Малко размисли – за начало

„Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите.
То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща – до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.
Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции.
Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже. На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.
Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!
Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.
„Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия….“.

Борис Стругацки

Съдия пита убиеца на бившия египетски президент Ануар Садат:
– Защо убихте Садат?
Убиецът:
– Защото беше светски
Съдията:
– Какво означава светски?
Убиецът:
– Не знам

…

По случая на покойния египетски писател Нагиб Махфуз съдията пита мъжа, който го е намушкал:
– Защо го намушкахте?
Престъпникът:
– Заради романа – Децата на нашата алея
Съдията:
– Чете ли този роман?
Престъпникът:
– Не

…

Друг съдия пита терориста, който уби египетския писател Фарадж Фуда:
– Защо го убихте?
Терористът:
– Защото е неверник
Съдията:
– Как разбра че е неверник?
Терористът:
– Според книгите които е написал
Съдията:
– Коя от книгите му ви накара да повярвате че той е неверник?
Терористът:
– Не съм чел книгите му!
Съдията:
– Как?
Терористът:
– Нито мога да чета, нито да пиша!

Какъв е изводът? – Омразата никога не се разпространява чрез знание!
Разпространява се от невежество.
Знанието те прави толерантен!
Повечето от хората, които те мразят, не знаят нищо за теб!!!“

от нета – автор неизвестен

Ако Вие сте български президент, ще Ви се наложи да приемете парада, когато в България пристигне чужд държавен глава на площада пред църквата „Св. Ал. Невски“. Гостът учтиво ще Ви попита: „Как се казва тази внушителна църква?“, „Свети Александър Невски“ – отговаряте Вие. „Аха, това навярно е някой български светец?“ „Не – казвате Вие, – това е руски пълководец, който е победил шведите.“ Отсреща Ви се усмихват тактично.

Качвате се в колата, за да отидете в Президентството. По пътя виждате величествения паметник на Арнолдо Цоки. „Това вероятно е ваш прочут генерал?“ – пита Вашият спътник. „Не – казвате вие, – това е руският император Александър II“. „Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция?“ – вежливо сменя темата западният гост. Тук дори Вие да замълчите, преводачката избързва: „А, не, не. Това е Руската църква.“ И веднага след това пояснява, че името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, по който минаваме е, разбира се, булевард „Руски“. Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, Вие сте в президентството и пред госта обяснявате, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. И не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз. След всичко това в Гербовата зала на президентството българският държавен глава започва своята реч: „Ваше Величество (или господин президент), Вие гостувате на един горд и независим народ, известен със своята славна история, силно привързан към своите национални герои и национални традиции…“.

Петър Стоянов – Из интервю за в. „24 часа“.
Тезата е повторена на 8 май 2022 в интервю за предаването
„На Фокус с Лора Крумова“ по Нова телевизия.

И в допълнение:

• Паметникът пред българския парламент е на руския император Александър Втори;
• БНБ се намира на бул. „Цар Освободител“, или както все още го наричаме – бул. Руски;
• Кметството на столицата е на ул. „Московска“;
• Военното министерство – половината на „Аксаков“, другата половина на „Тотлебен“;
• МВР – на „Паренсов“;
• Две министерства – на „Гурко“;
• Непокътнатите скулптурните композиции „Партизанин и Съветски войн“ и „Мост на дружбата“ са на руския Граф Игнатиев;
• Патриаршеската ни катедрала е в прослава на руския светец Александър Невски;
• Най-голямата спешна болница в страната носи името на руския хирург Пирогов;
• Доскоро – най-високият паметник в София бе този на Съветската армия.

П.П. Българската национална телевизия е на „Сан Стефано“, а Българското Национално Радио – на „Драган Цанков“. Е, той поне е българин, но пък получавал десетки хиляди златни франкове за издаване на преса с руска пропаганда – то май Историята се повтаря!