Съдържание

Малко социология
И статистика
Цените! И качеството…
Да не забравим за Москвича!
Библиография

Малко социология

Много сме слушали приказката „каквото и да ти говорят знай, че става дума за пари“, затова нека поговорим и ние. За пари!

Една от мантрите, повтаряна до самозабрава от соцносталгиците (а вече и от по-млади хора, които без да са били съвременници, вече са „добре информирани“ от Пропагандата) е, колко добре се живеело при социализма. Цитират се „източници“, много от които никога не са съществували или такива, измислени специално за целта.

И аз ще цитирам изследване, този път на Чавдар Кюранов. И ако ние от по-възрастното поколение помним това име като депутат от VII-то ВНС, за по-младите ще цитирам кратка биографична справка. Член на БКП още от 1948 г. Научен сътрудник в Икономическия институт при Българската академия на науките, а по-късно ръководи секция „Социология на труда“ в Института по социология. Професор, доктор на философските науки, представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН.
С една дума – „политически правилно ориентиран“, както се казваше в ония години.

Защо преразказвам биографията на този известен наш учен? Защото очевидно може да му се има доверие! Социолог, доверен член на управляваща по онова време Българска комунистическа партия. Та този бележит наш учен, през 1977 г., по време на „Развитото социалистическо общество“ публикува изследване, в което се налага изводът, че „равенството“ в онези години е просто химера:

„В групата на най-бедните жители на тогавашна България влизат между 80 000 и 100 000 души. Дори според социалистическата наука животът на тези хора е бил повече от мизерен. Нямали са нито канализация, нито течаща вода. Осветявали са домовете си с газена лампа или в най-добрия случай с една крушка. Не са притежавали мебели, да не говорим за електроуреди. Обитавали са къщи с пръстен под.
Малко по-добре са живеели хората от по-горната група, която обхваща около 400 000 души. Те вече имали тухлени къщи, макар и без водопровод, канализация, баня и тоалетна. Отоплявали се с въглища и дърва, но пък притежавали радиоточка, електрически котлон, ютия и дори гардероб. Хората, принадлежащи към още по-горната група, са притежавали такива „екстри“ като диван, фотьойли и тапицирани столове. А в най-горната група влизат хората, които освен всичко това са притежавали и автомобил.“

Това, което изследването не казва, че за тоя автомобил са чакали над 10 години.

И статистика

И ако не искаме да повярваме на комунистическата социология, която в случая не венцеслави, а обратното – описва една бедна и тъжна картина на социалистическия ни дом, нека видим едни други числа. Защото „пред фактите, и (червените) богове, мълчат!“. Или поне би трябвало!
Ще цитирам Националната статистика. Защото ако не вярвате на държавната статистика по време на соца, тогава излиза, че оная Държава яко ни е лъгала! А ако статистиката е вярна…?

Според данните на Националния статистически институт, които са общодостъпни, минималната работна заплата през 1984 г. е 110.00 лв. (определена с ПМС № 16/1984г.), а средната работна заплата – 207,33 лв., през 1985 г. – минималната е 120.00 (с ПМС 56/1985 г. и тя ще остане толкова до 1989 г.), средната – 213,67 лв., а през 1986 – средната вече е 224,75 на месец. Български лева!

Да видим пенсиите: средна годишна пенсия за прослужено време – 1237.00; земеделски пенсии – 729.00 лв.; социални пенсии – 726.00 лв. Подчертавам: това е среден размер за една година – всеки може да раздели числата на 12 и да види колко беше средната месечна пенсия при „най-справедливото общество“! Но … нека помогна: за месец това прави – средна пенсия 103.08 лв., средна земеделска пенсия – 60,75 лв., средна социална пенсия – 60,50 лв. Sapienti sat!

За невярващите, ще погледнем отново в Националната статистика, където официално е публикуван „Статистически годишник на република България 1990“

Факсимиле от стр. 80 на Статистически годишник на Република България, 1990 г.

Таблицата казва достатъчно за последното десетилетие на „Развитото социалистическо общество“, но нека видим, колко е развито? Пояснявам – средната годишна, подчертавам – годишна заплата в последната година на „Народната република“ под вещото ръководство на бай Тошо достига 3292 лв.! Достатъчно е третокласно образование за да сметнем, че това прави малко под 275 лв. на месец! И обърнете внимание – тогава „сива икономика“ няма! Това е всичко и ти го плаща Държавата (не знам дали да напиша последната дума с малка или с главна буква). И го отчита. Че и данъци удържа върху тези суми! И като говорим за образование, ще споменем и за здравеопазването. В същата таблица виждаме нещо любопитно – годишните заплати в секторите „Образование“ и „Здравеопазване“ са най-ниските, в сравнение с всички останали.

