Съдържание

Българският „Уикилийкс“
Атентат срещу Фердинанд
Атентат срещу Стефан Стамболов и Христо Белчев
Убийството на Георги Вълкович
Убийството на Стамболов
Убийството на Министър-председателя
Cui bono
Библиография

Въпреки, че тази глава от нашия паноптикум е по-кратка от останалите (и слава Богу), виждате съдържанието й – атентат, убийство, атентат, убийство…

В годините след Освобождението, българският политически живот ври и кипи. Сменят се членове на кабинети или дори цели правителства, недовършили своя мандат. Появяват се партии или се разцепват такива. Всичко това, за съжаление е съпроводено и от редица убийства на политическа основа – превърнали се в неименна част от неукрепналата ни държава!

Строителите на съвременна България проявяват характер и през септември 1885 г. извършват един от най-великите актове в българската история, при това абсолютно самостоятелно – Съединението не само се случва без чужда помощ, но и без одобрението (разбирай разрешението) на великите сили! Реакцията не закъснява и в Петербург започват активно действия за свалянето на Александър I Батенберг, а и за премахването на всички, които биха навредили на плановете на Русия по отношение на Балканите. Скоро след преврата и контрапреврата от август 1886 г., приключили с политическо поражение на русофилите в България, Русия скъсва дипломатически отношения с Княжеството и отказва да признае легитимността на българския парламент и избрания през юни 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски. Чиновниците си събират багажа, но по руски не си изпипват работите докрай, като оставят секретния архив в Генералното консулство в Русе. С неговото съхранение е натоварен служителят Михаил Якобсон, със задача да опази добре документите. Якобсон обаче решава да ги осребри, като прибира по-ценните книжа и през Румъния отива в Лондон. Редакцията на официоза вестник „Свобода“ се свързва с беглеца и му предлага да откупи откраднатото, като се оказва, че информацията в тези документи, надхвърля всякакви очаквания – секретни телеграми, инструкции, тайни донесения и писма, доказват за огромния мащаб на агентурната мрежа, оплела доста известни хора и политици у нас – мечтата на всяко разузнаване!

Българският „Уикилийкс“

„Подир малко време г. Якобсон скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата“, пише Димитър Петков. Под негова редакция той събира и публикува сборник с доста прелюбопитни оригинални документи под заглавие „Документи из секретните архиви на руското правителство“ съдържащо богата колекция от шифровани телеграми и дипломатически писма, тайни доклади и инструкции, разкриващи доста неудобни факти за руската политика у нас, а и за една добре развита агентурна мрежа, съставена от някои от най-известните български политици, както се казваше в казармата – „зачислени на канче“! Наричани „рубладжии“, но винаги (май и досега), работели с твърда валута – златни франкове! Да не стане грешка!

На 8 януари 1893 г. във вестник „Свобода“ гръмва новината:

„Явяваме на всички, че книгата с документите, които доказват хайдушките действия на Русия спрямо България, както и това, че всички комплоти, бунтове, бъркотии, убийства и пр. са дело на руската дипломация – е вече отпечатана и тия дни ще се разпрати на всички ония господа, които са заплатили абонамента си за в. „Свобода“.

Брошурата излиза под заглавие „Оккупацiонный фонд, основанный для устройства Русско-Дунайской области“ – заглавие, което не се нуждае от превод. Заглавие, което само по себе си казва много и като „Окупационен фонд“ (а не освободителен), и като Руско-Дунавска област (а не независима България). Книга, преиздадена отново чак 100 години по-късно през 1993 г в Русе! Защо преиздадена едва след промените, става ясно дори от бегъл прочит на документите в нея!

