Ще попитате: „Защо фашизъм?“.
Целият ХХ век сякаш мина под знака на Фашизма. Че и XXI век май така започва. Огледайте се – ние сме отрасли, а и живеем сред „фашизъм“. Слава Богу, у нас все още не реален, а само на думи! Като деца, филмите, които ни заобикаляха, бяха все на тема Втората световна война и борбата с „фашизма“. Всеки враг на Съветския съюз беше „фашист“. В последните години, отвсякъде ни дебнат „фашисти“ – и в Украина, което даде повод на Путин да проведе своята уж „Специална военна операция“, а и в София, където една камара „фашисти“ искаха и успяха да демонтират МОЧА (разбирай паметника на Съветската армия) и оттам – „да заличат историята“ на борбата със същия този фашизъм!
Фашизъм отвсякъде!
Да започнем с Украина* (изписвам името с правилната транскрипция – украинската, с „И“, а не с руската, която сме възприели – с Й“) – ама те били „фашисти“ и „нацисти“! Как, след като за 20 години смениха 5 (пет) президента, последния от които евреин? Който пък бил сложен, за да се заблуди Светът, именно че не са фашисти! Но защо точно – „фашисти“ – не разбрахме! Крадецът вика „дръжте крадеца“, стар КаГеБейски похват – точно днешният руски режим, покрива в значителна степен характерните признаци на фашизма!
За повечето историци, една от характеристиките на фашисткия режим е такъв, който действа чрез психологически методи за манипулиране на масите. С характерен култ към един вожд – Хитлер, Мусолини… Като втори признак е създаването и поклонението около култ към мъртви хора – напр. Херберт Норкус от хитлерюгенд, загинал през 1933 г. при сбиване с „червени младежи“. На когото веднага бива издигнат паметник, като място за поклонение на бъдещите поколения нацисти! – разбирай Тотем! Капище! (то същото беше и с нас – посещавахме какви ли не паметници по пионерски и комсомолски сборища и на приказки се надъхвахме срещу капитализма и империализма). На погребението му се произнася слово в което се казва: „Никой не може да ни отнеме надеждата да отмъстим. Тогава тези, които говорят глупости за хуманност, демокрация и любов към ближния, ще изпитат силата на нова Германия“. (Защо ли ми напомня на нечии други приказки? Както се казва „всяка прилика може и да не е случайна“!) След което по лагерите загиват хиляди, вкл. германци, които със сигурност са обичали родината си, но не по нацистки „правилно“! Хитлер нарича това „изпълнение на дълга от правилните млади германци“!
И накрая – държавната идеология при фашизма трябва да съдържа мит за изгубен „златен век“ на империята, който трябва да бъде възстановен чрез военна победа над врагове. Не членувам последната дума, защото понякога „враговете” биват не реални, а измислени – този или онзи (народ, държава, религия или каквото и да било)! А „враговете“ може и хабер да си нямат!
„Въпреки някои неясноти, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм. … Достатъчно една от тях да е в наличност, за да се позволи на фашизма да коагулира около нея.
1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията. …
3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради някакво действие. Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг („Когато чуя да се говори за „култура“, посягам към кобура си“ – фраза от пиеса на Ханс Йохст), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“… Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция затова, че са предали традиционните ценности. …
5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие. Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различността. Първият апел на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция. …
7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност. Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. …
9. За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата. … Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света.
10. … Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите… Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.
11. В тази перспектива всеки е подготвен да стане герой. … Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта… В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това. Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.
12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашизмът пренася своята воля да властва към сексуални въпроси. Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение.
13. Ур-фашизмът е основан на селективен популизъм, качествен популизъм, би казал някой. В една демокрация гражданите имат индивидуални права … За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач… гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. …
Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. За нас щеше да е толкова по-лесно ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“
Този текст не е мой – аз толкова точно, а и дълго не мога да го измисля! Така че, не бързайте да го отричате! Това е цитат на Умберто Еко от „Ur-Fascism“ – „Вечният фашизъм“ – Свободата и освобождението са безкрайна задача. (Eco, 1995) . Или с друго подзаглавие: Четиринадесет начина да погледнем към черноризците. Есето може да бъде прочетено и на български!