Но „Държавата се грижеше“, и образованието, и здравеопазването бяха „безплатни“!

Тук ще цитирам лично… другаря Тодор Живков от Доклад от 1985 г. – „Съображения по някои актуални проблеми на нашето развитие“, от Пленум на ЦК на БКП:

Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП

„Безплатното здравеопазване“ – основна опорна точка на днешната пропаганда на Соца. Но и то май е било достъпно за малцина „правоимащи“. А 5 лева за болногледача (на ден!) не бяха малко пари – килограм месо или 1,5 килограма сирене! На фона на 99 лева средна месечна пенсия! И то казано от другаря Живков! На този свят май единственото безплатно нещо е Слънцето, и то защото не го управляват комунисти. Нали помните онзи виц:

„Дайте на комунистите да управляват Сахара и до 5 години там ще възникне остър дефицит на пясък!“

Приписва се на Милтън Фридман – май е имал предвид друго правителство, но за социалистическото допълнителни доказателства не са необходими!

Не мога да се стърпя, говорейки за Слънце и за Образование, да не обединя двата термина в една анкета от 2022 г. – тази на базираният в Москва „Общоруски център за изследване на общественото мнение“ – ВЦИОМ, според която 35% от руснаците са убедени, че Слънцето се върти около Земята! И още – „само“ 12 % смятат, че Земята обикаля около Слънцето за 1 месец! Напомням, че анкетата е от официален руски източник.

Знаете ли, че подобна анкета е правена и у нас, през 2019 г. – 81% от запитаните българи нямат колебания по въпроса плоска или кълбовидна е планетата Земя. Но останалите 19% от пълнолетните българи имат колебания по въпроса за формата на земята или не могат добре да схванат въпроса за нейната форма. То и аз понякога се чудя, на някои хора как им стига акъла да дишат? Но пък съм абсолютно сигурен, тези 19% за кого са гласували на последните избори. И на предпоследните.

Адептите на Соца веднага ще кажат – „Демокрацията е виновна!“. Абе четете бе хора! Четете книги – Демокрацията не ви ги е забранила, дори обратно – напълнила е книжарниците с такива! Или поне четете каквото и да е различно от фейсбук!

Всъщност обяснение за „мозъчното гниене“, обхванало част от обществото дава още Айн Ранд:

„Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят.“ (Ранд, 2009)

Та оправдания за хората, които не искат (или не могат) да мислят – колкото щеш, но темата беше за „безплатното“. Ще отворя една скоба – за да е нещо „безплатно“, го плаща някой друг. А „безплатното“ образование и здравеопазване – тях винаги ги плаща населението – пряко или със своите данъци. В каква пропорция да са единият и другият вид – това е въпрос на политически програми, за които хората днес могат гласуват за различни партии по време на избори (които при социализма Партията винаги печелеше „скромно“ – с около 99% от гласовете). Но за да получиш по-добра медицинска грижа, трябваше да дойдеш в София, да имаш сериозни връзки или да си платиш под масата. Понякога с пари, но по-често с прасета, агнета, дамаджани и какво ли още не! (С какво са били пълни дамаджаните – не знам, но едва ли са били празни.) И да не забравяме – 5 лева на ден за болногледача!

И още статистика. Според Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, средната продължителност на живота през последните 15 години на Соца е била около 71,3 години, а през 2019 (преди Ковид, дето според някои го нямаше) – близо 75 години!

Споменахме пенсиите? Моля – да видим данни от същия Статистически годишник! Много хора се оплакват от ниските си пенсии днес, но и тогава пенсиите не стигаха. По-възрастните помнят обичайната гледка през есента, когато в провинцията, но и в новопостроените градски комплекси, пред панелния блок се палеше огън и в тенекиени кутии от сирене се варяха компоти или се стерилизираха домати! Дали защото нямаше, или защото беше скъпо? Сега много ще кажат, че са предпочитали домашното. Не знам. Но знам, че във всеки селски двор се гледаше прасе, а понякога и повече от едно. Заради „домашното“ ли? Или от любов към животните, една стена делеше кочината от спалнята? Или просто, защото 4-5 лева за килограм свинско (и то с кокал) си бяха множко за обикновения джоб!

Статистически данни за средния размер на пенсиите по години – за цяла година!

