АБпФК

Съдържание

Пенсии
АБПФК
Образование
За едни „правоимащи“ в повече.
Библиография

АБпФК. Няколко букви в странна комбинация, за която повечето от родените след 1989 г. нямат ни най-малка представа, какво може да означава. Колкото и да гадаят, едва ли ще налучкат верния отговор. А всъщност зад тази абревиатура – А.Б.п.Ф.К., се крие една от най-мръсните тайни на българския комунизъм! За нея – след малко.

Егалитаризмът е сред най-значимите елементи на комунистическата идеология. „Всички са равни!“ – казват идеолозите на комунизма. Но май трябва да бъде „не гледай какво правя – слушай какво ти говоря!“ Както във „Фермата…“ на Оруел, където „някои са по-равни от другите!“, така и между дошлите на власт нови „елити“ и „масите“, много скоро се очертават сериозни разлики в социалния статус. И още нещо – дошлите на танковете на Червената армия управляващи, никога не са били комунисти, в смисъл на истински марксисти (къде ти – много от тях са даже неграмотни, че и 99 смъртни присъди са подписани в отпечатък от палец!) – те са организирана групировка, предимно от селски произход, управлявана от марксисти-ленинисти. Маши на Кремъл. Паралелно с жестоката разправа с набедените за „врагове на народа“, веднага след преврата на 9 септември 1944 г., започват преобразувания по съветски модел, като участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т. нар. номенклатура. „Новите“ започват формирането на „елит“ – партийно-административна прослойка, като срочно въвеждат и системата от привилегии, обслужваща новите управляващи на всички равнища на властта.

Още на 9 септември 1944 г. е създадено ново Министерство на социалната политика (МСП), което събира под една шапка три съществуващи и преди това дирекции – на обществените грижи, на труда и на обществените осигуровки. Само за информация – в пенсионния фонд към 1944 г. е имало натрупани 2 млрд. долара, управлявани от брата на полицая Никола Гешев – Емануил. И после – изчезнали! Но това е друга тема. Задачите на новото министерство са набелязани в програмата на правителството на Отечествения фронт, като още там, освен всичко друго са дефинирани: защита на работниците от експлоатацията на работодателите, ефикасна помощ за бедните и държавна помощ и пенсия за пострадалите в борбата с фашизма. В следващите месеци и години, най-голямото перо в бюджета за социалната политика се оказва именно последното. Защото „пострадалите“ се оказали доста!

Първоначално МСП подпомагало със суми в брой и пълно изплащане на стойността за „възстановяването“ на къщи единствено на „доказалите се като бойци-партизани и някои членове на бойни групи“ в периода 1941–1944 г. С няколко допълнения на закона, категорията на „подпомаганите“ постепенно се разширила с „незаконните съпруги на бойците“; „тези, които са давали подслон на народните борци“ – ятаците; кръвните роднини на „героите антифашисти“ до трета степен на родство и за роднините по сватовство до първа степен на родство и пр. След 1946 г. статутът „бойци против фашизма“ се признава и на бившите политзатворници, „интербригадисти“ (от Испанската война), „септемврийци“ (от т.нар. „Септемврийско въстание“), а накрая и за доброволците в т. нар. „Отечествена война“ (1944–1945). (Ангелова, Привилегии и „патронаж“ вместо обществено подпомагане: „Бойците против фашизма“ в социалните политики на комунистическа България, 1944–1951, 2023)

Само месец след установяването на новия политически режим, на 12 октомври 1944 г., Държавен вестник публикува „Наредба-закон за подпомагане борците против фашизма и за народна свобода“, която предвижда финансова помощ, възстановяване и ремонт на жилищата на „пострадалите“. На фона на следвоенната криза, това има огромен обществен ефект, диференцирайки по благосъстояние тези хора от всички останали. Помощите са обосновани като акт на социална справедливост по отношение на лица, които видиш ли, понесли лишения и вреди, надхвърлящи тези на обикновените граждани, заради активното си съдействие за установяването на действащия комунистически режим.