Но дори и непредубеденият читател ще види аналогии с Русия днес? – имат си вожд, имат си култ към жертвите на Втората световна (напр. „Бессмертный полк“), която именно те подпалиха, сключвайки пакта Рибентроп – Молотов, с приятелчето си Хитлер за подялбата на света! Култът към Петър I, а отново и към сатрапа Сталин! Изгубеният „Златен век“ на СССР, а и на Руската империя, властваща над десетки, да не кажа над стотици народи! И днес, някои „отмъщават“ за голямата грешка на ХХ век – разпада на Франкенщайна, наречен Съветския съюз! „Грешка“, която трябва да бъде „възстановена „поправена“с цената на хиляди украински, грузински, а и немалко руски жертви!
Но да видим все пак що е то фашизъм. Умберто Еко може би е пристрастен – италианец, чиято държава е родина на фашистката идеология! За да не бъдем упрекнати пък ние в пристрастност, ще се разгледаме различни източници:
Това е според online речника на Кеймбридж – Cambridge Dictionary. Превеждам:
„Фашизъм – политическа система, основана на много силен лидер, държавен контрол и изключителна гордост от страна и раса, и в която политическата опозиция не е разрешена”.
Е, това е онлайн, на хартия, сигурно е друго? Според The Cambridge Encyclopaedia, New York, 1990, p.435:
fascism: A term applied to a variety of vehemently nationalistic and authoritarian movements that reached the peak of their influence in 1930-45. The original fascist movement was founded by Mussolini in Italy (1921), and during the 1930s several such movements grew up in Europe, the most important being the German Nazi Party. The central ideas of fascism are a belief in the supremacy of the chosen national group over other races, and the need to subordinate society to the leadership of a dictator who can pursue national aggrandizement without taking account of different interests. Fascism advocates the abolition of all institutions of democracy, the suppression of sources of opposition such as trade unions, and to varying degrees the mobilization of society under fascist leadership. Fascism is also strongly associated with militaristic and belligerent foreign policy stances… “
В превод : „фашизъм:
Термин, който се прилага към разновидни, крайно националистични и авторитарни движения, които достигнаха върха на влиянието си между 1930 и 1945. Първоначалното фашистко движение беше основано от Мусолини в Италия в 1921, а през 1930-те години подобни движения израснаха в Европа, като най-важното от тях беше германската нацистка партия. Основните идеи на фашизма са схващането за превъзходството на избраната национална група върху други раси, както и идеята за подчинение на обществото на ръководството на диктатор, който да може да следва политика на национално величие без да се съобразява с други интереси. Фашизмът проповядва премахването на всички демократически институции, потъпкването на опозиционни групи като например синдикати, и до различна степен мобилизация на обществото под фашистко ръководство. Фашизмът също е силно свързан с милитаристична и войнствена външна политика…“ (получерният шрифт е мой – бел. съст.).
Но това за фашизма го пише в Енциклопедията на Кембридж – писана в Англия, една бивша империя със „загниващ капитализъм“ (дето от десетилетия „гние“, ама нещо все не се вмирисва за разлика от Соца!) Сорос! Бил Гейтс! Абе на Запад! Да видим що е фашизъм според Изтока:
„Фашизм (итал. fascismo, от fascio — союз, пучок, связка, объединение; fascio di combattimento — союз борьбы) — идеология и общественно-политическое движение в рамках авторитарного или тоталитарного милитаристского ультранационализма и соответствующий диктаторский режим с жёсткой регламентацией общества и экономики. Характерными признаками фашизма являются также антилиберализм, отрицание выборной демократии, социал-демократии, антикоммунизм, реваншизм и вождизм, экспансионизм, элитаризм, социальный дарвинизм, этатизм и, в ряде случаев, корпоративизм, расизм и политика геноцида, Занимает крайне правое место в традиционном лево-правом политическом спектре.”