И ако ви е трудно да разберете числата – обяснявам. „Средния годишен размер на една пенсия“ през 1980 г е 834 лв. (или 69,50 лв. на месец), а през 1989 г. вече достига „значителната сума“ от 1401 лв. (или 116,75 лв. – на месец!). А какво да кажем за работещите в селското стопанство? Ето данните на „земеделските“ пенсионери. През 1980 г., годишната им пенсия е била 521 лв. (43,40 лв. на месец), като същата нараства през 1989 г. до „умопомрачителните“ 1026 лв. (или 85,50 лв. на месец!) И пак да кажа, че Държавата е и работодател, и счетоводител, и статистик! И пенсиите изплаща!

Цените! И качеството…

Замислям се, че ако последния абзац с данни от Статистическия годишник влезе в учебниците по история, „няма да мине номера“ с никакви други възхвали на социализма!

Но колко струваше килограм свинско, и колко можеше да си купи един „социалистически“ пенсионер с тези пари, които ни плащаха? И „колко евтино“ беше всичко? В онези години имаше държавно регулиране на цените. Разбирай, държавата, в лицето „партийното и държавно ръководство“ определяха цените – т.е. – кое колко трябва да струва. Затова ще разгледаме „Протокол от заседание на Политбюро от 13 септември 1985 г.“

В „Приложение 1“, Политбюро на ЦК на БКП определя цените на стоки и услуги, които влизат в сила от 18 септември 1985 г.

Прилагам факсимилета за някои от цените – за любителите на кафето и на шоколада. И разбира се – на биричката:

За сведение – 4-та колонка показва старата цена, а 5-та – новата

Килограм кафе – 24 лева. Или с една заплата можеш да си купиш 9 килограма! Скъпо беше, не като днес. Затова у нас бабите масово правеха „кафе“ от ръж и леблебия. На джезве. Забравено днес дори и от адептите на бай Тошо.

Да не забравя и „кафето“ ИНКА, което странно защо беше от цикория;

„кафе“ Инка – сн. интернет

Още по-зле беше във „великата Съветска страна“, където обикновените руснаци се задоволяваха с „Арктика“. Не, не водка, а кафе. Или по-скоро – нещо като кафе.

Пиша „нещо“, защото напитката съдържа най-вече ечемик, соя и жълъди! Е, заедно с жълъдите, които събирахме за храна на прасетата, има и малко кафе. Между другото, имаше много подобни кафе напитки с различен състав. Например „Кубан“ и „Балтика“:

И всичко това естествено е според съветския Държавен стандарт – ГОСТ. Но най-уникалното кафе беше „Золотой колос“. Защото се оказва, че „рационализацията“ е кафе-напитка… без кафе – от ечемик, ръж и овес! Ти да видиш! Горещо я препоръчвам на соцносталгиците! Пък е и съветска…

Кафе-напитка „Золотой колос“ – от ечемик, ръж и овес

Обратно у нас, с чашка истинско италианско еспресо в ръка (а не – „еКспресо“), защото искам да цитирам някои от цените през 1985 г., сравнени с покупателната способност на една минимална или средна заплата:

	Цена	Покупателна способност на минимална заплата от 120,00 лв.	Покупателна способност на средна заплата от 213,67 лв.
Краве мляко – 1л.	0,36 лв.	333 л.	602 л.
Краве сирене – 1 кг.	2,60 лв.	46 кг	82 кг
Овче сирене – 1 кг.	3,20 лв.	33 кг	66 кг.
Яйца – 1 бр.	0,12 лв.	1000 бр.	1775 бр.
Свинско месо – 1 кг.	5.00 лв.	24 кг.	43 кг.
Хляб – „Стара Загора“ (бял)	0,48 лв.	250 бр.	444 бр.
Олио – 1 л.	1,50 лв.	80 л.	142 л.
Захар – 1 кг.	1,00 лв.	120 кг	213 кг.
Електричество 1 kW/h-дневна тарифа	0,045 лв.	2666 kW/h	4730 kW/h
Бензин А-96	1,20 лв.	100 л.	177 л.
Водка – 0,500 л.	8,00 лв.	15 л.	27 л.
Цигари – вносни	4,00 лв.	30 кут.	53 кут.
Бира – оригинална, в бут. 0,500 л	0,45 лв.	267 бут.	474 бут.
Бира – специално, в бут. 0,500 л	0,60 лв.	200 бут.	355 бут.
Бира – луксозно, в бут. 0,500 л.	0,80 лв.	150 бут.	266 бут.
Кафе на зърна за кг.	24,00 лв.	5 кг.	9 кг.
Шоколад – български, за кг.	18,00 лв.	6,7 кг	12 кг.
Шоколад – внос, за кг.	30,00 лв.	4 кг.	7 кг.

