Не! Няма да отваряме шивашка фабрика! Пък и какво да правим с толкова копчета?!? А за какво са послужили тези милиони копчета, ще разберем след малко!
Смятах, в този паноптикум да разглеждаме само случки и събития от родната ни история, да говорим за външни и вътрешни фактори, по един или по друг начин отклонили България от пътя й. Но не може да не обърнем внимание на копчетата – те държат гащите ни да не паднат! И на едни факти, които със сигурност са променили историята на Света, но са били заметени под килима, за да доминира ролята на „освободителката на народите“.
Та за копчетата! Ето едно от ония 257 723 498 броя:
Невероятно изглежда, че на гърба на копчето на униформата на съветски войник от Червената армия не пише „Сделано в СССР“, не пише дори „Made in China”, a „Чикаго“?!? „От къдя на къдя, бе!“ биха казали много от вас, затова нека тръгнем по следите на тия копчета. Пък и за много от читателите думите „заем“, в съчетание с „наем“ едва ли говорят нещо. Та ето малко История.
Великобритания воюва с Германия още от 3 септември 1939 г., което води до сериозни затруднения да се покриват военните й нужди. През декември 1941 г. президентът Рузвелт получава писмо от Уинстън Чърчил, премиер на Великобритания, който заявява, че след юни същата година Англия вече няма да може да плаща за доставките на оръжия на Съединените щати, които те осигуряват в битката й срещу Германия. А това би довело до капитулацията на Лондон! Същевременно, от 1934 г, в САЩ е в сила законът „Джонсън“, които забранява на Съединените щати да търгуват с които и да било воюващи държави, освен ако доставките не бъдат заплатени. Рузвелт разработва план, при който необходимите боеприпаси и военно оборудване могат да бъдат предоставени назаем или отдавани под наем на Англия. За да убеди Конгреса, дава прост пример:
„Да предположим, че домът на съседа ми пламне и аз имам градински маркуч с дължина четиристотин или петстотин фута. Ако той може да вземе моя градински маркуч и да го свърже с неговия хидрант, може да му помогна да изгаси огъня си… Не му казвам преди тази операция: „Съседе, моят градински маркуч ми струваше 15 долара; трябва да ми платиш $15 за него.“ … Не искам $15 – искам градинския си маркуч обратно, след като пожарът приключи.“
А дори да се повреди маркуча, нали и двете къщи ще бъде спасени преди пожарът да се е разраснал! Което си струва 15-те долара, че и много повече. Простичко, нали?
След десетилетие на неутралитет, Франклин Д. Рузвелт иска да помогне на британците, но без да включи САЩ във войната. Провокиран от добрите взаимоотношения между двете страни, Президентът на САЩ Рузвелт обявява, че Америка ще бъде „арсенал на демокрацията“ и прави предложения за предоставяне на боеприпаси на Канада и Великобритания. А ако някой задава въпроса „Защо само на Англия?“ ще напомня, че след Договора Рибентроп-Молотов, СССР и фашистка Германия са съюзници! И СССР подпомага Германия във войната й срещу Европа, вкл. и срещу Англия!
На 11 март 1941 г., Конгресът на САЩ приема Закона „Lend-Lease” („Заем-наем“) – програма, с която Съединените американски щати предоставят безвъзмездно „назаем“ на съюзниците си воюващи с Германия и Япония боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др. Общата помощ за тях ще се равнява на около 50 милиарда долара (днес над 1 трилион долара), от които за Съветския съюз получава около 10,8 милиарда (с равностойност днес над 231 млрд.!)
Законът предвижда два основни момента:
– Доставените технически материали (автомобили, военна техника, оръжие, суровини и т.н.), унищожени или изгубени, но използвани по време на войната, не подлежат на заплащане.
– Доставеното по „Заем-наем“ имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, но не е върнато, да бъде заплатено напълно или частично на базата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.
Сближаването на Съветския съюз с фашистка Германия, подписването на Пакт за ненападение и Договор за приятелство с нея през август 1939 г. са посрещнати от американците в най-висока степен на съпротива. Антисъветските настроения се възраждат, като 55% от анкетираните американци се изказват против помощта на СССР. Въпреки това, два дни след германското нападение срещу СССР, президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявява пред специално поканени представители на пресата:
„Разбира се, ние ще окажем цялата възможна помощ на Русия“.
На 12 юли 1941 г., само няколко седмици след германското нахлуване в СССР, и въпреки затрудненията в самата Великобритания, е подписано англо-съветското споразумение и първият британски конвой с хуманитарна помощ тръгва към Съветския съюз по опасния арктически морски път към Мурманск, пристигайки през септември. Той превозва 40 изтребителя „Hawker Hurricane“ заедно с 550 механици и пилоти.
Забелязахте ли? „Лошата“ Великобритания, която от 2 години воюва с Хитлер и сама има нужда от помощ, дава на довчерашния съюзник на нацистка Германия самолети, за да може той да се отбранява! До края на 1941 г. доставките на танкове „Матилда“, „Валентайн“ и „Тетрарх“ представляват над 25% от средните и тежките танкове, използвани от Червената армия. Тези танкове за пръв път участват в бой още на 20 ноември 1941 г. Британските танкове по Ленд-лийз съставляват 30 до 40 процента от тежките и средните танкове, защитавали Москва в началото на декември 1941 г.
До края на войната Великобритания доставя на СССР 7411 самолета (от които над 3000 изтребителя „Hurricanes“), 27 военноморски кораба, 5218 танка (включително 1380 „Valentine“ от Канада), над 5000 противотанкови оръдия, 4020 линейки и камиони, 323 камиони – мобилни автосервизи, 1721 мотоциклета, самолетни двигатели на стойност 1,15 милиарда паунда (1,55 милиарда долара), 4338 радиостанции, 600 военноморски радара, стотици морски оръдия и 15 милиона чифта ботуши, за да не ходят войниците на „Червената армия – освободителка“ боси!
„Лошата Англия“!
На 29 септември 1941 г. в Москва се организира конференция на представители на СССР, САЩ и Великобритания, по време на която се взимат решения за доставки на оръжия и военна техника за Съветския съюз, а още на 1 октомври е подписан първият протокол (от общо четири) за доставки на стойност 1 милиард долара в рамките на 9 месеца. Така започва историята на американския Ленд-лийз за СССР.
Доставките на различни военни и граждански материали продължават до септември 1945 г., като в Съветския съюз са доставени общо 17,3 милиона тона имущество (главно от САЩ) на обща стойност 9,48 милиарда долара. Като се вземат предвид извършените работи и услуги, общата цена на ленд-лийза в СССР възлиза на над 11 милиарда долара.