През следващите месеци обхватът на помощта се разширява все повече и повече, и включва последователно:

– ,,незаконните съпруги на народните борци“, т.е. лицата, с които те са съжителствали или съжителстват на съпружески начала, без да имат сключен законен брак (01.07.1945 г.); което е най-малкото странно, защото по-късно същите комунисти ще преследват съжителството без брак като неморално!
– помощниците-ятаци, които са давали подслон на „народните борци“ – основно техни роднини и приятели, някои леви интелектуалци и представители на преследваните етнически малцинства (цигани и евреи) в големите градове (12.08.1945 г.); И това звучи странно, защото думата „ятак“, по същество означава „помагач, помощник“, т.е. тук се включват „помощниците на помощниците“!
– роднините по права линия до трета степен и по сватовство до първа степен (13.05.1946 г.);
– непълнолетните братя и сестри (28.06.1946 г.)., като започнем май от бебетата (Пушкарова, 2010)

Наредбата-закон от 1944 г. предвиждала на семействата на загиналите в периода от 1 януари 1940 г. до 9 септември 1944 г., и на семействата на осъдените и екзекутираните в „борбата против фашизма“ да се дават еднократни помощи – от 30 000 до 80 000 лв., с пояснението, че под „членове на семействата“, да се разбират: съпруг или съпруга, деца и внуци, родители, братя и сестри, като помощта за родителите, братята и сестрите и внуците, само ако те са били издържани от загиналия „боец“. Освен това, няколко пъти в първите месеци на „изпадналите в бедност“ живи партизани се отпускало „еднократно“ финансово подпомагане между 5 000 и 15 000 лв.

На 1 юни 1945 г. влиза в сила „Наредба-закон за подпомагане на народните борци против фашизма и техните семейства“, разбирай – за Народните пенсии! Целта й била „да се уреди цялостното подпомагане на народните борци, да се определят начините и средствата за възстановяване на опожарените им жилища, както и за придобиване на най-необходимите вещи – опожарени, ограбени или унищожени“.

Помощите са определени от 50 000 до 80 000 лв. за всеки убит, изчезнал, екзекутиран или починал. За възстановяване на къщи сумите достигат до 350 000 – 450 000 лв. На живите „бойци“, доказали се с „удостоверение“ като такива, са отпуснати отново „еднократни помощи“ – по 10 000 лв. за несемейни по 20 000 лв. за семейни.

Ако питате, как са „подпомогнати“ семействата на избитите около 9-ти септември и на тези, осъдени от уж „народния съд“ – и на тях са им помогнали – като са ги освободили от собственост – да не се мъчат, горките! Близките им са „въдворени“ с по един куфар в дълбоката провинция, където е трябвало дори да се разписват в милиционерския участък!

А „нашите хора“ трябва да получат, да „захлебят“, за да са завинаги „наши“. Дай на простия пари, привилегии и някаква власт, макар и най-незначителна, и той ще ти бъде вечно задължен! И ще те следва сляпо! За мащабите на „подпомагането“ на своите хора говорят отчетите за работата на Службата за подпомагане пострадалите в борбата срещу фашизма. За по-малко от две години,

„Службата е събрала сведения и уредила помощите на партизаните – борци против фашистката власт и на борците за свобода както следва:
а) Подпомогнати са 4 316 семейства на убити, изчезнали, екзекутирани и починали борци против фашизма със сумата 222 159 000 лв.;
б) Отпуснати са помощи на заболели и инвалиди – 404 души – 4 556 000 лв.;
в) Подпомогнати са 7312 живи народни борци, които са били зачислени в партизански отряди или военни групи с обща сума 100 136 000 лв.;
г) Отпуснати са помощи на 473 стопани – борци против фашизма, на които са били опожарени и ограбени вещи, инвентар и пр. – 22 973 371 лв.;
д) За възстановяване на 676 стопански и жилищни сгради са отпуснати – 247 376 484 лв.;
е) За издръжка на питомци, настанени в сиропиталища – деца на убити борци са изразходвани – 9 868 404 лв.“ (Социалната политика на Отечествения фронт: От 9 септември 1944 г. до 9 септември 1946 г., 1946)

Пенсии

Уреждането на свои хора продължава по всички фронтове. Влязлата в сила през лятото на 1945 г., Наредба-закон за народните пенсии, дава право на специална пенсия на онези „бойци“, които в периода от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са „пострадали в борбата против фашизма“ и в резултат на това са изгубили най-малко 30% работоспособност. Като всеки прост, но нагъл човек, „новите“ бързат да облагодетелстват роднините си до N-то коляно, затова освен лични пенсии, такива се отпускат и като наследствени – на съпругите, на непълнолетните деца и дори на родителите на загиналите „антифашисти“. В изпълнение на директивите, „Главната дирекция на пенсиите“, до 15 август 1946 г. вече „е уредила 323 лични пенсии и 3 689 наследствени пенсии, като общо за двата вида пенсии са изплатени кръгло 150 000 000 лв.“

Тези суми казват много за т. нар. „народната власт“ – в години на мизерия, когато държавата е окупирана от Червената армия, когато злато, тютюн, храни – всичко, което не е здраво закрепено, заминава на изток като военна плячка, когато населението ни е в недоимък – 150 милиона лева биват похарчени за роднини на хора, решили да свалят законната власт, хора, тероризирали населението, грабили и убивали (спомнете си за убитите от партизаните в Равногор!).