Димитър Петков – опълченец, а по-късно и кмет на София и 14-ти поред министър-председател (който обикновено бива „забравен“ по честванията за 3 март) пише предговора й от 1892 г., в който четем:

„Ако преди освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Руссия война с Турция за нашето освобождение е война, не за освобождението на „бедных славян“, а за разширението на русската Империя и за завладяването на Балканите и България от Руссия, – нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение. Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че „православна Руссия“, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него русски царе, да завземат Цариград; но нашите понятия за тия русски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград…“ (Петков Д. , Окупаціонный фонд основанный для устройства Русско-Дунайской области, 1892)

От същите документи става ясно, че Драган Цанков е – да се изразя по-меко – маша в руските ръце още от 1884 г., когато седи на премиерското кресло. Тогава външното министерство на Русия му предлага да работи за отричането на княз Александър Батенберг от престола. „Цанков изяви своята пълна готовност да изпълни искането на императорското правителство“, сочи шифрована телеграма от 10 юни 1884 г. на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул. (Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област, 1993)

Няколко години по-рано, правителството на император Александър III подпомага няколко опита за насилствена смяна на управлението в България, включително и Офицерските бунтове от февруари 1887 година.

А през 1935 г., в Москва излиза книга, която цитираме многократно, но няма по-достоверен източник от извора – „Авантюрите на руския царизъм“ – култова книга за всеки родолюбец или историк, събрала в себе си десетки секретни документи от онова време! Четем:

„Телеграма (1) от първия секретар на мисията в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

26/4 юли 1887 г.

Според последните известия, в България трябва да се очакват големи събития. Регентите не са могли да се върнат в София, тъй като софийският гарнизон е за Николаев; те са се насочили към Варна. Според слуховете, Стамболов и Живков са арестувани във Варна. Говори се, че Стамболов ще бъде убит. Между Русчук и София има многобройни въоръжени шайки; съобщенията са почти прекъснати. Разбира се, за достоверността на тези сведения, предавани от пристигащи, не гарантирам. Показателно е вече 3-ти ден отсъствието на телеграми от България.

(Виламов)

(1) На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.“ (Павлович, Авантюры русского царизма в Болгарии Сборник документов, 1935)

Така… Какво казват документите – първият секретар на руското посолство, забележете в Букурещ знае, че Стамболов ще бъде убит! Ако са добронамерени и са получили подобна информация от разузнавателните си служби, световна практика е приятелска България да бъде информирана за предстоящата опасност! При това, дни, преди българският политик да бъде избран за девети министър-председател! Освен ако, покушението не е организирано от…

Не, не искам да вярвам, че матушката ни мисли злото! Но пък коментара на руския император Александър III казва всичко: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.“!

Моля, запомнете последния израз!

Атентат срещу Фердинанд

Малко известен е опитът за атентат срещу княз Фердинанд, струващ точно 33 златни Наполеона, които Славянското благотворително общество брои на Светослав Миларов (можем да бъдем горди – все пак са повече от 30-те сребърника, платени на Юда, за да предаде Исус). Драган Цанков (отново това име!) свързва Миларов с Александър Кривцов, който от името на Обществото финансира покушението. Заедно с неколцина съмишленици през 1889 г., Миларов се прехвърля от Одеса в България. Теглят жребий кой да застреля Фердинанд и късметът се пада на него. Организацията е проста – Фердинанд трябва да пристигне на Пловдивската гара от Калофер и да се прехвърли на трена за София. За кураж Миларов удря един коняк в бюфета. По едно време отива да се облекчи, като оттам се чува изстрел. Добри Ганчев разказва:

„Разтичаха се пристави, стражари. Излязох и аз да видя що е. Водят Миларова. Води го кметът Дюкмеджиев с един стражар. Питам кой гръмнал. Миларов разправя, че кога бил в нужника и си закопчавал гащите, револверът му, който държал в задния джоб на панталоните си, закачил се в нещо и изгърмял.“

Опитът глупаво се проваля, но амбицията за политическа власт, съчетана с добро финансиране отвън, в стремежа за контролиране на Балканите и най-вече на Проливите, винаги има и План „Б“! А може би и „В“, и „Г“…