Доставките се извършват по няколко маршрута. Най-известният, поради трагичните събития, свързани със северните конвои, бил най-краткият маршрут през Северния Атлантик до Мурманск и Архангелск. По-малко от една четвърт от всички товари (22,6%) обаче са превозвани по този маршрут. Всъщност, най-голям обем товари (47,1%) са транспортирани по тихоокеанския маршрут: корабите били натоварени в пристанищата на западното крайбрежие на САЩ с посока Петропавловск-Камчатски, Магадан и Владивосток.
Втори по обем на доставките бил „Персийският коридор“ (23,8%): стоките били доставяни от бреговете на САЩ и Англия през Персийския залив и Иран. Само напомням, че Иран е окупиран от съветски и британски войски. Там съюзниците трябвало да построят пътища и железопътни линии, за да осигурят доставката на стоки до съветската граница или до иранските пристанища на южния бряг на Каспийско море. Построени са и летища, от които съветските пилоти превозвали самолети до СССР, самолетни работилници, че и заводи за сглобяване на автомобили.
И тъй като в заглавието говорехме за копчета – точният им брой е посочен от руски източник – „Новая газета“, в бр. 47-48/5 май 2017 г. – 257 723 498! Не знам дали са ги броили, но там дават още числа за американската помощ: 22 150 самолета!
Тъй като едно число винаги е от значение, когато се сравнява с друга стойност, нека кажем, че към 2024 г. общата бройка самолети на НАТО – изтребители, транспортни и всякакви други е 22 308.
Обратно към предоставените по Ленд-лийз 22 150 самолета – над 5000 от тях са изтребители „Bell P-39 Airacobra“, на които са летели най-резултатните съветски пилоти, като напр. Александър Покрышкин, който през 1944 г. получава Златна звезда на Герой на Съветския съюз след 550 бойни полета, с 53 официални победи във въздушни боеве, Григорий Речкалов – с 450 бойни полета и над 60 въздушни победи! Колко струва един пилот без своя самолет, преценете сами. Пилотите са наградени, а американските самолети?… Забравени!
В същата статия са дават още данни за полученото от Съветския съюз по Ленд-Лийз: 12 700 танка; 1800 самоходни гаубици, около 8000 зенитни оръдия, 4900 противотанкови оръдия, 135 000 картечници, 3300 бронетранспортьора, 375 833 товарни камиони и т.н.
Да видим и руската Wikipedia, която ни информира, че в Съветския съюз в рамките на Ленд-лийза били доставени над 5000 противотанкови оръдия; 131 633 автоматични оръжия (главно картечници); пистолети 12 997 броя; 8218 винтовки; взривни вещества: 345 735 тона (включително 123 150 тона тротил); толуен 107 683 тона; 31 933 тона динамит; 127 000 тона барут; етанол с висока чистота за производство на взривни вещества (колко от него братушките са изпили не е ясно) – 331 066 литра; 903 000 детонатора; 35 800 радиостанции; радари – 2074 единици; 105 противоподводни кораба; торпедни катери – 202 единици; 90 товарни кораба; 4 подводници; двигатели за лодки и кораби – 7784 броя; товарни вагони – 11 075 броя; локомотиви – 1981 броя; трактори – 8071 броя; металорежещи машини – 38 100 броя; 2 500 000 телефона; 4 478 000 тона храна; машини и оборудване за 1 078 965 000 долара; строително оборудване за 10 910 000 долара; стомана – 2 800 000 тона; цветни метали – 802 000 тона; 2 670 000 тона петролни продукти; химикали – 842 000 тона; памук – 106 893 тона; кожа – 49 860 тона; 3 786 000 гуми; 15 417 000 чифта армейски ботуши; одеяла – 1 541 590 броя.
И ако ви е заболяла главата от толкова цифри (и помощ), ще обобщя – в края на войната 33 % от всички машини, с които разполага Червената армия, са предоставени от САЩ по „Заем-Наем“.
А по-възрастните помнят онези „Катюши“, които ни впечатляваха във всеки филм (разбира се – съветски)! Които ни впечатляваха със залповия си огън и разрушителна мощ. Е, повече от 20 000 реактивни системи „Катюша“ са били монтирани върху американските камиони „Студебейкър“, (за да могат все пак да се придвижват), което е увековечено дори в Музея на Великата отечествена война в Москва.
А по-младите показвам, що е то „Катюша“.
„Катюша“ на камион Studebaker, в Музея на Великата отечествена война, Москва (сн. Wikipedia)
Друг руски източник казва, че като цяло, по линия на „Автомобилния ленд-лийз“, Съветския съюз получава 187 900 бр. товарни автомобила “Studebaker US6”, 47 700 камиона “Chevrolet”, над 80 000 камиона „Ford”, 9600 – „Dodge”, 8700 – “GMC CCKW’, 3080 – “International M-5H-6’, високопроходими джипове “Willys-Overland” – 52 000, “Dodge WC-51” – 25 200, мотоциклети “Harley-Davidson” WLA – 26 670, „Indian 741B” – 5000, и така нататък, и така нататък (Соколов, 2011)
От пореден надежден източник, отново руски, разбираме и за помощта за Военно-морския флот – „Военно-исторический журнал“, издание на Министерство на отбраната на Руската федерация, в бр. №3/2017 публикува статия, в която между другото се казва:
„Инженер-капитан 1-ви ранг А.П. Сериков съобщи, че по време на Великата отечествена война НКВМФ на СССР е получило 318 бойни кораба от Великобритания и САЩ на 1 юли 1945 г. Включително миночистачи с водоизместимост 850 тона, големи ловци на подводници, торпедни лодки, които изиграха огромна роля в бойните действия на Северния флот. И също така 2141 самолета, сред които 138 летящи лодки Catalina, които не са произведени от местната индустрия.“ (Федулов & Лосик, 2017)
По линия на „Land-Lease“ САЩ доставят повече от една трета от всички експлозиви, използвани от Съветския съюз по време на войната. САЩ и Великобритания предоставят 55 % от алуминия, който СССР използва по време на войната и повече от 80 % от медта.
По „Заем-Наем“ е изпратен авиационен бензин в количество, равняващо се на 57 % от това, което СССР произвежда самостоятелно. Голяма част от американското гориво е добавено към по-некачественото съветско, за да се произведе високо-октаново гориво, годно за самолетите.
Благодарение на САЩ се доразвива и жп системата, играеща основна роля за придвижването на войници и ресурси. Близо 2000 локомотива и огромен брой вагони, а в допълнение и повече от половината релси, използвани от СССР по време на войната, са осигурени по „Land-Lease” (ibidem). За сравнение ще добавя само, че към 2021 г., цялото БДЖ разполага със 170 локомотива. Пък всеки да си прави изводите!