Но не можеш да дадеш на някого, без да отнемеш нещо от друг. През 1948 г. влиза в сила „Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност“, въз основа на който са отнети пенсиите (вкл. и наследствените) на „безследно изчезналите“ в периода от 9 септември 1944 г. до 30 март 1945 г., както и на осъдените от Народния съд – всъщност на всички, за които новата власт реши, че имат „фашистки прояви“. В Закона са включени още редовните и мобилизирани военни чинове и полицаи, ако са извършили зверства, побоища и палежи в страната; служителите в политическия отдел на бившата дирекция на полицията и поделенията му, включително и секретните сътрудници; началниците на униформената полиция до началниците на участъци в градовете и комендантствата. А кой е „извършил зверства“, определя… уж народната власт!

Законите са променени, така че на „борците“ се зачита „прослужено време“ за пенсия, до 5 години, ако се е „наложило“, видиш ли, да напуснат работа заради участие в антифашистката борба. Пенсионното законодателство също облагодетелства все повече и повече „правоимащи“, както те самите наричаха хората с привилегии. Според чл. 27 от Закона за пенсиите от 1957 г., се определят пенсии за особени заслуги и народни пенсии, чийто размер надвишава многократно сумите на другите категории пенсии. Те се предоставят на привилегирована група, описана като „изтъкнати борци за народна власт, на особено проявили се деятели в областта на държавната, обществената, културната, научната, техническата и стопанската дейност, както и в областта на военното дело, които имат изключителни заслуги за страната“. В зависимост от участието си в антифашистката борба пенсионерите се делят на три категории. Нали знаете – равни, равни, но някои „са по-равни от другите“!

В първата влизат членовете на антифашистките организации на всички нива, както и сътрудниците на централните ръководства. Тук са включени и командири, началник-щаб, политкомисари или интенданти на бригади, дружини или отряди и заместниците им.

Към втората категория спадат членовете на ръководствата на околийските и районните политически и обществени антифашистки организации и сътрудниците на областните и окръжните ръководства и командири, политкомисари или интенданти на чети и техните заместници.

Всички останали (нали помните онзи руски израз – „вся остальная…“) формират третата категория. Може днес да ви изглежда абсурдно, но пенсията на тези лица, ще се получава и от наследниците им – родители и преживели съпрузи, независимо от възрастта и трудоспособността на последните, и независимо дали са били издържани от починалия. Само за тези категории пенсии не действа ограничението на размера, според което пенсията не може да надхвърля най-високото трудово възнаграждение, което лицето е получавало през последните десет години на трудовия си стаж (чл. 47).

Говорим за пенсии, но все пак, някой „борци“ са работили нещо преди това. И за „подобряване на материалното и социалното положение на революционните кадри“, на 25 август 1969 г. е прието Постановление на Министерски съвет №31, което допълнително разширява привилегиите им (не че дотогава са били малко, но както казва Мечо Пух – „колкото повече – толкова повече!“). Тук срещаме един интересен момент. При кандидатстване за работа, разбира се, че „борецът“ има предимство пред всички останали от „простолюдието“, но какво да се прави, ако за едно място кандидатстват двама АБпФК? ПМС-то дава просто решение на този иначе сложен казус – ако повече от един АБпФК кандидатства за едно място, всички могат да бъдат назначени, т.е. откриват се нови работни места със същия профил – да няма разочаровани! Освен, че „борците“ имали право да заемат с предимство работа, без да се спазват изискванията за образование, трудовият им стаж бил зачитан за първа категория, независимо къде са работили. А децата на АБпФК са приемани с предимство на работа в МВР и МНО. (Тацов, 2021)

През 1970 г., Законът за пенсиониране е отново е допълнен (нали се сещате в полза на кого – на тия, които винаги ги е мързяло да работят), като се намалява пенсионната възраст и прослужено време. Но „работническата власт“ не я е еня за другите – активните борци получават още привилегии: пенсионират се на 55 години за мъжете и 50 за жените, при 15 години минимален трудов стаж. За сведение, днес (2024 г.) за мъжете се изискват повече от 39 години стаж. Но пък и ние не сме „активни борци“!