Видяхте цената на млякото – 0,36 лв. за 3,6% и 0,30 лв. – за 2% масленост. Ще кажеш – „без пари“! Сигурно е така, защото дотирахме производството му през нашите данъци. Или по-скоро, с парите, които изобщо не стигаха до нас. И хлябът наистина беше стотинки, защото държавата го субсидираше (поради което, хората хранеха прасетата и кокошките си с него. Субсидирано!). Но терминът „цена“, винаги е обвързан и с думата „качество“! Прилагам снимка на опаковка от литър мляко – вижте трайността на „пастьоризираното“ мляко и помислете какъв „бульон“ от бактерии сме пили!

Помните ли онзи диалог:
–Дай ми един хляб и две кисели млека.
-Заповядайте
–А мляко?
-Няма
–А това какво е?
-Празни са, само за реклама.
–Ами тогава. Дайте ни прясно.
-Мляко ни докарват само във вторник и четвъртък. Не знаете ли?
–През останалите дни?
Няма!

Кадри от филма „Дом за нашите деца“ от 1986 г., реж. Неделчо Чернев

Дали на кино или не, но мляко няма – нито кисело, нито прясно! Е, поне хляб има! Или?

Ще цитирам Стенографски протокол от Пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 и 5 ноември 1980 г., „За някои актуални проблеми, свързани с подготовката на XII конгрес на БКП“. Георги Караманев – министър на вътрешната търговия и услугите от 1971 до 1984, изнася доклад, в който казва:

Излиза, че дори „хлябът не отговаря на най-елементарните изисквания и хората постоянно негодуват“. А в събота, даже и в София не можеш да намериш! И забележете – това не го казвам аз. Или Демокрацията! Това са думи на министър Георги Караманев, изказани на Пленум на еднолично управляващата от десетилетия Българска комунистическа партия!

Но пък знаете ли, какво щастие беше да намериш пресен Сервилат, или пък топъл хляб в събота – почти като шестица от тотото (е, или поне като числото 41 в тиража 5 от 35)! Искаш веднага да се обадиш на най-близките си хора. Ако имаш телефон, защото домашният телефон си беше лукс (особено в по-новите квартали). Но пък да не пропусна да спомена и таксата за прекарване на мечтания телефонен пост – 120,00 лв., за да се обадиш на комшийката, с новината за топлия хляб. Или по-важното – къде са пуснали чушки.

Кадри от филма „Двойникът“ от 1980 г., реж. Николай Волев

Щото „всичко имаше при Соца“, но чушките свършваха до обяд. Дори и през лятото! Не гледайте, че днес има целогодишно – кеф ти червени, кеф ти зелени! И то не само в „показния магазин“! Апологетите на онзи строй веднага ще кажат, че не са вкусни. Но съм забелязал, че много от тях честичко си купуват подобни чушки – нищо че „не са вкусни“!

А за да запазиш киселото мляко или чушките все пак ти трябва хладилник. Малък „Мраз 80“ (ако го има в магазина) през 1975 г. струва 170 лева (при средна брутна заплата 146 лева).

Малко по-голям „Мраз 120“ през 1979 г. можете да си закупите срещу „скромната “ сума от 195 лева (при средна заплата под 180 лв).

Трябва да припомня на носталгиците, че „луксозният“ модел „Мраз 200“ струваше през 1975 г. цели 280 лева. Да кажа, че това бяха две брутни месечни заплати. Само!

Или простичко казано – една брутна заплата не стига за малък хладилник от 80 или 120 литра! При това – празен! Няма да обяснявам колко и какви хладилници може да бъдат закупени днес с една заплата – за сметката е достатъчно третокласно образование.

И оше една „ценна“ домашна вещ – леглото. На което да се излегнеш щастлив, че си успял да си купиш нов хладилник. За което през 1983 г, трябва да се бръкнеш с 132,60 лв., в комплект с пружина. При около 200 лв средна месечна брутна заплата.

фактура за легло с пружина – изт. medium.com

Ще приложа и таблица със средната годишна заплата по години, пък „всеки сам си прецЕня“ !

източник – Статистически годишник 1985 година, стр.78

Пак ще повторя – това са годишни брутни заплати!

То затова ако си закупил хладилник (или поне легло), бързаш веднага да се обадиш още от улицата само срещу 2 стотинки (от 1985 г. за 5 ст.). Разбира се, ако намериш работещ уличен телефон!

Уличен телефон от 80-те – изт. sandacite.com

Говоря за 2 стотинки, говоря за годишна заплата, затова трябва да уточня, че през 2025 г, минималната работна заплата (МРЗ) е 1077,00, а средната – в страната е над 2300,00 лева, а в София достига дори 3388 лв.! На месец! Всеки сам може да пресметне, колко хляб, сирене или месо може да бъде закупено днес с една минимална заплата. Или пък със средна. Аз ще им помогна със сметката за тока – ако през 1985 г. с МРЗ е можело да се закупят 2666 kW/h, то през 2025 г., когато цената в София е 0.288 лв./кВтч, може да бъдат заплатени 3740 кВтч.