Да, да, няма грешка! Това неслучайно е цитат от руската Уикипедия! И тъй като много от днешните русофили са такива, без да разбират и дума на руски, аз ще преведа част от текста:
„Фашизъм – идеология … в рамките на авторитарен или тоталитарен милитаристичен ултра национализъм и съответстващ диктаторски режим със строга регламентация на обществото и икономиката. Характерните признаци на фашизма се явяват и антилиберализъм, отричане на изборната демокрация … реваншизъм и вождизъм, експанзионизъм, елитаризъм … геноцид … “. (получерният шрифт е мой – бел. съст.).
Е как така! И в Русия ли си мислят същото?!?
Руският президент Владимир Путин често цитира философа Иван Илин:
Кой е Иван Ильин
Иван Илин е сякаш руския философ на днешния ден. Неговите книги се четат с охота в президентската администрация, а преди години, кремълската администрация подари на губернаторите и на членовете на управляващата партия Единна Русия книги на Илин, между тях и „Нашите задачи“ на Иван Илин.
През 2005 г., по нареждане на Путин, тленните му останки са пренесени обратно от Швейцария в Русия. Четири години по-късно, отново Путин нареди да се издигне, на негови собствени разноски, нов надгробен камък на Иван Илин, а през 2006 г. архивът на философа бе върнат обратно от Америка.
През 2023 г., се създава Висша политическа школа „Иван Ильин“ към Руския държавен хуманитарен университет, разбира се с благословията, а може би и по препоръка на Владимир Путин, като за нейн директор е назначен Александър Дугин, идеолог на така наречения „Руски свят“ и близък съветник на руския президент. Няколко месеца по-късно, студенти от университета в петиция поискаха училището да бъде преименувано. „Научният център на един от водещите университети в страната, победил фашизма, не може да носи името на привърженик на фашистките идеи“. На което Дугин отговаря: „Ние няма да преименуваме нашата школа, а нейните бесни противници.“
Но защо се спираме на този факт? Ще разясним тези противоречия, за да дадем отговора, кой всъщност е Иван Александрович Ильин.
Роден през 1883 г. в Москва, руски философ, писател и публицист, Доктор на държавните науки, професор. Последовател на Хегел, развиващ понятието „национален дух“. Известен представител на Бялото движение – понятие, което днес се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата Руска империя, които се създават след Октомврийската революция от 1917 г. и се противопоставят на болшевишкото управление. Самите участници се наричат „белогвардейци“. Освен това, Иван Илин е и идеолог на Руския общовоенен съюз (РОВС), който обединява емигрантски военни организации и военни съюзи във всички страни от руската диаспора, последователен критик на комунистическия режим в Русия и убеден привърженик на принципа на непримиримост в борбата срещу комунизма.
Като интелектуалец несъгласен с новия ред, през 1922 г. Илин е осъден на разстрел, защото „не се е примирил с работническо-селската власт“, но в последния момент екзекуцията е заменена с изгнание и той отпътува с „философските параходи“, като се установява в Берлин, а по-късно се премества в Швейцария, където умира.
По време на емиграцията, от руски интелектуалец с либерални възгледи, Иван Илин се превръща в краен консерватор и почитател на Хитлер, който от една страна яростно мрази болшевизма, в който вижда смъртна опасност за Европа, но същевременно вижда спасение от него във фашизма на Мусолини и нацизма на Хитлер. С други думи – можем да кажем, че той вижда спасение от „левия фашизъм“ в „десния фашизъм“.
И докато е в изгнание, преследван от болшевиките, гонен от Гестапо, Илин коментира западната демокрация, упреквайки я, че тя е неспособна да създаде бариера пред болшевизма. Пише множество статии, много от които станаха достояние на широката публика едва след разпада на СССР. Негов голям почитател е Никита Михалков. Дали той запознава Путин с работата на Илин, но руският президент става един от сериозните му привърженици. А може би и последовател, защото Путин не пропуска възможността да го цитира. Да не забравяме, че в подобен род общества, каквото каже вожда, то бива цитирано веднага, от всички! По-възрастните помнят цитатите на Ленин и Димитров, с които започваше и завършваше всяко изказване на всеки лектор по времето на Соца – от политик до обикновен селски администратор.
