Kampf”!

Със сигурност и някои историци, част от които открито членуващи в русофилски дружества (сякаш завършили АОНСУ – по-младите могат да проверят в мрежата що за глупост беше това), ще кажат, че историите в тази книга никога не са се случвали или че са неправилно интерпретирани (едно време, за лоялните на комунистическия режим се казваше „политически правилно ориентиран“!?!). Историк – русофил? Оксиморон! Не трябва ли историкът да предава и интерпретира безпристрастно фактите, каквито са? Или това наистина доказва, че историята е проститутка, която върви след победителите (и разбира се след парите?). Това са същите „историци“, членуващи между другото в „Евразийски център „Via Evrasia“. Защо не ни водят през Via egnatia, към Via appia, към европейската култура? Защото сме чели за „европейското Възраждане“, за „българско Възраждане„, но никога – за руско възраждане! Дали защото още не е настъпило? Именно „евразийците“ са тези, които твърдят, че оценка на социалистическия период в историята ни, трябва да се прави след време, а не сега. Това е и причината, годините между 1944-1989 да не попадат по същество и в детайли, в учебните програми на нашето образование. Но пък да се разпространяват легенди от рода на „Колко хубаво беше едно време!“

Не! Оценката трябва да бъде дадена сега, докато има още живи хора от лагерите, от затворите, хора „въдворени“ или просто репресирани и мачкани! Хора с памет. Защото „докато Истината си обуе обувките, Лъжата вече е обиколила света“! Колко време Светът чакаше, за да даде оценка на Хитлер? И как ще обяснят мненията на Раковски, Ботев, Захари Стоянов, Стамболов – те колко чакаха, за да критикуват „убийствената политика“ на Русия?!?

„Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската диплома-ция прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия“, пише митрополит Методи Кусев! (Кусевич, 1914)!

И защо днес всички тези светли личности ги изучаваме в училище като будители, но „случайно“ пропускаме материалите им по отношение на руската имперска политика спрямо България? Ами „Дядото“ Благоев, който една партия си го е „приватизирала“:

„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред на-родните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“. („Принос към историята на социализма в България“, София, 1976 г.)

А ген. Иван Колев срещу кого е воювал? Роден в Бесарабия, ден преди битката през 1916 г., известна като „Добричката епопея“ произнася пламенно слово, в което казва:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.“

Ами дядо Вазов, патриархът на литературата, който сме изучавали като русофил, защо в края на живота си сменя коренно позицията си и пише стихотворението :

„О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости ?”

Интересен факт пише Димитър Маринов в „Спомени от моя живот”:

„Аз съм вече на 81-годишна възраст, много съм чел, много преживех, много съм мис-лил и, като си припомня големите злини, които ни причини руската дипломация, дохождам до големо недоумение: на какво се дължи туй заслепено русофилство на тия наши мъже, от които има много умни люде. Покойния Вазов, който в едно свое стихотворение клейме-ше нашите врагове през време на последните войни, избегна да спомене Русия; аз му напи-сах кратко писъмце, с което го мило упреквах в това, като го запитах: Руските войски в Добруджа с румънските защо бяха дошли: да ни освободят ли или да ни изковат нови робски вериги? Той ми отговори на една картичка, изпратена в плик по пощата. Ето съ-държанието й: „Драги бай Митко, прав си, но немам кураж да сломя в мене кумира, ко-гото сам създадох. Поне засега. Твой Вазов.“ Картичката прилагам тук за уверение. Какво да кажем за онези, които и ден днешен чрез своето русофилство напакостиха и пакостят толко много на своето Отечество.“

Същите „онези“ историци мълчат! Защото не могат да използват по техен адрес опорката „соросоид“, или американски агент, или „либераст“ и т.н. Абе защо никой в Западна Европа, Азия, цяла Америка – Северна и Южна, не е чувал тези думи? Ние ли сме най-умните? Или сме с най-промити мозъци! От години развивам тезата, че колкото по-обвързана е една държава с Русия, толкова по-бедна и корумпирана е! Случайност, нали?