А ако не вярвате колко е струвало електричеството – моля:

„Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за юли 2024 г. е 1 030,84 лв.“ съобщава НОИ през август 2024 г. Простата сметка показва, че днес с една пенсия, може да се закупят над 400 л олио (което не знам защо първо изчезва от магазините по време на криза) или над 80 кг. месо, чиято консумация винаги се определя като степен на благоденствие на обществото.

Е, и за да се поглезим, нека сравним някои „луксозни“ за пенсионера – стоки, които днес могат да бъдат закупени с една пенсия – кафе на килограм – около 40 кг.; бензин – около 400 л.; цигари – около 400 кутии (напомням – „Пушенето е опасно за вашето здраве!“). Да не забравя водка „Столичная“, която навремето се произвеждаше в братския СССР – днес, средния пенсионер може да си купи 50 литра! За да може някои да страдат от носталгия по „доброто старо време“, поливайки „мъката“. Не че има причина! Но носталгията, май при много хора идва и със склерозата. Която пък е благоприятна почва (и проводник) за Пропагандата!

Говорим за водката, но тя вървеше заедно с друг „деликатес“. И ако днес я има във всяка бакалия, то по време на Соца, луканката беше луксозна стока, символ на статус в обществото, която по-обикновените хора си позволяваха само по празници. Защото беше скъпа – струваше 15 лева килограма (при средна годишна пенсия, както видяхме по-горе 1188 лева. Годишна – разбирай 99 лева на месец). Много от възрастните ще ви кажат „Ех, каква луканка имахме!“ Вярно – имахме, но каква е била, разбираме от архивите – от изказване на Пенчо Кубадински на заседание на Политбюро през 1986 г.

Колкото до цената – виждате я в протокола на Политбюро! И качеството също! Мисля, че коментарите са излишни!

И още един знаков продукт – любимия на мнозина салам „Сервилат“, на който искам да покажа етикета:

По-наблюдателните може би забелязаха някой детайли. Това, че е произведен от „Комбинат „Родопа“ е ясно. То друг нямаше! Но вижте цената – 6,50 лв. за килограм (по ценоразпис за 1979 г.). Да напомня – 10 години по-късно, през 89-та, средната заплата беше 275 лв. – сами сметнете покупателната способност на една заплата (в килограми „Сервилат“). А забелязахте ли, колко е съдържанието на месо на етикета на салама? Че и 42% вода!

Всъщност, дали е било „Сервилат“ – зависи само от магазинера!

Кадри от филма „Двойникът“ от 1980 г., реж. Николай Волев

Ще кажете – филм! Да, но тогава филмите, фейлетоните и карикатурите бяха единствения начин да критикуваш недостатъците на оня строй!

Много хора май имат къса памет – по времето на социализма имаше 4-5 вида колбаси и те изобщо не бяха хубави, носеха се легенди как слагали в тях тоалетна хартия, соя. И тогава също имаше недоволство от цените. Но ето разказ от първо лице на журналиста Иван Бакалов:

„В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО „Родопа“. А тогава с телешки салам снабдяваха болниците, като диетична храна, без свинско.“

И какво – излиза, че Държавата ни е лъгала!?! Социалистическата държава? Народната република?

Иван Бакалов продължава:

„Тогава ходихме и в софийския месокомбинат, развеждаха ни. По начало колбасите се правят от остатъци от другото производство. Една машина изсмуква неизрязаното месо от кокалите, един барабан мели тая каша – сланина, изрезки, жили и др. остатъци. Седяхме пред един такъв барабан за мелене и ни достраша – човек с шинел да хвърлиш вътре, няма да се разбере. И става колбас. (…) Но тогава, при соца, имахме разговор с директора на СО „Родопа“ Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за колбасите, а той призна, че експериментално само веднъж слагали соя в едни колбаси на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не слагат. И за наша изненада взе да се шегува, как го викал предишният министър председател Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в колбасите. Филипов беше известен с това, че говореше с руски акцент. А Спасов пред нас го имитираше как говори, с което малко ни стресна, защото шеги с член на политбюро тогава не бяха позволени, поне не на всеки: „Вика ме той и – Спасав, защо нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – защото няма говедо в обор. Той – ти слагаш него в колбас!“
Та какво ли не слагаха в колбасите тогава. Месото не достигаше и имаше постоянен дефицит. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви салами и е тръгнала приказката.“