Само за АБпФК е предвиденo, пенсия за старост да им се отпуска независимо от възрастта и стажа, ако попадат в първа или втора група инвалидност и са работили дори един ден в ТКЗС (чл. 2 от закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори).

А като говорим за „Активни борци“ и техните пенсии, нека разгледаме по-детайлно тази „елитна група“ на българското общество…

АБпФК

Само пенсии и помощ за ремонт на къщи не стигат, затова „и ний сме дали нещо на светът!“ Българските „комунисти“, единствени от всички комунисти в света, създадоха своя официална „каста“ – тази на Активните Борци против фашизма и Капитализма, един вид комунистическа аристокрация.

Както вече разбрахме, наричащите себе си „партизани“, бъдещите създатели на Аристокрацията, наречена „АБпФК“, били не повече от 5000 – 6000 души: шумкари, ятаци, нелегални, обикновени членове на БРП (к), плюс загиналите в борбата. Има твърдения, че към края на 70-те години на ХХ век, активните борци против фашизма и капитализма са наброявали 70 000 души, а в средата на 80-те години – били вече 240 000! (Тацов, 2021) Близо четвърт милион! Няма грешка – толкова са се изкарали „активни борци“!

Работата по създаване на нарочна организация започва веднага след Девети – дай власт на бедния и простия, па му гледай сеира! Лошото е, че сеира е на гърба на народа. Новите властимащи бързат да си осигурят „приход“ от държавата, за която уж са се борили. Плячката от грабежите през вартоломеевите нощи, следващи веднага след комунистическия преврат, вече е изхарчена и се търсят начини за постоянни доходи.

Напомням казаното от един от сътрудниците на Лев Главинчев:

„Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове.
Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме.
Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля.
После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе…“ (Алтънков, 2020)

Още през 1945 г. е създаден „Съюз на партизаните“, а през следващата – 1946 г. се сформира Централен инициативен комитет, с цел създаване на представителна структура на всички борци за народна власт: „Антифашистки съюз“. За секретар е избран Тодор Живков, като веднага се организират пропагандни акции, обясняващи необходимостта от такава структура. В статия на вестник „Работническо дело“ от 7 юли 1946 г. директно се отбелязва, че съюзът ще „защитава материалните интереси на борците против фашизма и капитализма“. Ще защитава „материалните интереси“ пред кого – не става ясно, още повече, че точно те вече са завзели цялата политическа и икономическа власт. А и руският ботуш е зад тях!

Вестник „Народна борба“, бр. 2, 31.08.1946,

През октомври 1947 г. е свикан конгрес, който учредява „Съюз на борците против фашизма“ (СБПФ), като правоприемник на Съюза на народните партизани. Още във встъпителния доклад, представен от ген. Боян Българанов, се посочва, че по Наредбата-закон за подпомагане на бойците от ноември 1944 г. до август 1947 г. са изплатени 751 659 000 лв. (ЦДА, ф. 359Б, оп. 1, а. е. 69, л. 60).

Според Българанов обаче, това не е достатъчно:

„Все още няма достатъчно грижа… За в бъдеще важна задача на Съюза и на неговото ръководство трябва да бъде, да осигури точно и бързо изпълнение на всички закони и постановления на народната власт за подпомагане на пострадалите бойци и техните семейства… и да може всеки активен борец против фашизма да бъде издигнат и направен годен да заеме туй място в нашия живот, което той напълно е заслужил със своята минала борба“. (ЦДА, ф. 359Б, оп. 1, а. е. 69, л. 66) (Ангелова, „Бойците против фашизма“ – власт и привилегии (1945-1951), 2019) .

Дефинира се и определението:

„активен борец против фашизма и капитализма“ е лице „участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война“.

За председател на Съюза, разбира се е избран „най-активният“ – Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. Но пък от трибуната е прочетено приветственото му писмо, в което „антифашист №1 в България“ предупреждава делегатите, че СБПФК трябва да бъде „непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства.“ Сякаш е предвидил как ще се развият нещата с годините!

Само няколко години по-късно – между 1957 и 1959 г., ЦК на БКП отново официализира режима на привилегиите във вече отработен, но много по-мащабен вариант, институционализирайки съществуването на групата на „активните борци против фашизма и капитализма“ със създаването на „Комитет на активните борци против фашизма и капитализма“ (КАБПФК).