Ще Ви предложа извадка от подробна таблица, публикувана в една сериозна монография „Ленд-лиз для СССР: экономика, техника, люди (1941-1945 гг.)“ с автор Ирина Быстрова – доктор на историческите науки (2002), главен научен сътрудник в Института по руска история на Руската академия на науките, професор в Историко-архивния институт на Руския държавен хуманитарен университет. (Быстрова , 2019). С една дума – не може да не вярваме на данните:
„Обобщен доклад за поръчките чрез Lend-Lease от 1 октомври 1941 г. до 15 септември 1945 г. от Съветската правителствена комисия за покупки на СССР в САЩ“.
| Брой | Стойност в долари | |
| Бомбардировачи Б-25 | 865 | 166 600 000 |
| Бомбардировачи Б-24 | 1 | 358 259 |
| Бомбардировачи А-20 | 3 073 | 400 767 000 |
| Изтребители Р-39 | 2 157 | 173 994 031 |
| Изтребители Р-40 | 2 069 | 137 559 000 |
| Изтребители Р-63 | 2 318 | 150 046 357 |
| Изтребители Р-47 | 398 | 40 397 040 |
| Транспортни самолети С-46 | 1 | 288 000 |
| Морски самолети | 188 | 47 852 946 |
| Тренировъчни самолети | 85 | 2 413 925 |
| Разузнавателни самолети | 30 | 1 224 564 |
| Авиоремонтни работилници | 68 | 1 536 000 |
Танкове и бронирани машини
| Брой | Стойност в долари | |
| Среден танк М4А2 | 5 375 | 372 054 738 |
| Лек танк | 1 680 | 46 692 197 |
| Бронирани всъдеходи | 1 156 | 10 656 743 |
| Бронирани машини М3А1 | 3 291 | 22 554 424 |
| Ремонтни танкове | 130 | 8 883 000 |
| Изтребителни танкове М10 | 2 | 130 414 |
| Танкови влекачи | 803 | 12 656 381 |
| Полеви ремонтни работилници | 1 842 | 16 745 798 |
| Понтонни мостове | 25 | 911 106 |
Артилерийско въоръжение
| Брой | Стойност в долари | |
| Зенитни оръдия 90-мм М1 | 280 | 17 312 541 |
| Зенитни оръдия 40-мм | 5 587 | 118 762 521 |
| Оръдия „Oerlikon“ 20мм | 2 109 | 14 948 220 |
| Сдвоени картечници 50 кал. | 1 720 | 4 029 000 |
| Оръдия 8 инчови | 4 | 543 203 |
| Противотанково самоходно оръдие 3‘‘ | 50 | 3 165 100 |
| Морски оръдия 5‘‘/38 | 146 | 9 245 591 |
| Оръдия 3/50 | 516 | 8 063 431 |
| Зенитни оръдия 37мм | 424 | 4 460 070 |
| Противотанкови оръдия 37мм | 63 | 236 387 |
| Самоходни противотанкови оръдия 37мм | 100 | 567 109 |
| Картечни пистолети Thomson 45кал | 132 | 26 120 331 |
| Картечни пистолети Колт 45 кал | 13 000 | 481 133 |
| Картечници 50 кал. | 160 | 193 164 |
| Четворни картечници 50 кал. | 1 000 | 13 353 468 |
| Морски куполни картечници 50 кал. | 350 | 1 060 299 |
| Самоходни противотанкови оръдия 57 кал. | 650 | 4 420 870 |
| Оръдия 75мм №31 | 50 | 206 908 |
| Самоходни противотанкови оръдия 76мм | 5 | 289 853 |
| Минохвъргачка 81мм | 30 | 33 044 |
| Оръдия 37мм | 85 | 127 047 |
Боеприпаси
| Брой | Стойност в долари | |
| Бронебойни снаряди 57мм М86 | 450 072 | 4 464 783 |
| Снаряди 76мм | 634 812 | 8 591 665 |
| Снаряди 3‘‘ | 540 020 | 8 294 973 |
| Снаряди 120мм | 4 000 | 198 280 |
| Снаряди 90мм | 464 532 | 11 743 369 |
| Снаряди 40мм | 8 302 841 | 33 964 811 |
| Снаряди 37мм | 10 841 972 | 42 155 640 |
| Снаряди 20мм | 13 197 505 | 12 975 617 |
| Снаряди 75мм | 3 120 815 | 46 066 277 |
| Снаряди 5/38 | 185 217 | 6 039 704 |
| Патрони 45 кал. | 280 599 000 | 8 592 981 |
| Патрони 30 кал. | 655 048 995 | 49 459 769 |
| Патрони за карабина 30 кал. | 236 922 700 | 1 662 328 |
| Патронни ленти 30 кал. | 72 000 | 130 320 |
| Патрони за ловно оръжие | 64 000 | 1 680 |
| Ленти за 37мм патрони за самолетни оръдия | 350 237 | 171 646 |
| Димни шашки | 1 429 820 | 5 397 171 |
| Фитил (метри) | 43 375 813 | 732 980 |
| Детониращ шнур (метри) | 2 525 883 | 254 451 |
| Капсул-детонатори №8 | 38 702 880 | 532 488 |
| Електро детонатори | 5 946 500 | 544 813 |
| Взриватели за 40мм осколочно-фугасни снаряди | 49 988 | 26 494 |
| Капсули за ловни гилзи | 2 925 255 | 32 908 |
Автомобили (всички цитирани числа са броя доставени в пристанище на СССР)
| Брой | Стойност в долари | |
| Товарен „Форд“ 1,5т 4х2 | 77 967 | 160 266 555 |
| Товарен “Додж“ 1,5т 4х2 | 9 501 | 12 048 798 |
| Товарен „Додж“ 1,5т 6х6 | 10 | 21 747 |
| Товарен „Шевролет“ 1,5т 4х2 | 6 646 | 11 882 254 |
| Товарен „Шевролет“ 1,5т 4х4 | 57 884 | 124 007 234 |
| Товарен „Студебейкър“ 4,5т 6х4 | 69 879 | 185 022 515 |
| Товарен „Студебейкър“ 2,5т 6х6 | 104 960 | 310 294 734 |
| Товарен „Студебейкър“ 2,5т 4х4 | 6 430 | 1 7815 858 |
| Товарен „Дженерал мотърс“ 2,5т 6х4 | 2 810 | 6 826 368 |
| Товарен „Дженерал мотърс“ 2,5т 6х6 | 5 957 | 16 433 713 |
| Товарен „Харвестър“ 2,5т 6х4 | 2 530 | 7 424 313 |
| Товарен „Интернешенъл харвестър“ 2,5т 6х6 | 462 | 1 240 179 |
| Товарен „Мак трак“ 10 т. | 758 | 7 855 512 |
| Амфибия ДЖМС | 703 | 6 805 905 |
| „Додж“ ¾ 4х4 | 25 217 | 48 503 742 |
| Самосвали | 82 | 336 257 |
| Самосвали “International” 5т | 1 105 | 6 040 491 |
И още:
| Брой | Стойност в долари | |
| Автомобили 4х4 (джип) | 47 966 | 59 236 611 |
| Амфибии ¼ т 4х4 | 3 510 | 8 760 788 |
| Мотоциклети | 35 270 | 18 447 603 |
| Дизелови двигатели | 4 146 | 11 498 817 |
| Трактори | 8 448 | 52 222 846 |
| Радиостанции | 37 691 | 69 240 995 |
| Радиолампи | 10 817 802 | 8 516 532 |
| Пеленгатори | 373 | 1 754 619 |
| Радиолокатори | 1 155 | 40 058 339 |
| Взривни материали (тона) | 297 310 | 123 232 977 |
| Барут (разл. видове – тона) | 4 257 | 2 714 609 |