Много читатели, особено на възраст, вече са забравили за тоалетната хартия в колбасите (не се притеснявайте – не е била употребявана) и ще възразят, че саламите тогава са били по-вкусни. Вярно е, но и за това има причина. Не, не е тоалетната хартия, друга е:

„Спасов разказа още нещо интересно – и тогава постоянно го атакували, че хубавите стари колбаси ги нямало вече, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма промяна в производството. Дори разказа случка как ходил веднъж с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който правят прочутата Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил недоволство пред един стар майстор – „Абе, едно време беше по-хубава“. А старият майстор, който не се стряскал от големи началства, отговорил: „Ами, по-хубава. Бил си по-гладен.“ Изглежда има феномен на вкуса – човек си помня емоционално миналото време, и то придава преувеличени вкусови качества на храната, която е ял.“ (ibidem)

„Абе поне бяха по-чисти“ – ще твърдят някои. Иван Бакалов дава отговор:

„Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. … при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. (…) В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.“ (ibidem)

Не можах да открия БДС – държавния стандарт за производството на салама, но намерих какво е било съдържанието на подобни колбаси в Съветския съюз:

„Знаете ли, че в „Чаения“ колбас, който никой не ядеше, според ГОСТ слагаха 70% говеждо второ качество, 20% полумазно свинско и 10% странична мазнина. Този колбас обаче имаше вкус на картон. Защо ли? Защото ГОСТ съдържаше обширни забележки, които щателно описваха какво и с какво може да се замени в производството: месна маса със смес от варени кости, нишесте и хранителна плазма; емулгираните растителни мазнини в маргарин и масло „За сандвичи“ – с минерално масло (помните ли как маслото избухва в тиган, оставяйки след себе си черно петно ​​и празнота, миришеща на катран?). ГОСТ бяха постоянно редактирани, за някои продукти – всеки сезон, в зависимост от стандартите за клане, нивата на млечност, реколта, внос…“

Да поясня, че ГОСТ означава „Государственный стандарт“ – Държавен стандарт. Разказът продължава:

„Това бяха нормите. Забележете, че пиша за норми. Не за липси, кражби, а само за норми. Относно факта, че дори при благоприятни обстоятелства (например направена по ГОСТ), вместо 99% месо, бихте могли да получите съвсем законно смес от костно брашно, лепило за дърво, плазма, нишесте и варени мехури. И ако вземете предвид степента на кражба, немарливост и нехигиенични условия, тогава вашата наденица представляваше… дори не знам какво представляваше. Представете си парче картон, напоено с кръв, което е престояло на топло. Представяли ли сте си го? Приблизително така изглеждаше вашата наденица тогава.

Качеството на съветските продукти е мит. Държавата беше бедна, имаше недостиг навсякъде – откъде ще дойде качеството? Според Държавния стандарт колбасите съдържат 5% месо (останалото може да бъде заменено), а колбасите се овкусяват със селитра, за да запазят цвета си. Между другото, тогава също се внасяше палмово масло. Консервантите, стабилизаторите и оцветителите бяха допотопни и напълно официални. При производството на картофен чипс (дълги ленти, наречени „За дебели“) маслото за пържене се сменя веднъж на 8 месеца. Сметанов сладолед се срещаше само в мегаполисите – останалите се задоволяваха с млечен сладолед с растителна мазнина, в най-добрия случай той беше два вида – в чаша и на клечка, понякога шоколадов или горски цвят (или половин и половина, наречен „Забава“). В някои градове – о, боже! — имаше само сладолед „Доматен“. (…) И всичките тези боклуци бяха ужасно скъпи по тези стандарти. Заплатата на учителя по техническо училище е 120 рубли, а килограм първокласно масло е 3 рубли и 40 копейки, първокласен колбас – също 3 рубли и 40 копейки и шоколадови бонбони „Пилот”, „Ласточка”, „Буревестник” 3 рубли и 40 копейки Шоколадовите бонбони струват до 15 рубли за килограм и се появяваха само няколко пъти в годината. (…)

Така че, не дрънкайте за ГОСТ и качество. … по времето на Сталин и Хрушчов, по времето на „Книгата за вкусна и здравословна храна“, все още имаше продукти в магазините, но нямаше кой да ги яде: всички тези риби, масло и хайвер бяха недостъпни за хората. Според свидетелствата на продавачи от онова време маслото се купувало по 30-50 грама, бонбони по 100 грама, наденица най-много 300 грама. И то не всеки ден. Старици идваха за „масълце“. „Да се ​​полакомят“… Когато майка ми, по време на стаж в магазин за хранителни стоки, попита на някаква среща защо купуват по 30 грама масло, й беше казано: „Много уместен въпрос, другарю стажант! Нашите хора искат да ядат пресни продукти всеки ден, затова всеки ден идват в магазина за нова порция масло и наденица.“ (ibidem)

Чета тези редове с автор – Анастасия Миронова, дъщеря на съветски стоковед и се чудя, дали не го е писал някой амбициозен радетел на здравословното хранене. Но пък ние, Соцът сме го живели, и помним. Оттогава е останал терминът „салам кучешка радост“. Защо ли? Нали беше за хора? Имам познати, които в младежките си години са били на бригада в „Родопа“ и оттогава не са опитвали колбас! Защо ли? Нали беше вкусно? И чисто?