Замислям се отново за тези, които сформират тази „Коалиция“, които изкривяват или прикриват историята – защо го правят – дали за пари, дали по убеждение, защото така са закърмени (припомням отново коментара на Антон Кутев по повод на Социализма. И моя коментар за Вярата). Дали е трудно да признаят най-вече пред себе си, че тезата, която са защитавали години наред и върху която са градили кариера, е колос на глинени крака, който рухва, повличайки ги със себе си? Или разчитат на късата памет на хората, или че една лъжа повторена сто пъти става истина? Не знам…

Или просто попадат в хипотезата на Втория закон на Карло Чипола – „Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества“! Струва си да се прочете есето „Принципи на човешката глупост“ – буди доста размисли!

Конрад Аденауер дава „упътване“, което важи и за нас българите – като не можем да се смирим и помирим със самите себе си, да различим едното от другото, поне да чуем някои по-патили от нас – германците. А те не само са се справили с национализма, а и ни дават рецептата:

„просвещаване и разясняване. (…) Това просвещаване и разясняване трябва да се извърши чрез авторитетни германски институции, планомерно и спокойно, а не агитаторски. Нашите университети и висши училища, водещите мъже и жени във всички области трябва да допринесат за това“ (Конрад Аденауер, „За нас демокрацията е светоглед…“ реч произнесена на 6 март 1946 г.)

Но кой ли гледа по-умните от нас? Само глупакът знае и може всичко! Или Хитрецът – за да извлече полза от ситуацията!

Та да спрем с историята и историците в стил АОНСУ или съществувалият през 60-те години на ХХ век „Вечерен университет по Марксизъм-Ленинизъм към ГК на БКП София“! Не вярвате, че е имало такъв, нали? И аз не вярвам, но злите езици говорят, че простият магазинер Григор Шопов, завършвайки туй чудо на образованието, се издига до генерал-полковник, и заема поста първи зам.-министър на вътрешните работи, ресорен за ДС през периода 1973-1989. Добре, че стана превратът, иначе господ знае колко още щеше да министерства!

Диплома от Вечерен Университет по Марксизъм–Ленинизъм при ГК на БКП (сн. интернет)

В подобна връзка, Антон Тодоров пише:

„Сещам се за завършилата „научен комунизъм“ в Москва през 80-те моя преподавателка в СУ М.П. (умишлено скривам името, за да не й правя реклама – бел. съст.). Та като ни се представяше през 1990 г. казваше неизменно: „Завършила съм „научен комунизъм“, тоест нищо не съм завършила“.

Сега обаче, същата М.П. е забравила тези детайли и днес говори друго – кратка е човешката памет! Не нейната – нашата!

Проф. Николай Генчев къде на шега, къде наистина казва, че Българската история е писана в Москва и затова ролята на Русия се представя винаги в изцяло в положителна светлина. Русия ни била освобождавала два пъти и благодарение на нея съществуваме като държава, за което трябва да сме вечно благодарни?!? Ето защо (?) нашите интереси съвпадат и трябва да съвпадат с руските, защото другите – германците, англичаните, американците – били и са наши врагове, един елементарен и дълбоко неправилен възглед, който все още е разпространен в масовото (политически неграмотно) съзнание.

Ще цитирам друг наш професор, живял в една друга епоха – Константин Гълъбов:

„Да бъде виделина – и стана виделина! Не условията освободиха българина – той сам се освободи. Не дипломацията доведе руските войски на Шипка – доведе ги българският дух. Нелепост е, прочее да обясняваме своето освобождение, най-голямата мистерия в живота на нашия дух, с условията и дипломатическите игри на правителствата. Тия условия, тия игри не са без значение, но те са второстепенна причина. Първопричината е човекът на Балкана, който създаде един Раковски, Ботев и Левски и ги кръстоса като мълнии над своите вековни угнетители.“ (Гълъбов, 1930)

Та за отрицателната роля на Русия, за която доскоро историческата ни наука не смееше и да помисли, и най-вече за дейността на родните ни българи – „русофили“ е фабулата на този сборник.