През 1959 г., Тодор Живков внася в Политбюро докладна записка „За уреждане на общественото, материалното и социално-битовото положение на активните борци против фашизма и капитализма“, която коментира въпроса за „общественото, материалното и социално-битовото положение на една част от нашите кадри, участвали в дългогодишната борба срещу фашизма“. За да не стане грешка, отново се дефинира понятието „активен борец против фашизма и капитализма“: „партизанин, политзатворник, концлагерист, ятак, член на бойна група, нелегален партиен и ремсов деятел, интербригадист“. Политбюро, естествено, гласува записката единодушно и така на практика се институционализира новата привилегирована каста в България.

Народът я кръщава „червената буржоазия“!

Активни, активни, но все пак „борците“ са разделени в четири групи, които да дефинират правата им (то задължения май нямат!) – разбирай пакети с различни привилегии! За да попадне човек в лелеяния списък е необходимо да намери трима до пет свидетели, други активни борци. Имайки предвид келепира, „кошаревски свидетели“ колкото щеш – на принципа „ти на мен, аз на теб“ започва безконтролно самовъзпроизвеждане на „борци“!

Но тъй като и при тях – уж били равни, но някои били по-равни от другите, пък и бая се нароили, те били разделени на няколко степени: първоначално четири, а впоследствие е добавена още една – пета.

Най-високо в йерархията били поставени загиналите и тези със смъртни присъди, нищо, че масово били помилвани от царя – „монархо-фашист“! Злите езици говорят, че при някои, помилването се случвало не без помощта на Никола Гешев, директора на полицията – може би срещу последващи „дребни услуги“? Най-високо били и тези, които натрупали повече от една година „трудов стаж“ в Балкана. Разбирай – подредени според „пролятата кръв на враговете на народа“. Добавени били политическите затворници и политическите емигранти, прекарали общо в затворите или в емиграция не по-малко от пет години. Тя, емиграцията, по принцип била в Съветския съюз (то какво да прави комунист в Западна Европа, във Виена или Париж), да не говорим, че да изкараш там повече от 5 години и да се отървеш от сталинския ГУЛаг, си е направо джакпот! Геройство, много по-голямо от това, да се биеш с българската жандармерия! Как да не ги направиш „много заслужили“!

Второ качество, пардон – категория, били онези, които са били натрупали „партизанлък“ повече от шест месеца (разбирай последното лято, малко преди Червената армия да обяви война на Родината ни), както и политическите затворници или емигранти, прекарали „вътре“ или „навън“ повече от две години.

Третата категория включвала всички, които по някакъв начин помагали на партизаните, а четвърта категория – всички други участници в антифашисткото движение, каквото и да значи това.

Но без значение от категорията, всички „борци“ се уреждат с нечувани в историята на България привилегии: то не е Народна пенсия, то не е по-ниска пенсионна възраст, надбавки към заплатата, предимства при назначаване на работа! Но и това, което за обикновения човек било химера, на новите аристократи не им стигнало – получили още предимство при кандидатстване в Университет, привилегии при придобиване на жилище, безплатни карти за градския транспорт, дори безплатна карта за ползване на обществена баня – сигурно за да „измият“ гузната си съвест! Въпреки, че очевидно май съвест нямат!

Не вярвате? Съгласно „Наредба за ползване на публичните бани“ (ДВ, бр.100/26.12.1969 г.), борците имат право на безплатно ползване на обществените къпални (както и децата до петгодишна възраст) и право на безплатен чаршаф и кабина, ако имат лекарско предписание! Не знам само, дали телякът е бил включен в авантата.

Карта на АБпФК – Активен борец против фашизма и капитализма в НРБ (сн. Интернет)

И здравето на активните борци било по-важно от здравето на обикновения българин. Пред лекарските кабинети (а и навсякъде, където се образували характерните за Соца опашки, висяха табели:

„Активните борци са с предимство, влизат без да чакат ред“.

Освен, че изпреварват всички останали, когато искат да си премерят кръвното, или да си лекуват простатата, пък и за всякакви други медицински грижи, „борците“ имат и достъп до специални аптеки, болнични заведения и балнеолечебници, имат право на привилегирован достъп до курорти, право на достъп до специални магазини, които са по-добре снабдени …

Обгрижването на тази новосъздадена аристокрация продължава и подобно на потомствените благородници – князе, графове, барони и т.н., привилегиите на бащите – „борци“ и майките – „боркини“, започват да се прехвърлят и върху техните деца.