И тъй като спомените бледнеят, си направих труда да проверя лично ГОСТ 23670-79, който определя техническите параметри в производството на колбаси. В този съветски Държавен стандарт от 1979 г. се допуска замяна на говеждо, свинско, агнешко месо с протеинов стабилизатор, говеждо или свинско или агнешко месо, хранителна плазма (серум) от кръв, нишесте или пшенично брашно. Допуска се прилагане на хранителни фосфати; натриев аскорбат или аскорбинова киселина; тримирано биволско месо, при производството на първокласни колбаси до 50%, и до 100% за другите; варени колбаси, кренвирши, кренвирши с производствени дефекти (счупени, деформирани, с преляла кайма върху обвивката); хемоглобин, плазма или кръв от убитите животни;

„Допуска се вместо говеждо, свинско, агнешко, да се използва протеинов стабилизатор, говежда, свинска или агнешка маса, хранителна плазма (серум) от кръв, нишесте или пшенично брашно.“ (ГОСТ 23670-79 Колбасы вареные, сосиски и сардельки, хлебы мясные. Технические условия, М.И. Максимова)

Прилагам т.2.6 от ГОСТ, в частта какво е допустимо да се прилага в колбасите, пък всеки сам си пре…ценява. А ако не разбирате руски – по-добре, ще си спестите доста нерви:

скрийншот от ГОСТ 23670-79 Колбасы вареные, сосиски и сардельки, хлебы мясные. Технические условия

За качеството на салама няма повече да коментирам, но тъй като стана дума за палмово масло, ето материал съветския вестник „Гудок“ от 1982 г., по информация на ТАСС:

За неразбиращите руски, превеждам:

„Малайзия – най-големият износител на палмово масло в света – само за първите три месеца – над 630 хиляди тона. (…) Един от най-големите купувачи на малайзийско палмово масло е Съветският съюз.“

Но носталгиците ще ви кажат „какво качество имаше“!

Да не забравим за Москвича!

От качеството – отново към цената на стоките и покупателната способност – сравнете посочените по-горе числа, с покупателната способност на заплатата (за пенсията да не говорим!) по време на Соца (било за салам или за кафе), пък после лейте горчиви сълзи по миналото!

Пак с онова Постановление се определят и нови цени на автомобилите:

„Москвич“ – 1500, сглобен в Ловеч – 6400,00 лв.
„Трабант комби 601 – 1985 г. – 6220,00 лв.
„ВАЗ-21013“ – 7200,00 лв.
„ВАЗ-2105“ – 8300,00 лв.

Изт. Държавна Агенция „Архиви“

Евтинийка! Да напомня обаче, че през 1985 г. средната работна заплата е 2564 лева годишно (или 213 лв. месечно!) Или за най-евтините – Трабант или Москвич, трябва да се работи 2,5 години! Без ядене и пиене, което пък ще ви спести тоалетна хартия, защото и тя беше дефицитна.

Опашка пред „Магазин 1001 стоки“ на бул. „Витоша в София – не за Москвичи, а за друга дефицитна стока

У нас, тоалетната хартия се разпродава като топъл хляб, въпреки че в провинцията понякога се получаваше само срещу предадени вторични суровини. А в любимия СССР производството й започва през 1969 г, но не среща особен интерес (ползвали са в-к „Правда“), което налага издаването на специални инструкции за ползването й!
Сигурно е виц, защото в последата точка се препоръчва:

„Проверете качеството на почистване с чиста и суха ръка. Мястото трябва да е сухо на допир, леко грубо, краищата на ануса са добре изтрити, космената покривка пухкава и лесна за разресване. В случай на признаци на некачествено избърсване (мръсотия под ноктите, остра специфична миризма и др.), извършете манипулациите, описани в параграфи 11 и 12, от настоящата Инструкция.“

Виц, виц, но не беше виц, че автомобил ще си купите, ако разбира се, сте си направили вноската преди поне 10 години. Днес има няколко различни марки, които могат да бъдат закупени веднага, на цена по-малко от една годишна заплата. И те не са Трабант или Москвич!