В края на 1887 г. майор Коста Паница, висш офицер в Българската армия, установява контакти с руски представители, като в замяна на евентуалното сваляне на княза и правителството на Стамболов и иска да получи дипломатическа подкрепа и оръжие за въстание в Македония. За кратко прекъснати, преговорите са подновени през лятото на 1889 г., когато живеещите в емиграция политици Драган Цанков и Петър Станчев гарантират пред руския дипломатически представител в Букурещ Михаил Хитрово, че заговорът е сериозен. Според тях в него участва и комендантът на софийския гарнизон подполковник Стефан Кисов, бивш опълченец, който отказва, съветвайки го да се наспи, за да изтрезнее. Хитрово смята за уместно превратът да се финансира отново през Драган Цанков с 50 000 франка! Опитът за преврат е разкрит и Паница е осъден за подготвения от него със съдействието на Русия опит за държавен преврат е осъден на смърт през юни 1890 г.

Атентат срещу Стефан Стамболов и Христо Белчев

Нова година – нов атентат! На 27 март 1891 г.е извършен неуспешен опит за убийството на българския министър-председател Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Покушението, целящо отмъщение за екзекуцията на осъдения за държавна измяна Коста Паница, е организирано от Димитър Ризов, Михаил Ставрев (Хальо) и Наум Тюфекчиев. Заговорниците се опитват да избягат в Русия през Румъния, където са арестувани.

И кой ходатайства за спасяването им? Драган Цанков! Четем „Авантюрите…“:

„За спасяването на Ризов и Кристо Ножаров… пристигналият тук Цанков пита, не може да се предложи на Персиани да окаже възможното му съдействие за издаването на удостоверения от сръбското правителство, че в деня на убийството на Белчев те са се намирали в Сърбия.“ (Павлович, Авантюры русского царизма в Болгарии Сборник документов, 1935)

Забелязвате ли, уж българският политик, Драган Цанков моли за спасението на убийците на Христо Белчев!. Не че, в същия сборник документи, не сме чели и за сериозни финансови „помощи“, получени от руската страна за сметка на „Окупационния фонд“, който по-късно сме изплатили!

„Потребни са 4000 франка, за да бъдат пуснати“, донася руският агент Путята на Азиатския департамент в Петербург. „Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията, които се практикуват сега в София”,

предупреждава той. А и за емигрантите – русофили, предаването на Ризов на правосидието би било „страшен удар“! След силен руски натиск, подплатен и със сериозен подкуп от 4000 златни франка са освободени от ареста и заминават за Русия. Тюфекчиев е осъден задочно. Той се установява в Одеса и минава на действителна руска служба – като част от политическата агентура на руското имперско Външно министерство. Пешкира опира пишман атентаторът Светослав Миларов, обесен на 15 юли 1892 г. в двора на затвора Черната джамия.

Убийството на Георги Вълкович

Нали помните: Нова година – нов атентат!

Стефан Стамболов става министър-председател и предлага на Георги Вълкович да заеме поста дипломатически агент в Цариград, а старият хирург приема. Макар и политически противници – Вълкович е консерватор, а Стамболов либерал, в името на България, те се разбират отлично. Вълкович споделя възгледите на Стамболов за добри отношения с Турция и успява да получи от султана много отстъпки за българското население в Македония и Тракия. Човек с европейско образование, той познава достатъчно добре ориенталското двуличие на турските чиновници, и използва недостатъците им в изгода на България.

„Българският пълномощен министър в Константинопол Вълкович, който умееше да поддържа дружески отношения с Турция от една страна, и със западноевропейските дипломати – от друга, беше сериозен противник на балканската политика на царската дипломация. Решението Вълкович да бъде убит съзря още в края на 1891 г“ (Павлович, Авантюрите на руския царизъм в България, 1991)

През ноември 1891 г. Тюфекчиев бива изпроводен в Цариград, снабден с фалшив паспорт на името на Иван Христов, за да подготвя убийството на друга влиятелна фигура – д-р Георги Вълкович, български дипломатически агент в града.