Често споменаваме думата „борец“ – тя беше широко използвана и преди 89-та, и през 90-те. И в двата периода, тази дума беше символ на статус в обществото. И в двата случая, от днешна гледна точка – в негативна светлина!

За да се определят „заслугите“ на „борците“ и да се въведе ред в безконтролното издаване на документи, осигуряващи достъп до келепир, ЦК на БРП(к) възлага на специален Инициативен комитет създаването на организация на бившите партизани.

На 8 юли 1945 г., в София е свикана Първата национална конференция на бившите български партизани. Не се изненадвайте – въпреки, че не е бил шумкар, председател на Учредителната конференция е набързо произведеният в чин „полковник“, печатарският работник Тодор Живков. Създава се „Съюз на народните партизани“, в който да членуват партизаните от периода 1941–1944 г. Разбирай тези от преди 7 септември 1944 г., защото имало и доста, „излезли“ в Балкана и след това! Само през втората половина на 1946 г., в страната са учредени 3 472 околийски и местни дружества с 162 592 членове! „Борци“ против фашизма! А днешната българска армия няма и 30 000! Чак да му стане притеснено на човек!

Но желаещите да седнат на народната софра са много повече и затова се взима решение за „масовизирането“ на тази организация, която сменя и името си – вече ще се нарича „Съюз на бойците против фашизма“ (СБПФ). „Масовизирането“ означава приемането в организацията на „всички участници в нелегалната дейност на комунистическата партия през периода 1923–1944 г., включително и на ятаци, и на участници в „Отечествената война“. Разрастването на Съюза идва и по инструкция от Георги Димитров, според когото, трябва да се покаже по-широка „социална база“ на революцията и да се превърне съюзът в „мощна антифашистка организация – опора на народната власт“. Ми то с толкова привилегии, как няма да са „опора“ на всяка власт!

За по-младите – едно уточнение: централата им се намираше на ул. „Позитано“ № 20, където и до днес, на входа се вижда огромна скулптурна композиция на борци против фашизма и капитализма!

Паметникът на ул. „Позитано“ 20 – автор Любомир Далчев с „малки корекции“ от Асен Генов – изт. vesti.bg

Всъщност авторът й, проф. Любомир Далчев „се отрича“ от паметника, твърдейки, че е правен под натиск! И през 1979 г., емигрира от народната република! И по-късно ще напише откритото си писмо „Жалоните на поробителя“!

Та на „Позитано“ – скулптурата отвън, а наследниците на шумкарите – вътре! То не бяха партизани, то не бяха „герои“, и всичките – „АБпФК“. Освен маса привилегии до 1989 г., децата на тези станаха първи „капиталисти“ след промените, ама много от тях не прокопсаха, щото бяха чували за капитализЪма само от „Капитала“ на Маркс. Пък и едва ли са го прочели целия! Много от тях и до днес верни на Съветския съюз, пардон на Русия във всичките й политически метаморфози! От монархия, през болшевизъм и комунизъм, та до днешната й уродлива форма на управление, покриваща почти напълно дефиницията на фашизма!

Каква ирония! Или идиотия? Спомнете си думите на митрополит Методи Кусев, изречени още през 1914 г. – „Русофилството в България е стигнало до идиотство“ (Кусевич, 1914)

И да не забравите – АБпФК имат право на „безплатно ползване на баните в страната“. Хубаво беше при Соца – имахме си градска или селска баня, която работеше в определен ден в седмицата, че и ние покрай „борците“ да се изкъпем. А сега – затвориха обществените бани и всеки трябва сам да се къпе в къщи! Разбира се, само ако има нужда!

Образование

Още с идването си, „народната власт“, освен за хигиената на „борците“, започва активно да се грижи и за образованието. Но не за обучението на децата и учениците, или на неграмотните сред членовете си. Тя започва да урежда на работа, разбирай на заплата, своите хора!