Да кажем няколко думи и за това, че се чакаше 10-15 години, за да ти дойде редът да си купиш автомобил, което днес за много хора звучи невъзможно. Давам личен пример: през 70-те години, родителите ми внесоха 1500 лева в ДСК – т.нар. „вноска за автомобил“ – сума, която в онези години се равняваше на 8-10 средни заплати! Но мечтата си струваше! Тези пари стояха на безлихвена сметка и през 1990 година ни „излезе вноската“ за автомобил!

Така изглеждаше „Вноската“ за автомобил в ДСК. За „Лада“.

Е, вноската излиза за „Москвич“, и купуваш каквото дойде, защото после няма! Това избор на цвят, на тапицерия, на климатик или радио – просто забрави! Поканиха ни в „Мототехника“, за да изберем между 5-6 бройки, произведени в Ловеч. Няма да ви описвам радостта на цялото семейство – радост, пред която многобройните последващи ремонти просто бледнеят. В инструкцията изрично ни предупреждаваха – през първите 3000 км, когато трябваше да се смени маслото на двигателя (!), да не се включва пета предавка и да не се вдига скорост, по-висока от 90 км/ч! За да се „разработел“ двигателят. Но то пък тогава и пътищата много-много не го позволяваха – магистрали нямаше – само една до Пловдив! После се оказа, че за „разработването“ трябвало време, за да се „напаснат“ частите на двигателя и със смяната на маслото да изхвърлим образувалите се в двигателя стружки! Не се смейте – това беше прехваленото родно производство. Че и съветско!

И тъй като този паноптикум не се движи по магистралите на Историята, а по кривите й сокаци, не може да не кривнем по тях в посока, в която рядко някой ще ви заведе, с малък разказ за споменатия вече „Москвич“ (или „Космич“, както го наричаха някои), но и за други соц. автомобили.

Преди години представителството на „Лада“ в България закри своите магазини, защото нямаше търсене! Не вярвате, но в България днес се продават повече „Ламборджини“, отколкото „Лада“ (това за русопоклониците, дето много харесваха руските машини – искаха да си купят, ама нямаха желание!) Да не говорим, че руската машина не отговаря на никакви стандарти. Същият Москвич, който по-рано в капиталистическа Англия се продавал само за 672 паунда! Друг е въпросът, че в България струваше 2-3 пъти повече и се чакаше ред.

Рекламен плакат от британско изложение на автомобили, Лондон, 1968 г.

А през 2001 г. Москвич затвори завода си в Москва, защото дори руснаците спряха да го купуват! Е сега го отвориха отново. И произвеждат „Москвич 3“. Ти да видиш! Само дето „Московецът“, не е „Московец“, а китаец – братче на китайския JAC JS4.

Днес много наши „патриоти“ превъзнасят съветските времена и комунистическия строй, но странно (или напълно обяснимо) защо, шофират основно „западни“ автомобили. Или „източни“, но произведени доста по- на изток. Дори и на офроуд не взимат УАЗ или „Буханка“.

Чудите се какво е УАЗ? Това е съкращение от „Ульяновский автомобильный завод“, който по едно време носи даже името „Уляновски автомобилен завод на името на В. И. Ленин, награждаван два пъти с ордена на Червеното знаме на труда“. Намира се в гр. Симбирск, който след смъртта на Ленин през 1924 г, бива преименуван по неговата фамилия – Уляновск.

Не знаете що е „Буханка“? И това ще обясня – модел на УАЗ, чийто прототип всъщност май е откраднат Jeep M769! Или поне поразително много прилича! Кой от кого е откраднал – не знам, но „Буханка“ се произвежда и до днес – ето един от 2024 година! Вижте видеото и моля не се смейте!

Защото друго видео показва, че това чудо на техниката струва близо 2 000 000 рубли!

Докато сме на тема автомобили, не може да пропуснем да хвърлим макар и бегъл поглед към витрината на Соц. лагера – ГДР, и да си спомним за една икона, произвеждана там – „Трабант“! За да разсеем поредния мит на Соца – „какво качество имаше, какъв контрол имаше…!“ На цената на 2-3 годишни заплати!

Така изглеждаше малка част от „прекрасния комунистически рай“, пък „всеки сам си преце…нява“ (както е правилно да се каже)!

Библиография

ГОСТ 23670-79 Колбасы вареные, сосиски и сардельки, хлебы мясные. Технические условия. (М.И. Максимова). Москва: ИПК Издательство стандартов.

Ранд, А. (2009). Атлас изправи рамене т.2. София: Изток-Запад.