Тюфекчиев не успява да убеди няколко живеещи българи да извършат нападението, но не се отказва (той или поръчителите му).

На 12 февруари 1892 г. по случай Заговезни има карнавал. Към 7 часа вечерта Георги Вълкович върви по улицата. Двама маскирани, очевидно изкушени от Мелпомена, го следват по петите и единият, облечен като Пиеро, театрално се провиква: „Ето отмъщението за честта на жена ми!“, като го пробожда няколко пъти с нож. Това са нарочно изпратените от Тюфекчиев убийци Дражев и Орловски, които успяват смъртоносно да ранят българския политически деец, и той умира от раните си няколко дни по-късно.

На следващия ден двамата атентатори получават от руския посланик Нелидов документи и с руски кораб отплават от Цариград в посока Русия! А къде другаде? Възнаградени са за делото си с по 100 рубли, а с цел да мине време и да се уталожи избухналата дипломатическа буря, по волята на Императора, Тюфекчиев е изпратен в Симбирск (днешен Уляновск) и му е осигурена държавна издръжка.

Не вярвате? Предлагам факсимиле от телеграма. (Павлович, Авантюры русского царизма в Болгарии Сборник документов, 1935)

Кой има полза – не знам, но нека видим – КОЙ плаща!

Отново прелистваме „Авантюрите…“:

„Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист …

Вследствие на секретното предписание от 5 април (24 март т.г. под №198 имам чест да донеса на ваше сиятелство, че българският емигрант Наум Тюфекчиев (същият Иван Христов) е получил от славянското благотворително общество пособие в размер 25 р. в месец; преди изпращането му от Одеса му е било дадено едновременно за два месеца напред, т.е. до април включително, и освен това — 15 рубли за покупка на някои необходими му за пътуването вещи, общо — 65 рубли.

Приемете и пр…Путята“ (Павлович, Авантюры русского царизма в Болгарии Сборник документов, 1935)

Наистина, в телеграмата не пише, че парите са убийството на когото и да било, но пък излиза, че впоследствие Тюфекчиев е изцяло на руска издръжка и закрила!

Убийството на Стамболов

Фигурата на Тюфекчиев отново изгрява в нашата история няколко години по-късно. През 1894 г. Стамболов пада от власт и въпреки издадената му в Цариград присъда от 15 години затвор за убийството на Вълкович, Наум Тюфекчиев се разхожда спокойно из София, защото вече никой тук не го търси! На 14 април 1895 г. Стефан Стамболов връчва на немския журналист Рихард фон Мах запечатан плик с молба пликът да бъде отворен след смъртта му. Пликът съдържа писмо, известно в българската история под името „Кроежа за убиванието ми“, написано собственоръчно от Стамболов на 16 март същата година и публикувано по-късно във в-к „Свободен гражданин“, бр.22/1896 г. (стр.3) В краткия текст името на Наум Тюфекчиев е споменато цели 8 пъти. Стамболов посочва него и политика Григор Начович като двигатели на подготвяното убийство. Според Стамболов, полк. Рачо Петров знае за заговора, за заговора знае и цялата столична полиция. Според него княз Фердинанд е вдигнал кръстоносен поход за убийството му.

Шайката на Тюфекчиев е събрана в „Ючбунар“, а Стамболов указва с удивителна точност имената на хората, които ще го нападнат! Вечерта на 3 юли атентатът се случва – Стамболов е нападнат, прибирайки се от Юнион Клуб от печално известните Боне Георгиев, Халю и Талю. Жестоко сечен, Стамболов издъхва сутринта на 6 юли 1895 г.

Отново „случайност“ или не, но на следващия ден след този „курбан“,  българската делегация начело с митрополит Климент е приета в двореца Петерхоф в Санкт Петербург (абе защо в православна Русия, защитница на славянството тия немски имена?) от новия император Николай II, с което започва възстановяването на дипломатическите отношенията между Княжество България и Руската империя, прекъснати едностранно 10 години по-рано от Русия, която не приема Съединението на България!

