Съдържание
За начало – Захари Стоянов
Раковски – „Преселение в Русия или … “
И мнението на Ботев за Русия.
През 1861 война няма. От години обаче тече масова миграция от нашите земи. Не, не към Терминал 2, а в посока северо-изток. Защо ли, нашите сънародници избират посока към имперска Русия, където тиранията не е по-малка, да не кажем – по-голяма, отколкото в Османската империя? Още повече Русия е единствената империя, която поробва своите (защото руските „крепостни селяни“ не са нищо повече от роби, които могат да бъдат продавани или разменяни за крава, кон или просто да бъдат продавани от помешчиците заедно със селата, в които живеят)? Да, по това време робство е имало и в Америка, до 1865 г. (забранено с XIII поправка в Конституцията им), но там роби са били „чужди“ – докарани от Африка, смятани за „по-низш“ вид.
Вярно е, че на 19 февруари / 3 март 1861 г. (запомнете тази дата) император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“ с което отменя крепостничеството, за което е наречен „Цар Освободител“ – не за нещо друго!
Селяните престават да се считат за крепостни и започват да се считат за „временно задължени“ – разбирай, имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно. Срок обаче на това условие не бил посочен и едва след 28 декември 1881 г., с указ на Александър III „За откупуването на разпределенията от селяните, които все още са в задължителни отношения със земевладелците в провинциите, които са по великоруските и малките руски местни наредби от 19 февруари 1861 г.“, този срок е окончателно установен. Според декрета, всички временно задължени селяни ще могат да се откупуват от 1 януари 1883 г. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905 – 1907 г., след злополучната Руско-японска война и последвалата я Първа руска революция.
Но вярно е и друго – че до 1974 година, вече съветските селяни не са имали паспорти! Не онези червени книжки, с които да пътуват по света – те не са имали „зелени“ паспорти, които по-възрастните от нас помнят, за придвижване из страната. За колхозниците (бившите селяни) отсъствието на паспорт означава невъзможност да се излязат и да работят по-далеч от селото, в което живеят. „Всички граждани на СССР на възраст над 16 години, трябва да имат паспорти“, гласи резолюция на съветското правителство през 1932. Трябва, но не им дават! Документът, с който Сталин ограничава вътрешното свободно придвижване и води до изключително строг контрол. Но това е тема на друг разговор.
За начало – Захари Стоянов
Много години по-рано, намираме обяснението за миграцията на българите през XIX век в следните думи:
„Тъжни времена прекарва днес нашето отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Руссия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, която да не е пуснала в ход тая държава (…) от 6-й септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли се засмее българский бог, русското правителство тича да свари да развали и да пакостничи.
… Русското правителство желае две неща. Първо, да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, русското правителство, като всяко покровителско, да каже: „Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите.“
„…Но хората, които са унищожили Полша, Малоруссия и Бессарабия, не искат да слушат. Турили един път намерение да правят от България Задунайска Губерния, нищо свято не го спира. – „Всяко тържество на България е смърт за Руссия“ пишеше в един брой на „Русь“ покойний екзалтираний славянофил Аксаков.
…Но ще да кажат мнозина: „Руссия беше, която ни освободи“. Да, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, благодарни и признателни сме на целий русски народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Руссия ни освободи, за да ни зароби изново, – нещо, което тя доказа вече от 6-й Септемврий насам? Ние сме благодарни на русский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време; благодарни сме и на покойний император; но не и на днешното русско правителство, състояще от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне.
…Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…
Русчук, 1-й март 1886 г. Захарий Стоянов.” (Раковски, 1886)
Предисловие от Захари Стоянов към „Преселение в Русия…“ от Г. С. Раковски, 1886 г
Тези думи не бяхте ги чували, нали? Така, уважаеми Читателю, започва предговора към второто издание от 1886 г. на едно от най-забравените (или забраняваните) произведения на Георги С. Раковски „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“, издадено през 1861г. Само прочита на заглавието казва достатъчно! Силни и тежки думи на двама от титаните в българската история, Георги Раковски и Захари Стоянов – публицисти, писатели, създатели и дейци на революционното движение за освобождение на България. Дори и днешните „патрЕоти“ не могат да кажат лоша дума за тях и затова предпочитат да ги пропуснат! Раковски може би е от първите наши възрожденци, които прозират зловещата имперска роля на Русия, и чийто публикации по темата бяха укривани и инкриминирани в годините на комунизма, а дори и днес има страх да бъдат включени в учебниците по история. Случайно или не, но тази брошура е преиздавана само в години, в които или сме били във война с Русия, или в периоди на скъсани дипломатически отношения! Интересно, защо…?