| Тринитротолуол (тона) | 131 021 | 35 922 563 |
| Амонит | 40 021 | 8 439 462 |
| Парни локомотиви | 2 299 | 205 505 355 |
| Жп цистерни | 1 097 | 4 133 227 |
| Полеви телефони с батерии | 423 617 | 1 9046 310 |
Кораби и други морски съдове
| Брой | Стойност в долари | |
| Миночистачи | 40 | 66 444 324 |
| Ловци на подводници | 164 | 56 899 869 |
| Десантни баржи | 75 | 5 847 846 |
| Дизелови двигатели | 4 299 | 51 149 953 |
| Бензинови двигатели | 6 051 | 34 287 219 |
Продоволствия
| Брой | Стойност в долари | |
| Пшеница – тон | 49 535 | 2 379 704 |
| Соево брашно – тон | 82 345 | 9 091 736 |
| Ръжено и пшенично брашно -тон | 637 163 | 43 195 397 |
| Варива | 258 963 | 38 119 932 |
| Различни зърнени култури -тон | 156 608 | 18 778 900 |
| Захар – тон | 650 483 | 82 599 016 |
| Месни консерви – тон | 819 672 | 717 018 222 |
| Месно-зеленчукови консерви – тон | 22 229 | 11 117 603 |
| Сушено и пушено месо – тон | 56 998 | 28 660 730 |
| Сланина | 254 465 | 97 016 290 |
| Свинска мас – тон | 314 381 | 106358967 |
| Овча и говежда мас – тон | 21 396 | 6 427 652 |
| Краве масло – тон | 95 598 | 106 723 990 |
| Мляко на прах – тон | 121 721 | 327 598 011 |
| Сгъстено мляко – тон | 27 789 | 10 858 765 |
| Сушени плодове – тон | 13 997 | 18 836 659 |
| Сирене – тон | 36 855 | 26 030 523 |
| Олио – тон | 445 158 |
Нефтопродукти
| Брой | Стойност в долари | |
| Авиобензин – тон | 637 475 | 42 846 295 |
| Изооктан и др. компоненти – тон | 759 033 | 58 733 550 |
| Авиобензин и обикновен бензин – тон | 257 394 | 6 875 911 |
| Дизелово гориво – тон | 204 839 | 3 657 417 |
| Авиационни смазки – тон | 61 918 | 7 537 343 |
| Други смазочни материали – тон | 55 722 | 5 972 575 |
| Керосин – тон | 17 390 | 609 775 |
Няма да изброявам милионите тонове черни и цветни метали, сплави, резервни части, химикали, необходими за военната индустрия, 72 273 800 чифта армейски обувки, 1 799 867 км (забележете – километра!) полеви телефонен кабел, без който всякаква комуникация между частите в онези години е била невъзможна!
И 13,5 милиона чифта кожени армейски ботуши, 2 милиона комплекта бельо, 2,8 милиона кожени колани, 1,5 милиона вълнени одеяла за снабдяване на Червената армия …
И още, и още, и още…
Напомням, че цитираните по-горе данни са от руски източници – данните на американските са по-големи, но не това е важното. Числата са много, продуктите – също. Те са интересни за тесните специалисти. Но дори и само повърхностен поглед показва мащабите и всеобхватността на американската помощ. Пък всеки да си прави сам изводите!
Трябва да се отбележи, че СССР получава помощ от съюзниците не само в Програма за ленд-лийз. В САЩ е създадена организацията „Russian War Relief” – „Комитет за помощ на руснаците във войната”, начело на който правителството постави свои надеждни хора, които да насочат дейността му по чисто благотворителен канал и да не допускат то да заема просъветски позиции. Със събраните средства „Руската военна помощ“ закупува и изпраща лекарства, медицински консумативи и оборудване, храна и облекло на Червената армия и съветския народ. Общо по време на войната Съветският съюз получи помощ на стойност над милиард и половина долара. (Феклисов, 1994)
Дотук говорехме за оръжия и боеприпаси. Но и армията, и населението трябва да се хранят, а мъжете са на фронта и производството на хранителни продукти страда. Унищожена е и голяма част от селскостопанската продукция. И отново Америка идва на помощ на гладуваща Русия. Както вече се е случвало и през 1892 г., и през 1921 г.
Отново в Wikipedia, като един от решаващите фактори за Съветския съюз като цяло и за Червената армия в частност са доставките на храна по ленд-лийз (само от САЩ са доставени 1 750 000 тона).
А изследователят Марк Солонин изброява доста по-подробно:
„238 милиона кг замразено говеждо и свинско месо, 218 милиона кг месни консерви (включително 75 милиона кг, обозначени като „тушенка“), 33 милиона кг колбаси и бекон, 1,089 милиона кг пилешко месо, 110 милиона кг яйчен прах, 359 милиона кг растително масло и маргарин, 99 милиона кг масло, 36 милиона кг сирене, 72 милиона кг мляко на прах… Неслучайно цитирах обемите на доставките на храна по ленд-лийз в такива странни мерни единици („милиони килограми“). Това е по-лесно да се раздели на броя на възможните потребители. Например по време на цялата война 22 милиона ранени са приети в болници. Това означава, че теоретично е било възможно да се консумират 4,5 кг масло, 1,6 кг сирене, 3,3 кг мляко на прах, 60 кг месо (разбира се, яхнията не е включена в този списък – това не е храна за болен човек). Вярвам, че нашите уважавани ветерани ще сравнят тези списъци с реалната диета на военните болници…“
Медицински Ленд-Лийз
Пълноценното хранене е, разбира се, важно условие за възстановяването на ранените, но на първо място болницата се нуждае от лекарства, хирургически инструменти, спринцовки, игли и конци за операции и обработка на рани, анестетици и различни медицински изделия. Няма да пропуснем нещо „дребно“ – как да оценим животът и здравето на милиони ранени и болни, които били спасени чрез медицинския ленд-лийз – още една неудобна и затова забравена страница в историята на войната.