И до днес си задаваме въпроса „Кой е поръчителят?“. Негови врагове са както опозицията, така и Русия, която според Стамболов няма място в българския политически живот. Никога няма да разберем! Факт е, че Стамболов обичал силно България и всяко свое действие е оправдавал с тази идея – „Аз не съм убивал, освен неприятели и врагове на моето Отечество“. Активен революционер по време на Освобождението, преминал през размирното време на следосвобожденска България и успял да стабилизира страната за изключително кратко време. Както винаги в подобни моменти си задаваме въпроса на Луций Касий, известен консул в древния Рим, който имал навика да пита: „Cui bono?” – (лат. – „Кой има полза?“ – бел. съст.) Можем дълго да разсъждаваме, но пък знаем КОЙ е финансирал предния опит за убийството му!

А! Като говорим за финанси, виждам, че към днешна дата (2024 г.), българската банкнота от 20 лева с лика на същия Стамболов, струва горе-долу 1000 рубли с руския герб! Споменавам го за сведение на русофилите…

По-късно Тюфекчиев е оправдан, защото има алиби, но по ирония на съдбата, загива 21 години по-късно при атентат на същата улица „Раковска“!

А три години по-късно, жертва на атентат става и бащата на „бай Ганьо“ – Алеко Константинов, въпреки че атентатът e насочен срещу съпартиеца му Михаил Такев. „Бай Ганьо убива своя автор“ ще напише под известната си рисунка Илия Бешков! Аз бих добавил – своя баща…

Убийството на Министър-председателя

В черната статистика на политическите убийства имаме записан и действащ министър-председател! Слава Богу – само един! Малък, почти незабележим за преминаващите ежедневно хора паметник, на тротоара на бул. „Цар Освободител“, близо до „Орлов мост“. (сн. автора)

Паметник, който не корелира с огромната дейност на този човек в полза на Отечеството, отбелязва лобното място на бившия четник от четата на Панайот Хитов, а после и опълченец. В боевете при Шипка той е ранен в китката на лявата ръка и животът му виси на косъм. Спасен е от друг опълченец – Иван Владиков, който го изнася на гръб от бойното поле и така спасява живота му. Ръката му е отрязана до лакътя, а по-късно лично руският император го награждава с Георгиевски кръст за храброст.

Димитър Петков – един от най-успешните кметове на София и бивш Председател на парламента! На 26 февруари 1907 г. Петков е убит, а злите езици твърдят, че русофил насъсква и убиеца му, който е заловен! Александър Петров, уволнен от работа младеж, дребен чиновник, отива при Иван Икономов, директор на вестник „Балканска трибуна“. Газетата „случайно“ се финансира от Петербург.

„Г-н Икономов, признавате ли, че настоящото положение в България е лошо”, пита уволненият. „О, как не! Нещо повече! Ние сме го изразявали и във вестника си, но напразно“, отвръща вестникарят.

След дискусия, кой трябва да бъде ликвидиран „в името на отечеството“, Петров предлага Княза, но Икономов е категорично против. „За нас е важно – подчертава той – да се убие Петков, защото той е злото на всичкото. Но ако може да се убие и Генадиев, тогава ще бъде още по-добре.“

 Петров купува револвер, пробва го в Борисовата градина, но от няколко крачки пищовът е с малка мощност – не може да пробие и тънка дъска. Връща се в магазина и го заменя с друг. Три лева не му стигат да доплати, търговецът ги записва в тефтера с вересиите. Вересията обаче е достатъчна и на 26 февруари 1907 г. след обяд, пред Сърмаджиевата къща (днес резиденция на турския посланик), той пресреща разхождащите се по бул. „Цар Освободител“ Димитър Петков и Никола Генадиев, в компанията на военния министър Михаил Савов и на финансовия Лазар Паяков. Атентаторът вежливо поздравява, подминава ги и в гръб започва да стреля. Димитър Петков рухва с думите: „Сбогом, убиха ме…“ Генадиев е ранен, Савов и Паяков не са засегнати. Убиецът е заловен и осъден, но с обществото тогава се коментират различни версии – от битов скандал (уволнението на дребния чиновник), до голям заговор! Не знаем … Или – „Cui bono?“

При всички случаи – не е България!