Още на 28 октомври 1944 г. излиза Наредба за изменение и допълнение в правилника за назначаване, преместване, съкращаване, уволнение и за състезателен изпит на учителите в гимназиите и гимназиалните класове, която определя кой е с предимство при назначаване:

1. партизани и техни съпрузи; 2. съпрузи и деца на убити от фашистката диктатура; 3. политзатворници и техни съпрузи; 4. уволнени по закона за защита на държавата и закона за Народната Просвета; 5. активно подпомагалите партизанската борба; 6. останалите без работа поради обвинения в левичарство и антифашизъм и т.н. Едва на последното 11-то място са гражданите, които са съкратени от други селища учители и имат минимален успех много добър. (Тацов, 2021)

А дали изброените имат достатъчен ценз за заемане на длъжността е друга тема… Защото по същото време, Антон Югов, в качеството си на министър на вътрешните работи, издава Заповед №3123 / 6 ноември 1944, с която премахва образователния ценз за редица длъжности в системата на МВР!

Въпросът е реторичен, защото на 12 декември 1944 г. е приета Наредба-закон, която на практика деформира българското образование за години напред. Според нормативния документ, очевидно сътворен от хора, далеч от всякакво образование, за гимназиалните учители вече няма да е необходимо да покриват доскорошните строги изисквания. Те ще могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали задължителния стаж, дори без изобщо да са гимназиални учители – достатъчно е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно обучение в учителски институт) и да са препоръчани от директора. А по-късно, дори и препоръка няма да е необходима, стига да има политическо решение на партийните комитети. Качеството на обучението ще се влоши още повече, когато няколко месеца по-късно тригодишното обучение в чужбина започва да се признава за висше образование. Решението узаконява дипломи от СССР, където тригодишният курс на обучение е елемент от висшето образование. Нещо като „полуфабрикати“!

Както пише историкът Весела Чичовска, занижените изисквания произтичат от липсата на кадри, а липсата на кадри – от мобилизирането на учители за фронта и от политическата чистка, предприета веднага след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената правителствена институция, за която е гласувана специална Наредба-закон „за чистката“. В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято дейност е оценена като „фашистка“. Нека уточним: в случая кавичките са сложени не за да намекват, че сред учителите не е имало пронацистки настроения, а за да подчертаят, че чистката е извършена в условията на произвол и при видима диспропорция между факт и реакция. (Ваксберг, 2017)

И няма как да бъде друго – през дните след 9-ти септември са избити между 27 000 и 30 000 българи, сред които и много учители и университетски преподаватели, част от които завършили елитни европейски университети. И не по онзи съветски тригодишен курс!

Законът за висшето образование, действал в България от 1947 г., дефинира привилегията за достъп, като създава ясна граница между лицата, които имат и тези, които нямат право на висше образование. Първите включват трудещи се или синове и дъщери на трудещи се със завършено средно образование (чл. 40, ал. 1), а вторите – лица с фашистки и други противонародни прояви (чл. 40, ал. 2).

За много хора днес, достъпът до образование, вкл. и висше, е гарантиран. Дори днешните младежи имат избора, дали да продължат образованието си у нас или по широкия свят. Но в онези години, някой „каскет“, едва изкласил основното си образование, имал право да ви забрани това право за „противонародни прояви“!

Звучи невероятно, нали? Ето документ, с печат от Михайловград. Не го търсете на картата – това днес е гр. Монтана. През 1891 г., с. Голяма Кутловица бива преименувана на Фердинанд и става град! Но през 1945 г., правителството на Отечествения фронт сменя името на града на Михайловград, кръщавайки го на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов!

„Вашето семейство е против партията и народната власт“! Това е! Но и днес се леят дитирамби за това, „колко хубаво било при социализма“ и как „имало безплатно образование за всички“!

За едни „правоимащи“ в повече

И ако едни, нямат право на образование „по семейни причини“, други, пак по същите причини, като „по-равни от другите“, дори и с по-ниски интелектуални способности, ще получат не просто право на такова, а ще се сдобият със заветната диплома и без да си дават много зор!

През 1950 г., с Постановление за създаване на истинска народна интелигенция на АБпФК и техните помагачи и деца, получават привилегирован достъп до висше образование чрез системата на т. нар. „Работнически факултети“ – РабФак, направена по съветския образец. Това са общообразователни учебни заведения или подразделения на учебни заведения, които подготвят за влизане в университета без приемен изпит и по съкратени курсове, младежи, които не са завършили своевременно средното си образование. Уж временна мярка с оглед необходимостта на „народната република“ от подготвени кадри, кастата трудно се разделя с привилегиите си и системата на РабФак се запазва до 1989 г.