В навечерието на войната в граничните райони, сякаш в потвърждение на тезата, че Съветският съюз се е готвел да напада, а не да се отбранява, били съсредоточени огромни количества военно-медицинско оборудване (само индивидуалните превързочни пакети били над 40 милиона), които биват загубени при бързото навлизане на германската армия. Загубата или евакуацията на повечето предприятия на фармацевтичната промишленост довеждат до факта, че до края на 1941 г. обемът на производството намалява до 8,5% от предвоенното ниво – и това въпреки факта, че ситуацията изисква многократно увеличаване на производството на лекарства. Дори използваните превръзки се перат в болниците.
Но Ленд-лийз и тук помага с доставката на жизненоважни лекарства и консумативи като етер, хлороформ, новокаин и морфин за анестезия, стрептоцид, глюкоза, аспирин – всичко, което липсва в Съветския съюз по време на войната. Хирургическите инструменти, рентгеновите апарати, лабораторните микроскопи получени тогава ще служат добре в продължение на много години по време и след войната. Само през 1944 г. СССР получава 40 милиона грама стрептоцид (сулфонамид). Нарочно изписвам количеството в грамове – разбирай – дози! Тъй като няколко пъти в този материал споменаваме този „стрептоцид“, ще обясня като хирург. Това е локален антибактериален препарат за обработка на рани. И без човек да е бил на фронта е ясно, че една рана, получена на бойното поле е винаги инфектирана и усложнена, и се нуждае от превързване поне около 10-тина дни, следователно тези дози ще стигнат за лечението на 4 милиона ранени войници, с усложнени рани, получени на фронта! Всеки, и без да е лекар може да прецени, колко живота на съветски войници, ранени по време на бойните действия, са спасени от този препарат!
Освен това, в архивен документ – доклад на заместник-министъра на външната търговия на СССР В. Сергеев, се казва: „през 1944-1945 г. нашата страна общо „получи 460 хиляди ампули“ (Шерстнева, 2021). Става дума за наскоро откритият Пеницилин, който тепърва започва да се произвежда в САЩ, а в СССР все още производство няма! Днес, животът на всеки от нас (че понякога и на домашните ни любимци) в определени моменти е немислим без антибиотик, а представяте ли си тогава! Колко живота са били спасени, благодарение на тези доставки! Безценно съкровище във вид на американски антибиотици и сулфонамиди. И на каква цена можете да измерите един милион килограма витамини, доставени в СССР? Ленд-лийз хирургически инструменти, рентгенови апарати, лабораторни микроскопи служат в съветски лечебни заведения в продължение на много години по време, а и след войната!
И понеже знам, че има гласове, които ще отрекат или ще кажат колко била напреднала медицината в Съветския съюз и без съюзните доставки, че и в Русия, ще се отклоня малко от темата, за да цитирам Сметната палата на днешна Русия. В доклад от 2020 г., т.е. по времето, когато автократът в Кремъл активно се е въоръжавал за агресията в Украина, се казва (в мой превод):
„Сметната палата на Русия отбелязва незадоволителното техническо и санитарно състояние на повечето лечебни заведения в страната, включително тези, използвани за детски клиники. По-специално, към началото на 2019 г. 14% от сградите са в окаяно състояние и се нуждаят от реконструкция или основен ремонт, сочи докладът, публикуван на сайта на агенцията. (…)
Към 1 януари 2019 г. от 116 865 сгради, в които се предоставя медицинска помощ, 14% от сградите са в окаяно състояние, 30,5% от сградите нямат водоснабдяване, 52,1% нямат топла вода, 41,1% нямат централно отопление, 35% нямат канализация, 47% от сградите не осигуряват достъпност за хора с увреждания и други хора с ограничена подвижност“.
Да попитам родните „копейки“, някои от които бяха на посещение Русия, за което „Руската дипломатическа служба е представила своята работа пред българската делегация, а ръководителят на руския Институт за актуални международни проблеми В. Б. Козюлин е представил проекти, озаглавени „Курс за млади мъдреци“, „Политика на историческата памет“ и други, гласи съобщението.“
Как „младите мъдреци“ (да не чуят Платон и Аристотел!) ще коментират – това, че в руските болници днес нямат топла вода и канализация някак ще го преживеят – те са свикнали да нямат и все някой друг да им е виновен! Разбира се – Америка и НАТО! Но как ще се лекуват десетките, да не кажа стотиците хиляди, които остават военно-инвалиди след Войната (смешно е да използвам термина „специална военна-операция!)?
Колко плаща СССР?
Тъй като в горепосочените таблици са споменати цени, трябва да уточним. Ленд-лийз доставки са извършвани от Съединените щати в страните, съюзници на антихитлеристка коалиция до края на Втората световна война. Оказана е помощ на правителства на 42 държави (включително Великобритания, СССР, Китай, Австралия, Белгия, Холандия, Нова Зеландия и др.) – помощ, която до края на войната се равнява на сумата от над 48 милиарда долара. Доставките за СССР по тази Програма, според съветския източници се равняват на 9,8 милиарда долара, а според западни – на близо 11,3 милиарда долара. (Sulzberger, 1966). До 1960 г. почти всички страни са изплатили дълговете си по Ленд-лийз, с изключение на СССР. Пак да напомня – заплаща се не унищоженото, а само запазеното и задържано за по-късна употреба, имущество!
Част от пропагандата по темата твърди, че Америка не е дала нищо даром, че СССР е платил всичко, което е получил със злато, че и с платина. За някои звучи логично – САЩ е капиталистическа държава и си гледа интереса (припомням за Рузвелт и неговия аргумент с градинския маркуч), а Съветска Русия е най-богата на ресурси.
Факт е, че СССР наистина плаща частично за някои доставки още по време на войната, при това – в злато. Но сумите са скромни. И още нещо – някои от тези пратки са прихванати от германците. През май 1942 г. HMS „Edinburgh“ е потопен, докато превозва 465 златни кюлчета с общо тегло 4,5 тона съветско злато, предназначено за Министерството на финансите на САЩ. Обърнете внимание, товарът от 4,5 тона злато през 1942 г. се равнява на малко над 5,1 млн. долара (сравнено с около 11 млрд. обща американска помощ).
Но по-интересна в случая е съдбата на златото, отишло на дъното. Товарът на борда на „Единбург“ бил застрахован за военните рискове от военновременното Съветско търговско представителство в Лондон. Руският дял е ½ милион паунда. Освен това е сключена допълнителна застраховка от ½ милион паунда в случай, че корабът бъде изгубен в морето. Още ½ милион паунда са делът на Британското министерство на търговията. Двукратно торпилиран от немска подводница U-456, корабът потъва на 200 мили от Мурманск.