В статия, публикувана през 1929 г. „О родине, власти и смерти“ – „За родината, властта и смъртта“ той призовава сънародниците си:
„Трябва да помним какво ни е учила цялата ни история: да изтрезнеем и да се молим в страдание; да станеш духовно богат, живеейки в крайна външна бедност.“
Неволно се сещам за една от опорките, тиражирана от години, а именно за „руската душа“, думи, изказвани с патос в гласа и нерядко придружени от сълзица в окото.
За душата не знам, но горния цитат обяснява и голяма част от душевността на руския човек – беден, изостанал, с невъзможност да създаде продукт, с който да се конкурира в свободния свят, той изнася суровини и критикува „лошия Запад“, който го „ограбва“ и все му пречи. (Нали знаете онзи виц – обикновеният руски човек имал само две мечти: първата – Америка да рухне, и втората – да спечели „зелена карта“ за Америка!). Как никога не погледна на Изток, където граничи с една друга империя, от която не много отдавна е завзел територии, и към която се е превърнал в евтин суровинен придатък.
Но да се върнем на Илин, който в същата статия пише за Русия:
„Този суров климат; тази равнина е отворена от всички страни; тези териториални блокове, наложени отвсякъде; тези стотици чужди народи и диви народи.“
Иван Илин пише и друга статия (или „реч“) по темата – „За пътищата на Русия“ от приблизително същия период:
„Монголските племена са остарели и се разделиха; И отвориха ни пътищата на изток и на юг. Но мирът не дойде в Русия: северът и западът бяха привлечени в нашите простори; И на този копнеж, на този спор и отпор, последната дума все още не е изречена. Историята на Русия е история на нейната самозащита“ (последните думи са подчертани от Илин).
Видиш ли – Сибир, Монголия, чак до Аляска са очевидно руски територии от векове (а може би и хилядолетия) и Русия не завзема руски територии, а местните племена само „отворили“ пътя натам. Но после уточнява:
„Никоя нация в света не е имала такова бреме и такава задача като руския народ…. Първото ни бреме е бремето на земята, огромно, бунтовно, разпръснато пространство: една шеста от сушата, в едно голямо парче; три и половина от Китай; четиридесет и четири германски империи. Не ние „взехме“ това пространство: плоско, отворено, беззащитно, то ни се наложи; то ни принуди да го завладеем, изпращайки срещу нас от век на век нахлуващите орди от номади и армиите от уседнали съседи. или да бъде изтрит и да не бъде; или да умиротворят безграничните си покрайнини с оръжие и държавна власт… Русия вдигна това бреме и го понесе; и доведе до единственото явление в света.”
Не познавам добре историята на тия племена, но явно по някакъв начин те са принудили Русия да анексира тяхната територия. Или по-правилно е да се каже – „да ги освободи“!
Но Илин продължава да изтъква изключителната роля на Русия в дух на саможертва (в името на кого – не става ясно):
„Народите сами не избират жребия си; Всеки приема своето бреме и своята задача отгоре. По този начин ние, руснаците, получихме своето бреме и нашата задача. И това бреме е превърнало цялата ни история в жива трагедия на саможертвата; и целият живот на нашия народ се е превърнал в самопожертвователна служба, непрекъсната и често съкрушителна. И колко често други народи са били спасявани чрез нашите жертви и мълчаливо и безвъзвратно са приемали нашата велика служба… за да можем тогава гордо да говорим за нас като за „некултурен народ“ или „низша раса“…“(ibidem)
През 1928г. Иван Ильин публикува статия „О русском фашизме”. („Русский Колокол”. Журнал волевой идеи. – Берлин, 1928. No 3/с. 54-56). В нея между другото се казва:
„През последните десетина години рицарското движение, което в целия си световен мащаб трябва да се нарече бяло движение, се заражда, набира сила и се разгръща в най-различни страни и под различни имена. За първи път то започва при нас в Русия (в края на 1917 г.), където по необходимост веднага получава военна организация и приема формата на междуособна война. Впоследствие се ражда в Германия, в Унгария и през 1919 г. в Италия; тук, след тригодишна организационна подготовка и няколко героични сблъсъци, тя превзе държавния апарат и създаде т. нар. „фашистки“ режим. Този политически успех накара нашите съвременници да говорят и да мислят за фашисткия „метод“ (т.е. за правилния път) за борба с болшевишката зараза и предизвика организационно подражание в други страни (Франция, Англия, Чехословакия). И както често се случва в човешката дейност, се случи така, че една от формите на бялото движение (а именно национално – италианското), която имаше сериозен успех на мястото си, засенчи други ценни и необходими форми и даде името си на движението като цяло.