Cui Bono?

Сякаш прави впечатление, че сред жертвите на този терор май няма „русофили“? Аз сигурно съм наивен човек, защото вярвам в доброто! Гледам фактите от края на XIX век и си мисля, че въпреки всичко, което сочи натам – не може за всичко това да е виновна Русия или войнстващи русофили! И може ли да има толкова опити да се смени законното правителство в България, да се изгони българския княз, да се инсталира руско или угодно на Русия управление?

„НЕ МОЗЕ ДА БАДЕ!“ – както казваше известен наш политик! Пък и толкова убийства – Белчев, Стамболов, Вълкович, Димитър Петков? Не е възможно някои да иска на изтрепе половината политическа класа у нас, но пък това май е точно тази част, която недолюбва Русия!

Не, не! Трябва да са някакви случайни съвпадения – дали ядосан комшия, дали завистлив обирджия, дали някой отмъстителен любовник на жените им… То добре, че вече няма такива убийства, че всичко е останало в ония години! Защото ние сме хора християни, човеколюбци и не приемаме подобни действия! Още повече Русия винаги ни е мислила доброто! Ако не беше Русия, още щяхме да говорим на турски и да носим фесове, казват някои днешни патриоти! Сигурен съм! Не че за 500 години сме си забравили езика и песните, сменили сме си облеклото и обичаите! Ама, ако не беше Русия, с какви ли шалвари и фесове щяха да нагазят мъжете в реката за Калоферското хоро! В Калофер, дето османлия не е смеел да мине векове наред?

Освободила ни е, дала ни е всичко – и свободата, и държавата, и писмеността (или май беше обратното?) Не знам! То много руснаци и днес твърдят, че кирилицата е тяхна! Създадена е от Ленин! (Пък той да иска да се откаже от нея!) Или че азбуката идва от „македонските земи“! Само и само да не кажат нещо за България! Сякаш имат комплекс на тая тема! На кого да вярваш? На Паисий ли, дето писал някъде нещо по тъмното в килията, умопомрачен от пости? То и за християнството в Русия им бил помогнал някой си Киприян Български, но знаеш ли, дали и той не е измислен от някой наш националист!

Освен това руснаците никога не лъжат – винаги другите са ги натопили! Русия е велика! Руската душа… (Ох, ще пусна сълзица!) И какво там още беше! И да знаете винаги е било така – враговете на Русия се чудят как да припишат на руските власти тоя или оня грях – измислиха, че Русия се опитва да направи преврат в Подгорица, само и само Черна Гора да не влезе в НАТО! Че за какво да правят преврат – то който е влязъл в НАТО рано или късно го е закъсал! Ето, ще купуваме изтребители! За кво са ни! То утре ще ни накарат и Манлихерите да си сменим – ми те от 100 години не са мръднали бе! Или преврат в Молдова, или Брекзит на острова? Абе кой ги измисля тия работи не знам!

Приписват на Русия това или онова убийство! То не беше Троцки, дето с чук го утрепаха чак в Мексико (сигурно са били американците, по-близо им е!), то не беше Димитров, нашия Димитров (Гошо Тарабата бе!), дето нещо се спомина скоропостижно в санаториума до Москва, след като беше отвлечен със самолет от София! Може да е било Ковид!. Нищо, че в останките му откриха доста живак! А живакът сигурно се използва с лечебна цел. Както ни убеждаваха да си инжектираме или поне – да пием белина срещу Ковид!