През април 1981 г., след като е постигнато споразумение между Британското адмиралтейство и съветските власти, за Баренцово море отплава проучвателна експедиция, която идентифицира останките и през септември, на повърхността са извадени 431 от общо 456 кюлчета. Находката е разделена както следва: 158 кюлчета отиват в Мурманск, 111 са за Британското Министерство на търговията и 161 – за консорциума осъществил експедицията. (Blagg, 2014)
Не е ясно колко кораби, с какви товари са изпратени от СССР, но се знае, че поне още един кораб SS “Port Nicholson”, за който се предполага, че е превозвал благородни метали, е бил потопен през юни 1942 г, на път за Халифакс. Останките му са открити през 2008 г.
Но нека помислим. Обемът на американските доставки изпратени по ленд-лийз възлиза на около 11,3 мрлд., а получените в СССР – 10,8 милиарда долара (разликата идва от потопените от немските подводници, американски товарни кораби в Атлантика). През 1945 г., една унция злато струва 37,25 долара. Обърнато в злато, това се равнява на над 9000 тона! Представете си мащабите на помощта! За информация да кажа, че към 2024 г, целия златен резерв на Русия е около 2300 тона – няма как да е платено всичко, и то в злато!
Нека оставим пропагандата на тролове и русофили, за да видим отново фактите. Според Закона за Ленд-лийз, доставки като храна, облекло, лекарства, са предоставени като безвъзмездна помощ. Унищоженото в бойните действия въоръжение и техника не се заплаща, а това, оцеляло през войната, подлежи на или на връщане или на плащане. Преговори за постигане на съгласие за окончателната сума започват веднага след края на войната. В САЩ първоначално е изчислено, че сумата, която трябва да бъде платена за оцелелите граждански машини и оборудване, като се вземе предвид и тяхната амортизация, е 2,6 милиарда долара, като още в началото на преговорите тази сума била намалена наполовина, до 1,3 милиарда долара. По време на преговорите през 1948 г. съветските представители се съгласяват да платят само 170 милиона долара, което е посрещнато с логичен отказ от американска страна. През 1949-1951 г. американците на два пъти намаляват размера на плащането, до около 800 милиона долара, но съветската страна не е склонна да плати повече от 300 милиона долара. Въпреки че десетилетия по-късно, американски камиони могат да бъдат видени да работят по колхозите в СССР.
Споразумение със СССР за процедурата по изплащане на дългове по Ленд-лийз е сключено повече от 25 години след войната – през 1972 г. Съгласно това споразумение СССР се задължава да плати 722 милиона долара, включително лихви, до 2001 г. До юли 1973 г. са извършени три плащания на обща стойност 48 милиона долара, след което плащанията са спрени поради въвеждането на дискриминационни мерки от американската страна в търговията със СССР (поправката Джаксън-Ваник). През юни 1990 г., по време на преговорите между президентите на САЩ и СССР, страните се връщат към обсъждането на дълга.Нов краен срок за окончателно погасяване на дълга е определен на 2030 г., а сумата – 674 милиона долара.
След разпадането на СССР възникна въпросът чии са задълженията по дълговете на бившия СССР (включително дълговете по ленд-лийза).
На 4 декември 1991 г., 8 бивши републики на СССР, включително РСФСР, подписват „Споразумение за наследяване по отношение на външния държавен дълг и активите на СССР“, което фиксира дела на всяка република в дълговете (и активите) на бившия СССР. В същото време руският дял бива определен на 61,34%. Договорът обаче е подписан само от част от републиките на бившия СССР; Балтийските страни, Азербайджан, Молдова, Туркменистан и Узбекистан не го подписват.
През 1992-1994 г. обаче Руската федерация сключва двустранни споразумения със страните-наследници на СССР за „нулев вариант“, според които Руската федерация поема обслужването на целия публичен дълг на бившия СССР. Но не мислете, че го прави от благородство – то е в замяна на отказ на другите републики от почти половината от техния дял във всички активи на СССР (златни и валутни резерви, собственост в чужбина, собственост на въоръжените сили и др.). В тази връзка на 2 април 1993 г. правителството на Руската федерация обяви поемането на отговорност за всички дългове на СССР. Дългът по ленд-лийз е дълг към правителството на САЩ, тоест част от дълга към „Парижкия клуб“, като Русия изплаща напълно дълга си към Парижкия клуб на 21 август 2006 г. – т.е. 60 години след края на Втората световна!
Признанието
Сталин, както по време на войната, така и след нея, упорито не искал да се афишира помощта на съюзниците на СССР, за да може славата на победителя да принадлежи само на него. За СССР това беше въпрос на идеология: най-напредналата социалистическа държава да получава помощ от капиталистите! Това не се вписваше в веруюто на съветския човек. Мащабът на съюзническата помощ първо бива премълчан, а след края на войната е омаловажен. През март 1943 г. американският посланик в Москва адмирал Уилям Стендли заявява, че „руските власти очевидно искат да скрият факта, че получават помощ отвън. Очевидно те искат да уверят народа си, че Червената армия води тази война сама“. Едва след това изявление, което предизвиква дипломатически скандал и в крайна сметка оставката на посланика, в съветските вестници се появява информация за мащаба на доставките на съюзниците.
Пък и как да благодари за подкрепата на „упадъчния капитализъм“. В съветската военно-историческа литература от „периода на застоя“ още от времето на Брежнев, все пак се споменава за доставките по Ленд-лийз, но те
„се равнявали на около на 4% от съветското промишлено производство. …
През май 1945 САЩ без предупреждение прекратили доставките по Ленд-Лийз в европейската част на СССР, но известно време ги продължили за Съветския далечен изток във връзка с подготовката и включването на СССР във война с Япония.“ (Громыко, Ковалев, & Севостьянов, 1985).
Цитирам „Дипломатически речник“, в който авторите (един от които е Андрей Громико, близо 30 години (!!!) Министър на външните работи на СССР), не пропускат да повторят пропагандната теза за „само 4%“ – т.е. – помощта не била от особено значение, но пък са разочаровани, че през май 1945 г, доставките в европейската част, видиш ли, били преустановени. Може би не са разбрали, че Ленд-лийз е помощ за воюващи държави, а войната в Европа приключва на 8 май 1945 г. пък и нали, тази помощ била „незначителна“?
Как никой в Съветска Русия не си задава въпроса, ако 14 316 изтребителя и бомбардировача от САЩ и още 4319 от Великобритания (според руската Wikipedia) са 4%, ако 425 000 автомобили, джипове и камиони (според горната таблица) са 4%, ако 40 милиона дози стептоцид и 460 000 ампули пеницилин са 4% – колко би трябвало да са останалите 96% руско производство? Очевидно милиони машини! И антибиотици! Само дето никой не ги е виждал! Че и сънувал дори!