Подготвителният курс в РабФак е с продължителност между 6 и 12 месеца и включва три основни общообразователни предмета, сред които тези, по които се държи състезателният приемен изпит за съответната специалност, и предмет по идеологически науки (Основи на комунизма, История на БКП, Политикономия и др.). При успех от трите изпита не по-нисък от 4,50 (доста по-нисък от бала на приемните изпити за останалите студенти, където за елитните специалности почти винаги е необходим отличен среден успех от дипломата и приемните изпити и често, успех дори и 5,99 не е достатъчен!).

Сред основните характеристики на обучението в РабФак е липсата на реален контрол върху знанията. Консервативните изчисления показват, че поне 10% от местата в университетите се заемат от възпитаници на РабФак, като най-масово е присъствието им в специалностите журналистика, право и икономика, които подготвят кадри за заемане на властови позиции. (Тацов, 2021) Те могат да следват в средни специални и висши училища без конкурсни изпити или при облекчения при вземане на изпити, ползване на общежития и заплащане на учебни такси. Гарантиран им е и неограничен достъп до задочна форма на обучение в университетите, осигуряваща стипендия на ниво получавана дотогава работна заплата.

По-късно, привилегиите на активните борци се прехвърлят и върху техните деца. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБпФК, които са изкарали оценка 3, по параграф Ж от закона. При двойка се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено, е давано и наследниците на „активните“, макар и със слаба оценка, също са били приемани!

През 1980-те години броят на децата на АБпФК намалява по естествени причини, пък и „качеството“ на завършващите ВУЗ-ове техни деца пада и тогава влиза в сила друга наредба, според която, само 30 % от местата във ВУЗ са за деца на АБпФК, но… практически пак се приемат всички, които желаят. За аспирантура са приемани всички желаещи, а при защитата официално е било съобщавано, че аспирантът е дете на АБпФК. И за стипендии и общежития, децата на АБпФК са били с предимство, както и при назначаване и на работа.

От края на 60-те привилегиите на активните борци започват да се предават и на техните деца. През 1985 г. за активен борец бил признат 53-годишен човек, за това, че като 9 годишно момче веднъж занесъл на брат си – нелегален, храна край селото.“ Е как да не му дадеш право на безплатен чаршаф в градската баня! Че и някои други привилегии!

Около „борците“ има и градски легенди – напр., че на внуците на АБпФК също са предоставяни привилегии. Отричам категорично – проверих, не е вярно! Но като всеки селски хитрец, който не иска да изпусне келепира, много от тях … осиновяват внуците си! Имало е куриозни случаи, при които вдовици на партизани осиновяват внуците си, а те пък, родени години след смъртта на дядо си, използват привилегиите, давани на децата на загинали!

Привилегиите на АБпФК са отменени официално от Министерски съвет през ноември 1990 г. Убеден съм, че ако не беше „Десети ноември“, щяха да си останат и до днес – за пра-, пра- внуците…

Библиография

Алтънков, Н. (2020). История на БКП 1919-1989. София: Факел.
Ангелова, М. (2019). „Бойците против фашизма“ – власт и привилегии (1945-1951). Дзяло, год. VII(15). Извлечено от https://www.abcdar.com/magazine_XV.php
Ангелова, М. (2023). Привилегии и „патронаж“ вместо обществено подпомагане: „Бойците против фашизма“ в социалните политики на комунистическа България, 1944–1951. Balkanistic Forum vol.2/2023, 64-85. Извлечено от https://www.academia.edu/103865393/Привилегии_и_патронаж_вместо_обществено_подпомагане_Бойците_против_фашизма_в_социалните_политики_на_комунистическа_България_1944_1951
Ваксберг, Т. (12 septemwri 2017 r.). България след 9 септември: възходът на необразованите. Извлечено от Deutsche Welle: https://www.dw.com/bg/българия-след-9-септември-възходът-на-необразованите/a-40470634
Кусевич, М. (1914). Погрома на България. Виновникътъ. Стара Загора: Печатница Светлина.
Пушкарова, И. (2010). Привилегиите в тоталитарната държава. София: Асет. Извлечено от http://justicedevelopment.org/index.php/download/privilegiitotalitarna-darzhavaiva-pushkarova.pdf
Социалната политика на Отечествения фронт: От 9 септември 1944 г. до 9 септември 1946 г. (1946). София: Институт за социални проучвания.
Тацов, А. (18 02 2021 r.). Комунисти или активни борци против фашизма и капитализма (АБпФК)? Извлечено от novetika.com: https://www.novetika.com/komunisti-aktivni-borci-protiv-fashizma-kapitalizma/