Режисьорът Теди Москов, след поредни избори е описал по друг повод и в друга връзка нещата поетично кратко:

„Гледам новините и някак ласкаво започвам да псувам на сръбски, защото българският вече не обхваща обема на ситуацията!“

Не искам нито аз, нито който и да било да стигаме до сръбския или до други езици, четейки българската история!

Забележки по фактите от сериозни, професионални и непрофесионални историци обаче приемам! Ще обсъдим и съм готов още в следващото издание, некоректно предадените данни да бъдат поправени със съответното извинение.
Аристотел методично и систематично излага диалектиката в спор, но в същото време твърди, че не е разумно да спорим с когото и да било, а само с тези, за които знаем, че са достатъчно умни да не кажат нещо абсурдно, което да ни засрами с безобразието си. И препоръчва – всяка дискусия трябва да се води с факти, а не с аргументите на силата, като същевременно и двете страни трябва да чуят причините, но и да се замислят; и накрая, човек трябва да оцени истината, да чуе причините от устата на „противниците“ и да има достатъчно търпение, за да може да понесе тежестта на грешката в ситуация, когато истината е открита от другата страна.
Не знам обаче, кой ще „понесе тежестта на грешката“ – промитите мозъци и разбития живот на цели поколения българи.

А колкото до Русия? Отново цитат, на руснак – Юрий Фельштинский, в интервю:
На въпроса: „Ще стане ли Русия някога нормална държава? Нормална, т.е. демокра-тична, с честни избори, със спецслужби, които не се занимават с политика, без имперски амбиции?“ той отговаря:

„Русия ще стане нормална страна след когато претърпи поражение, сравнимо с по-ражението на Германия през 1945 година и се освободи от своя имперски комплекс. Русия е длъжна да усвои урока, че руският народ не е велик, а най-обикновен. А Русия не е велика държава, а най-обикновена, просто е голяма. Тогава всичко ще си дойде на мястото и на Русия няма да и се налага постоянно „да се изправя от колене“, за да стане велика държава. И ще изчезне легендата за това, че всички нещастия на руския народ са резултат от това, че Европа и целият останал свят не искат да признаят на Русия правото да бъде велика държава, която да подчинява разни „второстепенни народи“ – украинци, белоруси, прибалтийци, молдовани, татари и така нататък, и така нататък…Русия ще стане свободна страна след като нейното население разбере, че главният му враг е ФСБ – най-старата институция, създадена през декември 1917 година, и единствената, преживяла разпада на СССР. Готов съм да твърдя, че ФСБ е единственият проблем на Русия и разпускането на тази институция е единственото, което стои на пътя на връщането на Русия в семейството на демократичните народи. И когато президентът на Франция Макрон, поставя въпросът за гаранции за безопасността на Русия, той трябва да разбере, че най-важната и основна гаранция за безопасността на Русия – това е гаранцията за безопасността на Русия от ФСБ, доколкото Русия няма друго врагове.“

Не знам дали Фельштинский е прав! Ще ми се, но и се съмнявам! Защото само умният човек се учи от грешките си! А някои настъпват една и съща мотика по няколко пъти и пак продължават!
Не можем да не почетем и уникалния изследовател на тази материя, покойният проф. Пламен Цветков, който в свое интервю казва:

„Липсата на духовни ценности – това е обърканото на българина, а те са най-важното. България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 – 70 години. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.“

Дотук с тъжната част, следва веселата (а дано, ама надали)!