После пък съветският генерал Олег Калугин от КГБ разкри подробности от технологията на убийството на Георги Марков в Лондон и отговорността на българските и съветските служби, точно на рождения ден на диктатора Тодор Живков! Говори за някакъв „български чадър“, за отровни сачми с рицин, ама не му вярвам, знам ли го на колко водки е бил, пък и може и нещо друго да е добавил! Пак Калугин споменаваше, че истината за смъртта на цар Борис може да бъде открита в архивите на КГБ!

Ама и за Александр Литвиненко с полония, и Сергей Скрипал с Новичок също не вярвам – със сигурност е дело на английските тайни служби – Ми 5, 6, 7 и т.н., само и само да натопят миролюбивите руснаци. За други, дето се самообесиха в Лондон като Березовский, руските служби били виновни!?! Ми то в Лондон знаете пълна скука! И скъпо! Като не можеш да си платиш сметката в пъба, как да не си туриш въжето?

За Гебрев у нас, от Цацаров знаем, че виновна е руколата в салатата – добре, че от тогава тя поскъпна и хората спряха да се тровят! Пък и Цацаров най-добре знае, нали беше баш-главен прокурор! А и беше на обмяна на опит при Чайка – руския баш прокурор! Абе чудят са как да припишат всичко на руснаците – и при Батюшката – Цар, и при Съветите – най-справедливия строй в света, и при Демокрацията на днешна Русия! Русофоби някакви! Анатема!

Не, не, нищо не казвам! То русофоби има и в Русия – утрепаха Политковская, Борис Немцов, над 100 журналисти, само и само да компрометират „Първия държавен ръководител“ Като нищо и HAARP може да е виновен – казват, че предизвикал земетресението в Турция, 7,8 по Рихтер – ей, не е майтап работа! Пък колко му е да очисти някой на улицата в Москва!

Но там бди ФСБ! Не, не „Формация студио Балкантон“! Не! Това е Федералната служба за безопасност на Руската Федерация! Верен страж от както е създадена през 1917 от другаря Дзержински като НКВД, и после известна като КГБ! То май единствената служба, която не е променяна дори и след разпада на СССР!

Значи без нея не може! Или е най-добрата!

Ще цитирам отново Юрий Фельштинский:

На въпроса: „Ще стане ли Русия някога нормална държава? Нормална, т.е. демократична, с честни избори, със спецслужби, които не се занимават с политика, без имперски амбиции?“ той отговаря:

„Русия ще стане нормална страна след когато претърпи поражение, сравнимо с поражението на Германия през 1945 година и се освободи от своя имперски комплекс. Русия е длъжна да усвои урока, че руският народ не е велик, а най-обикновен. А Русия не е велика държава, а най-обикновена, просто е голяма. Тогава всичко ще си дойде на мястото и на Русия няма да и се налага постоянно „да се изправя от колене“, за да стане велика държава. И ще изчезне легендата за това, че всички нещастия на руския народ са резултат от това, че Европа и целият останал свят не искат да признаят на Русия правото да бъде велика държава, която да подчинява разни „второстепенни народи“ – украинци, белоруси, прибалтийци, молдовани, татари и така нататък, и така нататък… Русия ще стане свободна страна след като нейното население разбере, че главният му враг е ФСБ – най-старата институция, създадена през декември 1917 година, и единствената, преживяла разпада на СССР. Готов съм да твърдя, че ФСБ е единственият проблем на Русия и разпускането на тази институция е единственото, което стои на пътя на връщането на Русия в семейството на демократичните народи…“

Или…

Библиография

Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. (1993). Русе: Сексагинта Приста.

Павлович, П. (1935). Авантюры русского царизма в Болгарии Сборник документов. Москва: Государственное социально-экономическое издательство.

Петков, Д. (1892). Окупаціонный фонд основанный для устройства Русско-Дунайской области. София: Българска Народна Печатница.