Погледът ни върху вълните преселения на българи на изток, описани в предходните глави, вероятно е замъглен от забравата на историята и от подмяната на редица факти в последните 150-200 години. Някои съвременни историци твърдят, че трябва да мине време и следващите поколения да дадат оценка на съответния период – например на този между 1944-1989 в нашата история. Раковски обаче, пряк и непредубеден свидетел на събитията в първата половина на XIX век, не е чакал поколенията – дал е категорична оценка на събитията, а неговото слово не се нуждае от коментар!
Раковски – „Преселение в Русия или … “
„Няма по-свято нещо на света от милото отечество всяĸому. Человеĸ да е първи път видял небесната светлина, прибързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
… Человеĸ же, който ся скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичĸия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сяĸаĸви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките безчестни и лукави средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да униĸаĸви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му ся допуща да преселва Българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат ся по бедна България и мамят простодушнаго народа да ся пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди, и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се уписват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подĸупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
… Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование.
Това е познато беĸи от сичĸи свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние!
Ето: Разорили и завладели волжансĸото им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Велиĸаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Мала-Русия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!
… Велиĸий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богдансĸите князе, кои бяха до него време Българи.
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни: роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на Български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градища и села им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия! Множество от тях разорани села в Румъния и от тая страна на Стара Планина се още и до днес виждат в бурен и трънак обрасли! В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Пасĸевича, и искаха да подбудят Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят България, ако черна съдбина бе я поĸорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет тысячи домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен луĸавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. „С нас е народът“, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръĸо-фенерсĸото духовно робство; защото тя знай, че ако Българите добият независимото си свещенство, то не ще й веĸи допусти да мами и разорява българсĸий беден народ, както е досега струвала и днес струва.
… Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и от тамо се върнаха назад още преди танзимата в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал поĸойний княз Ст. Богориди. Също и ония, които бяха минали в 1854 г. и отишли чак в Бесарабия, като видяха руското робство, върнаха се назад в 1856 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо: Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половина ви щете измря и погина по пътя (…) Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате отгоре си? Можете ли понесе вий тойзи грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! (…)
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето ĸаĸ ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на няĸои си спахии (помещиĸи), които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с ĸнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! какъв срам за вас! Тамо няма уплаĸвание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веĸе помръдна наникъде!“ (…)
„Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капасъзи, от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, ĸога веĸе сичĸо се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените си и на децата си! О! Вашите души на онзи свят щат ся ĸазни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот.” Не е ли срамота за вас, о Видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове!“ (…)
„Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поĸолебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.“ (…)
„Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичĸо това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни отечества. (Както днес ония, които са получи звонĸата монета от ĸонсулатото и ходят да лъжат простите хорица. З. Стоянов.) С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здравие и вразумление от Бога.“ (Раковски, 1886)
Позволих си да цитирам една голяма част от брошурата, но го правя с цел да изключа всякакво съмнение или тълкувания в думите на Раковски! Всяка дума е пропита с възмущение, но и с тъга!
Да се присъединим към молитвата на Гения:
Да се помолим за „ЗДРАВЕ и ВРАЗУМЛЕНИЕ“ на Народа ни!
И мнението на Ботев за Русия
Няколко години по-късно, във вестник „Знаме“, друг наш титан на революцията, Христо Ботев също възмутен, пише статия – своеобразно „продължение“ на цитираната брошура на Г. С. Раковски за преселението на българите в пределите на Русия – за съжаление очакванията и пророкуванията на Раковски вече са се сбъднали и нашите сънародници в руската част на Бесарабия са подложени на най-жесток режим и тормоз, дори докарани до робското положение на българите в Турция:
„Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетована земя, в която една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комрат. виждате ла вие край на българските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление към човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат сяко едно средство за съществование; Сърбия ни е лъгала със своят шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществование и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитъкът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На места даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обръща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обръща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1000 души български момци в един твърде веран вапор (параход – б.м.) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духовете.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.“ (Ботев, 4 април 1875)
Запазил съм оригиналния правопис, а прилагам и цялата страница на в-к „Знаме“, но и без него едва ли някой се съмнява в достоверността на написаното.
Горните цитати ще оставя без коментар – те и без това не подлежат на такъв!
Ще попитам обаче реторично – Раковски, Ботев, Захари Стоянов, Левски – защо ли никой от тях не е русофил?
Ботев, Х. (4 април 1875). Български известия. Знаме, бр. 13, стр. 51.
Библиография
Раковски, Г. С. (1886). “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите от Георги С. Раĸовсĸий (С предисловие от З. Стоянов). София: в. Независимост, Сĸоропечатница на К. Т. Кушлев, .