С това искам да покажа, че бялото движение като цяло е много по-широко от фашизма и по своята същност по-дълбоко от фашизма. Или, ако искате: бялото движение е родово понятие, а фашизмът е специфично понятие; и следователно не трябва да изпадаме в онази често срещана грешка, при която човек пропуска, поради конкретна, единична модификация, обща, родова и дълбока същност. Тази грешка води до факта, че хората губят духовния смисъл на явлението, не виждат неговата историческа перспектива, губят от поглед други, нови, творчески възможности и започват да имитират явлението, което ги е заслепило, възпроизвеждайки го като вид спасително средство.
Бялото движение е по-широко от фашизма, защото може, и исторически е възникнало по съвсем различни причини и е протекло в съвсем различни форми от фашизма. То е по-дълбоко от фашизма, защото именно във фашизма най-дълбокият, религиозният мотив на движението изобщо не се проявява или действа недостатъчно.“
Край на цитата. И какво излиза? Че един от идеолозите на днешен Кремъл, още преди близо 100 години дефинира Русия, като родина на фашизма! И то в „по-дълбока форма“, защото при италианския фашизъм, религиозния мотив не се проявявал достатъчно! Е, за сметка на това, в днешна Русия, религията се използва „достатъчно“ – тя е лост за влияние на пропагандата върху руския народ, а в известна степен и върху българския! Вижте мнението на днешния български патриарх, само година преди да бъде избран за такъв (ако забелязвате малката буква – тя е заради поведението му). Пазители на автентичното християнство! Само Русия – други няма! Филотей, с неговия „Трети Рим“! Искам само да напомня, че най-голямата джамия в Европа се намира в Москва, открита през 2015 г. от президента на Турция – Ердоган! Съборната джамия в Москва е с площ 19 000 m2, разположена близо до центъра на руската столица, и може да приеме 10 000 души! (има причина – в столицата на „Третия Рим“ – уж „християнска Русия“ живеят над 2 000 000 мюсюлмани!). Но това е друга тема – не бива религиите да се използват за разделение сред хората – и четирите големи религии проповядват по един или друг начин за мир и доброта! Една от тях, май тук-там се използва като пропаганда и оръжие! Католицизмът, през средновековието е довел Светата инквизиция, с покръстване на населението в новите земи. А източното православие днес…? Оръжие за манипулиране на масите! Напомням за „стожера“ на християнството (в лицето на патриарха Гундяев – „случайно“ – агент „Михайлов“ от КГБ (?!?) в Швейцария). Същият, който след приключване на агентурната си мисия в Женева, върти и бизнеса на Руската православна църква с имоти и петрол.