„Защото, може би в най-мъдрата от всички библейски книги – Книга на Еклесиаста или Проповедника – се казва, че „който трупа познание, трупа тъга“ и, ако човек се позамисли, не може да не си даде сметка за скръбта и мъката, които изпитва познаващият, и които незнаещият дори не подозира.“ (Паси, 1994)

И все пак аз оставам непоправим до наивност оптимист!
В „Изход“ от Стария завет – друга мъдра книга пише, че Моисей трябвало да води 40 години народа си през пустинята, за да забравят евреите робството и да станат най-сетне свободни. Сигурно важи в пълна сила и за нас – българите! Вече минаха 35 години от падането на Берлинската стена – остават само 5! Ако не разчитаме само на „неволята“ от народната приказка, и ние, българите наистина ще станем свободни!

Започнах с Джером К. Джером, а ще завърша с Радичков:

„Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!“ (Радичков, 1984) („Ние, врабчетата“)

Не искам да „удрям по главата“ никого, особено с тази книга, която май излезе доста дебела и тежка, но може би това ще направят фактите, описани в нея. У много хора, тези факти ще предизвикат когнитивен дисонанс – състояние, определяно като сблъсък в съзнанието на индивида между неговите убеждения, знания, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи.
Искам да предизвикам размисли, искам да предизвикам дебати! Да не се страхуваме да говорим! За стигнем до „Истинската Истина“!

Знам, че част от информацията ще предизвика сериозни размисли, друга вече е известна на търсещите или дори на широката общественост, но все пак пожелавам на всички …

Приятно четене!

Защото книгите не променят Света. Но Книгите променят Хората!
А Хората сме тези, които променят Света!

НИЕ, ХОРАТА!

Библиография

„Свободна Европа“. (16 май 2022 r.). Европа „загива“, Русия „ще я спаси“. Как руската пропаганда в България нарасна 10 пъти. Извлечено от Свободна Европа: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31851762.html

Eco, U. (22 june 1995 r.). Ur-Fascism. The New York Review of Books. Извлечено от https://www.nybooks.com/articles/1856

Буровский, А., & Бушков, А. (2000). Россия, которой не было-2. Красноярск: ОЛМА-пресс,.

Гълъбов, К. (1930). Зовът на Родината. София.

Джурова, Г. (9 януари 2001 r.). Литературен форум – Иван Вазов и Захари Стоянов в Русе през 1878 г. Изтеглено на 10 септ 2023 r. от https://www.slovo.bg/old/litforum/101/gjurova.htm

Кусевич, М. (1914). Погрома на България. Виновникътъ. Стара Загора: Печатница Светлина.

Начович, Г. (1999). Из дневниците. София: СУ “Св. Климент Охридски”.

Ортега-и-Гасет, Х. (2015). Бунтът на масите. София: Бард.

Оруел, Д. (1989). 1984. София: Бибкиотека Век.

Паси, И. (1994). Към философията на живота. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Петвеков, Б. (1908). История на Източния въпрос преди освобождението на България. София: Печатница Тане Пеев.

Правда. (14 март 1946 r.). Правда, [газета], 1946, № 62 (10144), 14 марта. Изтеглено на 10 септ 2023 r. от https://electro.nekrasovka.ru/books/6165351

Радичков, Й. (1984). Ние, врабчетата. София: Отечество.

Ранд, А. (2009). Атлас изправи рамене т.2. София: Изток-Запад.

Улицкая, Л. (2012). Казус Кукоцкого: роман. Москва: АСТ.

Христов, Х. (10 ноември 2015 r.). Държавна сигурност.com. Изтеглено на 10 sept 2023 r. от https://desebg.com/-a-/2516-2015-11-10-08-46-58

Христов, Х. (31 декември 2020 r.). Държавна сигурност.com. Изтеглено на 10 септ 2023 r. от https://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/4621-2020-12-31-12-59-20

Чаадаев, П. (2004). Апология Сумасшедшего. Москва: Азбука.