Е, трябва да признаем, че въпреки масивната пропаганда, помощта на САЩ и Великобритания, необходима за крайната победа на Съюзниците, повтарям – на Съюзниците, макар и с половин уста се признава от съветска страна.
Историкът Борис Соколов потвърждава – всъщност най-значимата помощ, която СССР получава през „Land-Lease“, е за покриването на „чувствителните точки“ в съветското производство – бензин, експлозиви, алуминий, цветни метали, радио-комуникация и др.:
„В хипотетична борба един срещу друг между СССР и Германия, без подкрепата от „Заем-Наем“ и без изпращането на значителни части от Луфтвафе, немския флот и една четвърт от наземните сили на нацистите срещу Великобритания и САЩ, Сталин много трудно е щял да победи Хитлер“ пише Соколов. (Зенькович, 1997)
А ето какво признава Анастас Микоян, в онези години Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР:
„Сега е лесно да се каже, че Lend-Lease не означава нищо. Много по-късно тя престава да бъде от голямо значение. Но през есента на 1941 г. ние загубихме всичко и ако не беше ленд-лийзът, оръжие, храна, топли дрехи за армията и други доставки, въпросът е как щяха да се развият нещата. И това е заслугата на Литвинов*, който използва личната симпатия на Рузвелт и други американски фигури към него и помогна за установяването на военните доставки по същия начин, както навремето успя да постигне признание от Съединените щати на държавите от Съветския съюз и установяването на съветско-американски дипломатически отношения. Но щом нещата се подобриха, Молотов отново започна да плете интриги. срещу Литвинов и той беше отзован от Вашингтон. Мисля, че това не трябваше да се прави. Литвинов все още можеше да бъде полезен и не трябваше да бъде заменен от посредствен, безинициативен човек. Връщайки се в Москва, Литвинов, макар и официално приет; постът заместник-министър на външните работи всъщност беше без работа, а след това беше напълно уволнен. И завърши живота си доста трагично. Автомобилната катастрофа, в която загина, не е случайна, тя е организирана от Сталин.“ (Бережков, 1992)
(*Максим Литвинов е Народен комисар по външните работи на СССР до 1939 г, а от 1941 г. – Извънреден и пълномощен посланик на СССР в САЩ – бел. съст.)
Цифрови данни, потвърждаващи горните изявления на Микоян може да бъде открит в изследванията на Игор Лебедев, участник във Втората световна, ген. майор от авиацията, който пише:
„Действително, след Великата Отечествена война се създаваше мнение, че доставките на самолети били незначителни, бойните характеристики на машините били слаби, и въобще, видиш ли, ленд-лийзът изиграл незначителна роля в осигуряването на съветските ВВС с бойна техника. Всъщност доставките по ленд-лийз съставляваха около 20 процента от фронтовите бомбардировачи, а от фронтовите изтребители – 16-23 процента.“ (Лебедев, 1991)
На стр.27, авторът прилага и таблица с разбивка по модели и години, от която се вижда, че СССР е получил общо 14 126 самолета само от САЩ.
И още един пряк участник във Войната, на особена почит у нас – през 1963 г. КГБ улавя и записва съветският маршал Георгий Жуков, който коментира помощта. Тайно разбира се, за което бива привикан да дава обяснения! Преводът е мой от книгата „Маршалы и генсеки“ на Н. Зенькович:
„А сега за материалите, които послужиха като причина за извикването на Жуков в Централния комитет. Те отново бяха обсъдени от Президиума на ЦК на КПСС и се взе решение: „Разпоредете на др. Брежнев, Шверник и Сердюк да извикат в ЦК Жуков за поверителен разговор с него в съответствие с размяната на мнения, състояла се на заседанието на Президиума на ЦК.“ На извлечение от протокола на заседанието на Президиума на ЦК на КПСС от 7 юни 1963 г. с ръката на Брежнев е написано: „В съответствие с инструкциите аз и др. Сердюк се обадихме на Жуков и проведохме необходимия разговор. Л. Брежнев. 12.06.63 г.“
И последният документ, който послужи като основание за обсъждане на въпроса в Президиума на Централния комитет и извикване на Жуков на Старая площадь (днес Администрацията на Президента, а по онова време – на ЦК на КПСС – бел. съст.). Носи щампа „Строго. секретно“ и е отпечатан на бланка на КГБ на СССР.
„До Другаря Хрушчов Н.С.
Докладвам Ви някои сведения, получени наскоро за настроенията на бившия министър на отбраната Жуков, Г.К. …
В друг разговор относно публикуването на „История на Великата отечествена война“ Жуков казал:
„Тази история е лакирана. Смятам, че в това отношение описанието на историята, макар и изопачено, е все пак по-честно. По-правдиво пишат германските генерали. А виж, историята на Великата отечествена война е абсолютно невярна.
Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагали… Но не може да се отрече, че американците ни изпратиха толкова много материали, без които не можехме да формираме резервите си и не можехме да продължим войната… Получихме 350 хиляди коли, и то какви коли!.. Нямахме ни експлозиви, ни барут. Нямаше с какво да се оборудват патроните за винтовките. Американците наистина ни помогнаха с барут и експлозиви. И колко листова стомана ни изпратиха. Как бихме могли бързо да установим производство на танкове, ако не беше американската помощ със стомана? И сега те представят въпроса така, че всичко това сме имали в изобилие.
Това не е история, която се е случила, а история, която е била написана. Отговаря на духа на съвремието. Кой трябва да се прослави, и за кого трябва да се мълчи… И най-важното се премълчава.“ …
Председател на Комитета за държавна сигурност В. Семичастний“ (Зенькович, 1997)
С една дума, шефът на КГБ накиснал героя от войната Жуков – да си затваря устата. Не че е излъгал – говорел истини, но неудобни истини!
И още едно „признание“, не от кого да е.
В доклад на члена на Политбюро Николай Вознесенский през 1948 г. се казва, че САЩ, описани като „главата на антидемократичния лагер и боец за империалистическа експанзия по света“, все пак са допринесли със стоки по време на Световната война! И въпреки, че по-късно Русия всячески ще се опита да неглижира значението на помощта, за развоя на Войната, Никита Хрушчов, който наследява Сталин начело на СССР споделя:
„Ако САЩ не ни бяха помогнали, нямаше да спечелим войната. Един срещу друг с нацистка Германия на Хитлер нямаше да можем да издържим на кръвопролитията и щяхме да загубим войната. Никой не говори открито за това нещо, а мисля, че Сталин никога не остави писмена следа за собственото си мнение. Мога все пак да кажа, че той няколко пъти е изразявал подобно мнение пред мен“, – пише Хрушчов в мемоарите си.