На 17 май 1933 г., само няколко месеца след идването на Хитлер на власт, Илин публикува статия в парижкия емигрантски вестник „Возрожденіе“ под заглавие „Национал-социализъм. Нов дух“. Ето някои извадки от нея в мой превод:
„Европа не разбира национал-социалистическото движение. Не разбира и се страхува. И от страх не разбира още повече. И колкото повече не разбира, толкова повече вярва на всички негативни слухове, на всички приказки за „очевидци“, на всички плашещи гадатели…
Но пътят към тази истина все още трябва да бъде разчистен… Преди всичко, категорично отказвам да оценя събитията от последните три месеца в Германия от гледна точка на германските евреи, ограничени в публичните им права,, които са пострадали финансово във връзка с това или дори са напуснали страната. Разбирам тяхното състояние на ума; Но аз не мога да го превърна в критерий за добро и зло, особено при оценката и изучаването на такива явления от световно значение като германския националсоциализъм…
Аз отказвам да съдя за движението на германския националсоциализъм по онези ексцесии на борба, изолирани сблъсъци или временни преувеличения, които се изтъкват и подчертават от неговите врагове…
Съветваме ви да не вярвате на пропагандата, тръбяща за „зверствата“ тук. Има такъв закон на човешката природа: уплашеният беглец винаги вярва в химерите на въображението си и няма как да не говори за „ужасните ужаси“, които едва не го застигнаха…
Какво е направил Хитлер? Той спря процеса на болшевизация в Германия и с това направи най-голяма услуга на цяла Европа. … Докато Мусолини води Италия, а Хитлер Германия, европейската култура получава отсрочка. …
Хитлер взе отсрочка за Германия. … И европейските народи трябва да разберат, че болшевизмът е реална и свирепа опасност; че демокрацията е творческа задънена улица; че марксисткият социализъм е обречена химера; че нова война в Европа не е по силите – нито духовно, нито материално – и че да спаси делото във всяка страна може само национален подем, който диктаторски и творчески ще се заеме със „социалното“ решение на въпроса.
Досега европейското обществено мнение само повтаряше, че в Германия на власт са дошли крайни расисти и антисемити; че не зачитат правата; че не признават свободите; че искат да въведат някакъв нов социализъм; че всичко това е „опасно“… Едва ли ще успеем да обясним на европейското обществено мнение, че всички тези преценки са или повърхностни, или недалновидни и пристрастни. Но нека се опитаме поне сами да разберат истината.“ …
„Новият дух“ на националсоциализма, разбира се, също и положителни определения: патриотизъм, вяра в самобитността на германския народ и силата на немския гений, чувството за чест, жертвоготовна служба (фашистка „sacrificio”), дисциплина, социална справедливост и извънкласово, братско-всенародно единство. Този дух представлява, така да се каже, субстанцията на цялото движение; той гори в сърцето всеки искрен национал-социалист, напряга мускулите му, кънти в неговите думи и проблясква в очите. Достатъчно е да видите тези вярващи, а именно вярващи, лица; достатъчно е да видите тази дисциплина, за да разберете смисъла на случващото се и да се запитате: „Има ли народ на света, който не би искал да създаде подобно движение с такъв ентусиазъм и такъв дух?…“
С една дума – този дух, който свързва немския национал-социализъм с италианския фашизъм. Но не само с него, а и с духа на руското бяло движение.“
(навсякъде в цитатите получерният текст е на автора Иван Илин – бел. съст.)
След Втората световна война, през 1948 г., Иван Илин пише статия „За фашизма“, в която вероятно се е вслушал днешния управител на Кремъл, защото в нея се предлага да се заемат ценни неща от десните режими, но да не се повтарят грешките им:
„Фашизмът е явление сложно, многостранно и, исторически погледнато, далеч не е изживяно. То има здраво и болно, старо и ново, държавно-охранително и разрушително. Затова при оценяването му са необходими спокойствие и справедливост.“
И още един коментар – на Израиль Зайдман:
„…Илин отбелязва важен, според него, недостатък на германския фашизъм: „крайностите на национализма и войнстващият шовинизъм“.
И пояснява: „Фашизмът не трябва да изпада в политическа мания за грандиозност, да презира другите раси и националности, да пристъпва към тяхното завоюване и изкореняване. Да вдигнеш всички против своя народ означава да го погубиш“.
Именно това направи Хитлер, но съвсем същото буквално пред очите ни прави Путин.
А сега общата оценка. Във всяка от точките използвах мерките на Иван Илин. Не по моя вина във всеки от критериите, освен един – отношението към религията – путинският режим не е много по-различен от нацисткия.