Превеждам на езика на неразбралите – самият Никита Хрушчов, Първи секретар на КПСС, наследил Сталин на поста признава, че без помощта по Ленд-Лийз, Съветска Русия е щяла да загуби войната!
…
Много русофили у нас ще кажат – „Добре, дали са някакви пари, докато руски войници са воювали! Съветския съюз победи сам Хитлер!“
Сигурно са прави! Но само за себе си и за няколко заблудени или непознаващи Историята!
Военният историк и изследовател Марк Солонин, в интервю пред Дмитрий Гордон, споделя интересни факти:
„Сдобих се с документите за превземането на Вилнюс, разгледах оборудването на съветските бригади, които участваха в него – и уау! – всеки трети танк е американски! …
Общият тонаж на германските подводници надвишава общото тегло на немските танкове. Тоест, само подводната война поглъща повече ресурси от Германия, отколкото танковете на всички фронтове, а не само на Изток. И кой води тази подводна война? Западът.
През 1943-1944 г. три четвърти от немските изтребители са воювали на Запад – опитвайки се да защитят Германия от бомбардировки. През втората половина на 1944 г. над Германия са хвърлени 100 килотона бомби. Какво е 100 килотона? Обяснявам. Когато Съединените щати хвърлиха атомната бомба върху Хирошима и американските военни инженери обикаляха града, беше изготвен доклад: колко конвенционални боеприпаси ще са необходими, за да се доведе Хирошима до това състояние. Те изчислиха с точност до килограм: 2,5 хиляди тона конвенционални боеприпаси. Да, освобождаването на енергия по време на експлозията на атомна бомба беше 20 килотона, но това е освобождаване на енергия, а не способността да се унищожи нещо в някаква област… Тоест 50 Хирошими падат върху Германия всеки месец. Мислите ли, че това се отрази на начина, по който се разви войната на Източния фронт? Какво е било по-важно за един германец през лятото на 1943 г.: някакъв Курски Арден (къде е този Курск, къде е този Белгород?!) или фактът, че Хамбург е бил изтрит от лицето на земята точно в онези дни? 20 хиляди души изгоряха живи там, 200 хиляди единици сгради бяха разрушени. За три нощи британците изгориха Хамбург до основи! …
Съюзниците отнемат от Германия най-малко половината от икономическите, материалните и човешките ресурси; те са я превърнали в развалини; Те поеха върху себе си цялата морска и по-голямата част от въздушната война. И освен това понякога една трета, понякога една четвърт от германските дивизии винаги са били на Запад, от Норвегия до Северна Африка. Следователно приносът на съюзниците беше огромен…
… и още не сме казали нито дума за ленд-лийза; не казаха как върви танкът Т-34 в атака, на която е написано „За победа! За Сталин!“ … Танк Т-34: двигателят е отлят от американски алуминий, облечен е в броня, която е изработена от американска стомана, този танк има купол, върти се… Защо се върти? Тъй като рамката на купола е направена на американска машина (нямахме собствена). Тази кула изстрелва 85 мм снаряд, който е способен да пробие бронята на немската „Пантера“. Откъде идва оръдието? Американците изпратиха оборудване, способно да пробие толкова дълга цев. Естествено, командирът на танка комуникира с подчинените си чрез американско радио… Оръдието изстрелва снаряди, в които барутът е американски, експлозивите са американски, корпусът е направен от американски месинг. На ролките [на резервоара] има гумено уплътнение, изработено от американска гума. Опитахме се да го направим без уплътнение – разбива се окачването.
Всичко това заедно, обаче се нарича „съветски танк“. Но всъщност до него все пак има американски „Шърман“, който никой не помни… Когато се сдобих с документите за превземането на Вилнюс, погледнах материалите на бригадите, които участваха – и уау! Всеки трети танк е американски. Бях много изненадан…
– Да не говорим за огромния брой превозни средства, доставени от американците.
– Забравих най-важното: авиационният бензин. Съветската авиация използва три милиона тона бензин през военните години. От тях един милион е само американски бензин, друг милион е съветски бензин 76, който е разреден с американски високооктанови добавки, а друг милион е съветски бензин, произведен с американско тетраетил олово.
– А също и продуктовия ленд-лийз…
– И винаги забравяме за медицинския ленд-лийз… Това са 40 милиона грама стрептоцид. Винаги пиша така: 40 милиона грама. Защото един ранен човек се нуждае от грам стрептоцид за една превръзка. Тоест това са 40 милиона превръзки. Колко души са останали живи, с крака, които не е трябвало да се отрязват в слабините?!
– Имахме ли нещо?
– Разбира се. Нямахме превръзки… Превръзките ги перяха…“
Цялото интервю може и да прочетете на сайта на Дмитрий Гордон.
Уважаеми Читателю!
В тази част на паноптикума те затрупах с числа и факти, интересни може би само за военните историци. Но това беше необходимо, за да спрем да вярваме на митове и легенди и да можем еднозначно сами да си отговорим на въпроса:
Кой спечели войната?
Библиография
Blagg, M. (June 2014 r.). Salvage of the Century, HMS Edinburgh and Her Cargo of Gold. Alchemist(74), 11.
Sulzberger, C. L. (1966). The American Heritage – Picture History New History of WW II. American Heritage Publishing co.
Бережков, В. (1992). Как я стал переводчиком Сталина. Москва: Издательский дом ДЭМ.
Быстрова , И. (2019). Ленд-лиз для СССР: экономика, техника, люди (1941-1945 гг.). Москва: Кучково поле.
Громыко, А. А., Ковалев, А., & Севостьянов, П. П. (1985). Дипломатический словарь. Т. 2. Москва: Изд. „Наука“.
Зенькович, Н. А. (1997). Маршалы и генсеки. Смоленск: Русич.
Лебедев, И. П. (1991). Авиационный ленд-лиз. Военно-исторический журнал, бр.2, 27-29.
Соколов, М. (2011). АвтоНашествие на СССР. Трофейные и лендлизовские автомобили. Москва: Яуза; Эксмо.
Федулов, С. В., & Лосик, А. В. (2017). Такие виды вооружения… дали возможность не только решать ряд боевых задач, но и создавать образцы этих видов вооружения». Деятельность Отдела внешних заказов Наркомата Военно-морского флота СССР в годы Великой Отечественной войны. Военно-исторический журнал, бр. 3, 23-27.
Феклисов, А. (1994). За океаном и на острове. Записки разведчика. Москва: ДЭМ.
Шерстнева, Е. В. (2021). В памяти такая скрыта мощь. Проблемы социальной гигиены, здравоохранения и истории медицины, том 29, №6, 1619-1623.