Явно руският президент е чел избирателно трудовете на своя кумир.
А своята статия за „поправките“ на нацизма Илин завършва така:
„Ще се надяваме, че руските патриоти ще осмислят грешките на фашизма и национал-социализма и няма да ги повторят“.
Доколко това се е удало на днешните „руски патриоти“ вдъхновяване и ръководени от Владимир Путин, решавай, уважаеми читателю, сам.“
Спирам с цитатите, за да не бъда упрекнат във фашистка пропаганда, но исках да покажа приликите в идеологията на Иван Илин и политиката на днешните управляващи в Русия. А те – много бе!
Забелязвате ли? Говорим за държавата, която счита себе си за единствен победител над фашизма през Втората Световна война, за пазител на изконни ценности, за „велика нация“, бореща се за мир, всъщност за „Русский мир“ (между другото – думата „мир“ на руски има и значението на „свят“ – колко удобно за промиване на мозъци) и настояваща да „освободи“ съседите си от чуждо влияние и път на развитие, (път, който те сами са си избрали)! Държава, в която думата демокрация е мръсна дума! Държава, която осъжда баща, заради детската рисунка на дъщеря му, призоваваща за мир! Държава, в която не се допуска индивидуално мислене, а единствено вярна е позицията на Вожда!
Знаете ли, че в Русия, с Указ на Президента на Руската Федерация Nо 549, още през 2009 г. е създадена „Комиссия при Президенте Российской Федерации по противодействию попыткам фальсификации истории в ущерб интересам России“ – с председател Сергей Нарышкин (същия онзи, който от 2016 г. е Директор на службата за външно разузнаване, Постоянен член на Съвета за сигурност на Руската федерация и един от най-близките сътрудници на Президента, той и Император, а най-вече Диктатор! Моля вижте видеото, защото това няма да видите нито в Белия дом, нито в Елисейския дворец, но не смейте, защото не е смешно – тъжно е!) А колкото до „Комисията“ – разбирай „Комисия към Президента на Русия по противодействие на опитите за фалшификация на историята, в ущърб на интересите на Русия“, която единствена има право да отсъжда кое е „истина“ и кое не – в противен случай ще попаднете под ударите на закона за нанасяне на „ущърб“ на държавата. Нещо като „Министерство на чистата и свята Истина“. Така днес, за отричането на очевидната война, в която загиват стотици хиляди, рискувате да попаднете на едно „по-топло“ място (ама не при бай Ставри, което си е санаториум в сравнение с днешния ГУЛаг)! Зомбиране на цялото общество, в подкрепа на милитаристични планове – колко са държавите по света, в които от дете те учат да умреш за Родината? („Дядя Вова мы с тобой”) Обикновено родителите ни учат на други, по-полезни ценности, като образование, труд, морал… Прочетете този потресаващ материал на „Новая газета“, в който дете на 12 години от Красноярск искрено страда, че разглобява и сглобява автомат „Калашников“ за минута и половина, вместо нормативните 30 секунди! (Все пак доста по-добре от много от нас, които сме били в казармата!) Случва се днес! В уж цивилизована държава! Радетелка за мир!?!
А като говорим за Русия и КГБ, нека погледнем стопанина на Кремъл. Един невзрачен човечец, комплексиран от ниския си ръст (и затова носещ обувки със 7 см токове!), незначителна бурмичка от голямата машина на КГБ (наречена после ФСБ), докопал се или назначен от колегите си, за президент! Поне така твърди Юрий Фельштинский, в книгата си „От Красного террора к мафиозному государству 1917-2036“, в съавторство с Владимир Попов – достатъчно добър изследовател и познавач, цитиран в интервю пред Гари Каспаров.
Променил дори Конституцията, и то няколко пъти, за да седи (в бункера) от 1999 г., та чак до далечната 2036-та (руско говорещите знаят и друго значение на глагола „сидеть“), отделящ огромен процент от БВП на държавата (над 30 % !?!) за въоръжаване, пък то окрадено до степен да воюват с „братска Украина“ с машини отпреди 50-60 години.
Пардон – те не воюват с Украина, а с НАТО! Само дето НАТО не е загубил нито един войник, а Русия – над 500 000!
Фалшифициране на избори, ликвидиране на опозицията, на свободата на словото, на всякакво различно мислене. Пазаруване на продажни западни политици не на килограм, а на тон! „Голямата грешка“ на ХХ век с разпадането на СССР и желанието за реванш. Във филма на Владимир Соловьёв „Миропорядок 2018“, президентът на Русия Владимир Путин заявява, че ядреният удар ще доведе до глобална катастрофа за човечеството и света, като задава въпроса: „Но я как гражданин России и глава российского государства хочу задаться вопросом: а зачем нам такой мир, если там не будет России?” – в превод: „Но аз, като гражданин на Русия и глава на руската държава искам да задам въпрос: “…а защо ни е такъв свят, в който я няма Русия“. Разбирате ли? Той е готов да унищожи света, вече 8 милиарда човека, ако я няма Русия! И той го приема нормално, „като гражданин на Русия“! „След мен – потоп!“ Или по-скоро „Deutschland über alles!“ Пардон! „Русский мир“!!! Третия Рим!!! Или може би, Четвъртият Райх??? Обикновен мизантроп!
Аз пък си задавам въпроса, защо ни е такъв свят, ако той ще се управлява от такива като Путин!?! Мултиплициране на идеологията на Иван Илин, Дугин, Гумильов, Сергей Глазев… Мечтаещ за разширяване на границите на империята…Владимир Велики! Месията! „Sol invictus“! И милиони, които го следват, защото не искат или не могат да мислят! Или и те вярват, че Россия über alles? Деца в униформи, които пеят „Дядя Вова мы с тобой”! Да ви напомня на хитлерюгенд и донякъде на разни комсомолски песнички, защото за други подобни примери аз не се сещам? Или за т.11 от цитираният по-горе Умберто Еко?
Същевременно в Русия има над 50 партии и организации с фашистка или близка до нея крайна идеология? Е, някои вече са забранени! Не вярвате, нали? С риск да им направя реклама, ще изброя някои от тях:
1. Движение против нелегальной иммиграции – ДПНИ
2. Национал-социалистическое общество – НСО
3. Национал-большевистская партия – НБП
4. Славянский союз – СС
5. Фронт национал-революционного действия (ФНРД)
6. Русский общенациональный союз – РОНС
7. Балтийский Авангард Русского Сопротивления – БАРС
8. Формат 18.
9. Народное ополчение имени Минина и Пожарского – НОМП
10. Другая Россия
11. Русский Фронт Освобождения „Память“ – РФО „Память“
12. ООПД „Русское национальное единство“ – „Гвардия Баркашова“
13. ВОПД „Русское национальное единство“ – ВОПД РНЕ
14. Движение „Александр Баркашов“
15. Национально-державная партия России – НДПР
16. Народная национальная партия – ННП
17. Истинное русское национальное единство – ИРНЕ
18. Союз православных хоругвеносцев – СПХ
19. Союз русского народа – СРН
20. Северное братство – СБ
21. Национал-социалистическая партия Руси – НСПР
22. Русский Образ
Прилагам и препратки за невярващите. Има и още …
За да съм честен пред читателя проверих – има такива и в Украина! Точно четири:
1. ВО „Свобода“
2. Конгресс украинских националистов
3. УНА-УНСО
4. Украинская национальная ассамблея, на базе которой недавно создан „Правый Сектор“.
То май и в България има…
А в Светото Писание е казано:
„По делата им ще ги познаете”. (Матей 7:20)
Това е универсалната истина!
Библиография
„Свободна Европа“. (2022, май 16). Европа „загива“, Русия „ще я спаси“. Как руската пропаганда в България нарасна 10 пъти. Retrieved from Свободна Европа: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31851762.html
Eco, U. (1995, june 22). Ur-Fascism. The New York Review of Books. Retrieved from https://www.nybooks.com/articles/1856